Страници

понеделник, 31 май 2021 г.

Маслен кекс с ягоди

 

... и аромат на лимонови корички.



Много пъти е ставало дума за това,че аз не обичам много сладко.Какво да ви кажа, когато първите ви години минат с баба диабетичка, предполагам, че вкусът ми така се е оформил.Не че не обичам торта, обичам си, но да не е много сладка и ако нещо е сладко веднага бягам за нещо горчиво към него.И някак заради това и сладкарските ми умения са почти никакви, да не кажа че съм много зле и това е причината да няма много и сложни сладкиши в блога.Не ми се отдават и затова не мъча и себе си и вас.
От време на време обаче ми идват някакви мераци да пробвам нещо и заради пробването и заради блога и да имам повод да си поснимам разбира се.И нали е ягодово време, много исках да опитам нещо с ягоди.И то стана.Нещо необикновено се получи, една разкошна комбинация между масло, лек аромат на лимон и сочността на ягодите.




Какво използвах:

чашата ми е малка - 150 ml, с нея отмервам всичко в тази рецепта

70 грама масло
две яйца
чаша захар / аз не обичам да ми е много сладко и сложих две трети от чашата/
чаша прясно мляко
две чаши брашно
чаена лъжичка бурбонска ванилия
две супени лъжици лимонови корички
чаена лъжичка бакпулвер
щихка сол

чаена чаша нарязани ягоди



Изберете си ароматни и стегнати плодове.Дори бих препоръчала да са по-дребни, защото точно в тях няма много вода, а има повече аромат и сладост.
Когато слагате лимонова кора, имайте предвид че ако лимоните ви са купени, трябва много добре да ги измиете и подсушите.Аз използвам готови лимонови корички, защото са страшно ароматни и не ми пречи, че някой друг ги е настъргал.




  • Приготвянето си е като на всеки един средностатистически кекс.
  • Разбивате размекнатото масло със захарта.Добавяте яйцата и разбивате отново.
  • Добавяте прясното мляко, ароматите.
  • Добавяте брашното, бакпулвера и щипката сол.
  • Трябва да получите средно гъста кексова смес.
  • Слагате хартия за печене в съда за печене.Аз предпочитам хартия пред това да намазвам тавичките, но ако на вас ви е по добре така, така си направете.
  • Нарязвам ягодите на парченца върху готварска хартия и ги подсушавам внимателно.
  • Парченцата ягоди натискам в тестото.Притиснете добре с пръсти за да има плодове навсякъде.
  • Пека на 190 градуса до суха клечка.Имайте предвид, че когато има плодове печенето е малко повече.На мен не ми пречи, че кекса става силно златист от повечето печене, но ако не искате кафеви корички по средата на печенето поставете хартия отгоре.
  • По желание може да поръсите с пудра захар, но аз не слагам допълнително захар по кексовете дори да не са особено красиви.
  • Има правило да не се реже топъл кекс или хляб, но аз рядко чакам, а за този даже ми хареса повече топъл с горещо кафе.
  • Маслото, лимона, сочността на ягодите се съчетаха по един много добър начин и стана причина да ви го разкажа този кекс.






петък, 28 май 2021 г.

Пиле по градинарски

 

    Влизам в магазина за нещо си и попътно минавам покрай топлата витрина.И една голяма тава нямаше как да не привлече вниманието ми.Заглеждам се както винаги в името, защото аз понякога намирам готварско вдъхновение именно по топлите витрини в магазините.Пиле по градинарски.Оглеждам го добре, включвам погледа на манджа-рентген и горе долу установявам какво са сложили вътре.А от магазина излязох с едно пиле.

   Разсъждения на тема, защо това пиле е наречено така и какво общо има градинаря с него.Ами ето какво, градинаря е човек зает, щом е градинар се очаква, че по цял се мотае в градината, нещо отскубва, нещо полива, нещо прекопава...Но и огладнява.И понеже е градинар, използва зеленчуци, а понеже е зает ги приготвя набързо.Поради тази причина това ястие се приготвя още по-бързо ако имате сварено пилешко месо.


Какво използвах:


сварено пилешко месо


стар лук

червени и зелени чушки

скилидки чесън

моркови

домат


риган

сол

олио


  • Пилето е сварено и накъсано на парчета.
  • В малко олио и бульон от свареното пиле задушавам нарязани на едро зеленчуците.
  • Когато омекнат добавям месото, подправям с червен пипер и риган, нарязан домат (или домат от консерва), разбърквам и заливам с бульон.
  • Оставям пет-шест минути на слаб котлон колкото да се смеси всичко.

Варианти:


- в магазина беше без сос, приготвено в тава, но аз исках да се топи, затова бульона/водата, които сложите са по ваш вкус зависи колко и дали изобщо искате сос.
- ако нямате сварено пиле, нарежете на малки парчета пилешко месо, задушете първо самостоятелно в малко олио и вода и после оставете да се готви със зеленчуците.








четвъртък, 20 май 2021 г.

Иваниловски водопад

 

   На мен лично този водопад много ми хареса.Не защото е кой знае колко пълноводен, а заради начина по който скалите правят един полукръг и той пада в едни чудно красиви води в зелен нюанс, който се сменя непрекъснато.Освен това може дори да го пипнете.А разходката до него ще ви раздвижи много добре.С една дума разходката до него си заслужава отвсякъде.

    Ако идвате от Габрово, лесно ще намерите водопада.осоката ви е село Солари.Ще се ориентирате по многото коли спрели до един остър завой.Пътя към водопада започва с черен пут който се спуска стръмно надолу.Там до последната къща също има място за паркиране.За идващите като нас от Севлиево обаче, се оказа, че навигацията на Гугъл ни заведе на едно различно място, отгоре. Оттам също можело да се стигне до водопада, но пътеката била по трудна и тясна по думите на един младеж, който попитах за водопада, тъй като в един момент дамата на Гугъла каза че сме стигнали, ама водопад нямаше.Обърка ни тази жена и това си е.


   
      До водопада се върви доста, има надолу, има нагоре, на открито, сред горичка.Всичко си има.Разходката е идеална, особено ако сте били сгънати в колата за повече време.Срещаме хора, питаме колко остава, тези дето бяха тренирани планинци казваха има още малко, другите запъхтени туристи по чехли казваха има доста и има едно нагорнище...Добре, добре помислих си, щом се връщате значи сте стигнали до него, а мен това ме интересува.
    Последната отсечка до водопада е тяста пътечка надолу, но не е като тесните пътечки на Крушевските водопади (тях видяхме в същия ден и съм ги разказвала тук:  https://svetlalola.blogspot.com/2021/05/blog-post_18.html ) Тук има къде да ти се закачи крака и не се хлъзга.И като излезете пред водопада си казвате, колко е хубаво дето сте стигнали до крайната си цел и изобщо сте решили да дойдете тук.
   Тази пътечка до водопада, не е оказана с табела, но точно там някой е сложил три подпрени дървета.Мушвате се в гората и се спускате надолу.Водопада вече е в ушите ви, а след малко и пред очите ви.Може да отидете и над него и да го видите как пада.Поради наличието на група деца там, снимка нямам.Но вие като отидете ще си го видите сами.











  


вторник, 18 май 2021 г.

Крушевски водопади: Скря скок и Марин скок

 

     Хита на сезона тази година са водопадите.И как няма да са, като дори пресъхналите от години протекоха.Затова и аз не останах по-назад и си набелязах няколко да посещение, оглеждане и заснимане, а в последствие и да ви ги разкажа, защото знам ли, може и сред вас да има любители на падащата вода, а да не сте чували точно за тези.
  



    Тези два водопада се намират между селата Крушево и Младен, близо до Севлиево.Пътувайки по главния път бях решила, че просто ще завием нагоре и така ще излезем на желания път, но се оказа, че трябва да минем през града.Така че следете си картата или навигацията.Те знаят по-добре.
   След като преминете през село Крушево и продължите към село Младен се оглеждайте и след няколко километра на един завой ще видите сравнително нова чешма.Това е вашата отправна точка за водопада Скря скок.Табели няма никакви, всичко е във високи треви и доста се чудехме коя точно е пътеката за водопадите (знаехме предварително, че са два).Ето как да намерите пътя: Оставили сте колата си до чешмата, пресичате шосето и точно където свършва мантинелата (погледнете снимката) ще видите че някога там е имало черен път, но сега е нещо като пътека.Тръгвате по нея.Ще излезете на едно по-широко място и в ляво ще видите голяма каменна стара чешма.Продължавате напред и след малко пътеката се разширява.Трябва да чувате реката и не след дълго ще чуете водопада.До него спускането е сравнително лесно по тясна горска пътечка.Има наклон, но не е нещо непреодолимо.



Тук сте с гръб към чешмата, пресичате и където е знака свивате навътре.




    До Скря скок ще минете по тясна пътечка насред гората, където видях най-красивите и големи жълти маргарити.Тъй като цветовете бяха доста по-високи от тревата, усещането беше като да се реят във въздуха.За тях спецално после се връщах да ги погледам отново.
   До този водопад има още един водопад, наречен Парошата.До него се продължава през същия този черен път.Вървейки няколко минути ще го чуете и дори видите отдалече между дърветата.За съжаление до него спускането беше доста рисковано за мен лично и колкото и да не исках, се отказах да го видя.Все пак човек трябва да си знае възможностите.
    Между тези водопади обаче реката тече много живописно и може да си я снимате колкото си искате









      Следващият водопад беше по-лесен за намиране.Как се стига до Марин скок: Продължавате по-пътя след като сте били на Скря скок в посока село Младен и няма как да не забележите едно широко място с възможност за паркиране, голямо информационно табло и табела оказваща посоката.Пътеката е широка, равна, върви се нормално.Следвайте табелките и не след дълго ще трябва да се спуснете до водопада.Официалната така да се каже пътека до него излиза на мястото където той се оформя, а за да го видите и отдолу ще се върнете и ще продължите по черния път.Табели няма, но ще видите отъпкана малка пътечка.После ми казаха, че там на дървото била надраскана буквата "В" за да даде насока, огледайте се.Пътечката се спуска стръмно и това отново затрудни слизането ми до него.Беше хлъзгаво, почвата се свличаше и се отказах.Върнах се горе и там търсех пролуки между клоните за да го снимам по-добре.Предполагам, че когато стане истински разлистено ще е по-трудно.Но тогава пък няма да е кално и хлъзгаво и достъпа до водопада ще е по-лесен.












четвъртък, 13 май 2021 г.

Червена леща с кокосово мляко

 


Или направо да я кръстя Кокосова леща, защото освен кокосовото мляко използвах и кокосово масло.


 

    Всеки път се чудя защо я наричат червена, далтонист ли я е кръстил така или е било тъмно и оранжевото му е изглеждало червено, така и няма да разбера.Но истината е, че тази леща направо свети в чинията и приканва да я нападнете с лъжицата.Поради тази причина няма да ви занимавам с празни приказки, а направо ви я разказвам.
   Това не е рецепта, която някой прави за пръв път. В безкрайната виртуалност има много идеи, като най-вече различни са подправките.Аз каквото и ястие да ви направя от този вид кухня, изобщо и не мисля да я наричам индийска, да не обидя тези хора, но моите любими подправки са точно в тази комбинация, която ще прочетете.Дори Тика масала да ви напиша, пак ще е с тях.Много ги харесвам.



Какво използвах аз:

/ според това колко вода сложите и колко течна е лещата, а и колко сте гладни, това са две или три порции/


чаена чаша червена леща

голяма скилидка чесън или две малки

малка глава стар лук или половин голяма

червена чушка, но не прекалено голяма

две супени лъжици домати от консерва /нарязани/


гарам масала

къри

кимион

сол

кокосово масло

кокосово мляко 

лют пипер по желание, но е желателно



Допълнение, което предпочитам да ви разкажа точно сега, защото има значение за количествата продукти:

  • относно подправките сложете колкото обичате като количество, а ако нямате гарам масала сложете повечко къри и кимион.
  • ако искате по-гъсто ястие не наливайте много вода.Имайте предвид, че по всяко време може да добавяте гореща вода докато ви се получи както го обичате
  • количеството на кокосовото мляко е от три супени лъжици до половин кутия, отново оставям да си решите вие
  • не прекалявайте с кокосовото масло, просто сложете за допълване на вкуса, около супена лъжица (течно) е напълно достатъчна дори да ви е повече ястието


  • Измийте лещата и я залейте с една чаена чаша вода и оставете да постои.Виждате как лещата веднага поема водата.
  • Задушене лука, чесъна и червената чушка нарязани на ситно в малко вода и кокосово масло.
  • Добавете доматите.
  • Добавете лещата, разбъркайте.
  • Подправете с подправките и залейте с колкото вода искате.Аз обикновено наливам така, че да е покрита с два пръста отгоре и после доливам гореща вода, ако реша че ми е гъста 
  • Когато лещата се свари (стойте наблизо, защото става бързо) добавете кокосовото мляко.
  • Разбъркайте и оставете на слаб огън но без да завира буквално половин минута
  • Ако искате капнете още малко кокосово масло, но аз мисля че колкото се слага в началото е достаъчно.Както винаги обаче ви оставям да си импровизирате по желание.
  • Когато сервирате може да си поръсите с лют пипер, ако не сте сложили в ястието.Аз дори си ръся още гарам масала, че много обичам.





    Веднъж изпробвали червената леща, има голяма вероятност тя да ви стане любим продукт.Честно казано, ако трябва да правя списък с продукти, които винаги трябва да има в шкафа или килера на една къща, в него винаги ще има червена леща.

Ето и още рецепти с нея:

ЯХНИЯ ОТ ЧЕРВЕНА ЛЕЩА

ТАРКА ДАЛ

ЗИМНА ЯХНИЯ С ЧЕРВЕНА ЛЕЩА