Страници

петък, 26 юни 2020 г.

СТРАНДЖА: Водопад Докузак

   


   Много мистерии крие тази планина Странджа.За първата част от нашите обиколки там ви разказах в този пътепис:



   А най-хубавото е, че местата които тръгваме да разглеждаме все още не са от най-най посещаваните.И не че търся такива заради положението напоследък, просто е много по приятно човек да си разглежда едно място без да е заобиколен от тълпи хора.


   Не е нарочно, но така се получава напоследък, че където и да си измисля маршрути винаги по пътя ми има водопад.Или поне течаща вода.Което е много приятен момент във всяка екскурзия, особено ако на това място може да извадим сандвичите и кафето и да си хапнем на прохлада.
  Водопад Докузак беше на пътя ми в тази странджанска разходка и засега той е новият ми най-любим водопад.Как да не го хареса човек.Първо е много лесен за намиране.Второ до него се стига буквално за няколко крачки от момента, в който излезете от колата.Трето може да го снимате откъдето си искате, има достъп от всички страни.Но най-хубавото е, че можете да застанете точно срещу него и да му се радвате колкото ви душа иска.
   Водопада е най-големия в района.Той може да не е висок, но затова пък много красиво се разстила по скалите и прилича на водна завеса.

   Как да стигнете до него.Пътувайки по главния път от Бургас за Малко търново, се отклонявате в посока село Стоилово.Няколко километра след това има табела и едно по-широко място, където можете да оставите автомобила.В момента, в който отворите вратата ще чуете падащата вода на водопада.До него се спуска още вода, а също така може да отидете и над него и да видите как реката започва спускането си






   
   Щом сте наоколо и ви е интересно, може да пробвате да продължите към село Стоилово.В центъра му има църква, в която се намират най-старите олтарни двери в България.Ако църквата е отворена ще имате повече късмет от мен.













четвъртък, 25 юни 2020 г.

Мистериите на Странджа в един ден



Мишкова нива - гробницата на богинята Бастет - некпорол Пропада



 Ако знаете откога ми се ходеше по тези места, но както повечето пъти се получава, просто сега му дойде времето.

   Това което трябва да направите идвайки толкова близо до южната ни граница и най вече заради това, че ще си обикаляте сами района е да се регистрирате в Гранична полиция в Малко търново.На доста места бях чела противоречиви статии, някои се записваха, други даже не знаеха за това.В такива случаи ви съветвам, за който и обект да се отнася из страната, каквито и въпроси да ви вълнуват, да се обадите в местния информационно туристически офис и да попитате.Хората затова са сложени там, за да информират.Именно оттам ни казаха, че трябва да се регистрираме и в същото време ни предложиха водач, ако мислим, че няма да се оправим.Аз признавам си от всичко на света най-много обичам сама да се оправям за каквото и да е.Затова любезно отказахме водачески услуги.
    Граничното управление се намира лесно.Влизате в Малко търново и завивате в първата пресечка в дясно.Има и табели.Регистрирането се изразява в попълването на бланка къде се отива, колко човека сте, от колко до колко ще пребивавате в района.По местата срещахме доста гранични полицаи и никой не ни е питал дали сме се регистрирали, но все пак правилата са си правила.В нашият случай ние ги поразпитахме за посоките и състоянието на пътищата.
   От полицията продължихме направо и излизайки от града видяхме табелите за Мишкова нива, която беше първата ни цел.До мястото има тесен, но асфалтов път и намирането на целта вече е лесно за разлика от преди, когато четях случайни статии как можем да се доберем до нея.Може би и това е една от мистериите на това място, че трудно се намираше преди, а не толкова, че е някакво тайнствено и мистериозно място както гробницата на Бастет например.Все пак допреди няколко години Мишкова нива се намираше отвъд граничните ограждения и много малко хора можеха да я видят.И сега докатото вървите нагоре ще минете покрай ръждивата мрежа с бодлива тел, която е очертавала тази междинна гранична зона.
   Това, което се намира в местостта Мишкова нива е могилен некропол с куполна гробница.Интересните части от тази гробница се намират в музея в Малко търново, а има и такива, които са използвани в строежа на различни сгради в града като строителен материал.Браво хора, свършиха ви тухлите, до гробницата опряхте!
   На такива места подобно и в гробниците около Казанлък винаги ми е било странно това, че по нашите земи са се почитали богове и богини, които някак си свързваме с чужди митове и легенди.По надписите учените смятат, че са се почитали Зевс, Аполон... А един такъв намерен тук гласи: „На добър час! На изслушващия бог Аполон Авларион аз Стратон, син на Стратона, началник на елините, които работят в железните рудници издигнах този жертвеник в осемнайсетата година от провъзгласяването на Антонина за Август, като сторих обет за спасение и успешния труд на себе си, на близките си и на работниците.“















    Следваща цел беше връх Голямо градище, където знаехме, че се намира гробницата на богинята Бастет.Тук табели нямаше, освен за самият връх, а добър човек беше надраскал, че точно в същата посока е и гробницата.Пътя до върха си е път до върха.Катерене нагоре харесва ли ви или не.Хубавото е, че е черен горски път, което означава видимост и прохлада.Мястото, което е наречено Гробницата на Бастет се намира може би на половината разстояние до върха в подножието на една скала, до която се спуснахме няколко метра.Навсякъде наоколо имаше фигурки на котки, котета и котенца.На входа на пещерата има вода, от която не се вижда какво има навътре и изобщо има ли нещо достъпно.На много места прочетох как хората усещали някаква особена енергия, магия, как птиците не пеели наоколо и т.нат. Предполагам в каквото вярваш, това и ще усетиш.Но че мястото е особено, така е.С повече въображение може да ви стане и съвсем мистериозно.
   С няколко думи ще ви разкажа за Бастет, защо котките са свързани с нея и откъде идват разните там загадки покрай нея.Бастет е била върховна жрица в Египет на религиозно течение, което почитало котките, но и ги използвали за жертвоприношения.Когато усетила, че умира тя поискала да бъде погребана на мястото, където е родена и където са корените й, а именно Странджа.
    Интересното и мистериозното, което кара всички да търсят преди години гробницата й е карта намерена от иманяр, който обаче не успял да се справи с намирането й и разказал всичко на местните власти.Историята стига до София и нещата се завъртат.А според мен това, което най-много изкушило археолозите, са думите на Ванга до която също са се допитвали за тази гробница.Тя е казала, че някъде в Странджа в местността Голямо градище има саркофаг заобиколен от несметни богатства и не стига това, ами на вътрешната му страна били изписани думи на незнаен език, които разказвали истории и от миналото и от бъдещето.А жезъла, който държи погребаната в саркофага жена е от незнаен и неземен произход.Ванга обаче им казва, че времето да се търсят тези съкровища не е дошло и че не трябва да го правят, заради което в последствие се носят слухове как повечето работили в изкопните дености са застигнати от проклятие.Слуховете се засилват и от това, че всички работещи били от различни краища на страната, водени до мястото в коли със закрити прозорци за да не знаят къде са и съответно никой да не ги познава, ако им се случи нещо.През годините различни хора разказват как са виждали мистериозни светлини, разни фигури да се появяват от нищото и как тези, които дръзнат да нарушат покоя на Бастет или изобщо мястото, са застигани от неприятни случки.Други пък твърдят, че там е открит уран и той е причина за смъртта им.Всичко това го прочетох в най-различни статии и разбира се всяка е предполагаема според мен дори да се базира на очевидци.







   Ако имате желание, качете се и до върха, гледките са умопомрачителни.Ето това е моята магия и мистерия, простора и красотата на природата.





   Некропола Пропада.Третият ни обект за деня беше вече в обратна посока и понеже беше в обратна посока можеше и да не видим отбивката, защото табелите са в посока турската граница.Табелите са кафяви и на тях пише Тракийски гробници, казвам го за тези, които биха очаквали да пише местност Пропада или нещо друго.Пътя е да кажем нормален.Стигате до едно по широко място с пейки където оставяте автомобила.Пътекатаоттук нататък  е вече тясна горска пътечка започваща от дървено мостче.Маркировката и синьо и бяло, като на много места щом видите в страни отъпкано, там има намерена гробница, което всъщност са наредени плоски камъни в дупка, издълбана в земята.Минавайки покрай тях ще стигнете и до куполните гробници.Има различни видове гробници, които показват тракийската култова архитектура.
   Пътеката не е трудна, достъпна е за всички, а и природата наоколо е много красива, така че освен история ще си направите хубава разходка в гората.За съжаление от моя фотографска гледна точка, шарената сянка там не беше каквото исках да видя, но се радвам че изпълних това си пътуване и няма да се задълбочавам, че снимките не са станали.











   Много хора след като се върнахме ме питаха дали има влечуги по тези места.Аз лично не видях, но това са горски места и дори да не ги виждате, те са си там.Затова винаги имайте едно на ум.Дълги панталони и удобни обувки задължително.Може да пръснете и по някой спрей срещу кърлежи, защото аз си занесох един в къщи.За толкова години скитане по гори и поляни, този ми беше първия.А може би това е проклятието на Бастет, което ме застигна?


Статията за водопада Докузак, който може да включите в пътуването си из Странджа, горещо и водно го препоръчвам:




Статията за Малко търново, което посетих преди време:



За един магелит край морето, който изпълнява желания:



Едно пътуване до Резово и морски попътности:













вторник, 23 юни 2020 г.

Пиле паприка

    
    От няколко дена си мисля как ще сътворя някоя изискана и съвременна рецепта, как ще я снимам на бяла покривка с прибори, ще извадя кристалния сервиз за вино... И направих пиле с лук и чушки и го пекох докато остане "на мазнина", тези вълшебни думички за всяка българска манджа.Вари го, печи го, то Светлето си го влекат яхниите и това си е.Да затопя хляба, да си обера чинията с последния залък, това е моя начин.



Какво ви трябва за да си оближете после пръстите:


пиле
/която част и колкото части от него искате, моите са три обезкостени горни бутчета без кожа/
две големи глави лук
/обикновено не бих го препоръчала, но тук използвах от онези големите глави воден лук както го наричат по нашите пазари/
три червени чушки
две печени червени чушки
/ако нямате не слагайте, но става още по-добре/
половин домат
/може и един от консерва/

пълна чаена лъжичка сладък червен пипер
чаена лъжичка пушен червен пипер
/ с него не прекалявайте,защото е силен/

щипка лют пипер
/ не трябва да става пикантно, но като ще е паприка да сложим от всичко/

олио 





Скоро не съм ви препоръчвала, но ще го направя тук, да си имате в къщи и пушен червен пипер.Малка щипка от него прави чудеса с една яхния.

Използвах моята любима тавичка с капак, в която започвам ястието на котлона и го завършвам във фурната.
Вие може първо в тенджера или тиган и да прехвърлите в съд за печене.

Количеството мазнина е по желание.Аз май малко прекалих, но пък как топеше хляб това пиле, да не ви разказвам.

  • Нарязваме лука на едро.Чушките и суровите и печените на средно големи парчета.
  • Моето месо е от обезкостени бутчета, които нарязах на по-малки парчета за да се изпекат наравно с лука и чушките.
  • В олио сложих лука и месото заедно да се задушат само за минута.Месото буквално само да побелее.
  • Добавяте червените пипери, разбърквате и махате от котлона.
  • Добавяте нарязаните лук и чушки.Нарязания на малки кубчета домат.Все пак имаме прекалено много сладки продукти и затова домата ги балансира.
  • Заливате с вода колкото бихте искали да има за сос.Аз обикновено заливам на половината на пордуктите,без да ги покривам.Така после не се налага да сгъстявам с брашно и остава "на мазнина", вълшебните думи за всяка българска манджа.
  • Посолявате отгоре и слагате във фурната, която се е загрявала докато приготвяте всичко.
  • Печете до готовност на месото.
  • Един съвет, който може и да не последвате.Не слагайте магданоз при сервиране както при повечето яхнии, нека ястието си сладнИ както казваше баба.И имайте повечко хляб, с такова ядене не може без.






    Ако това ястие ви харесва, тогава със сигурност ще оцените и тези:












Шоколадов сладкиш без брашно





Наситен шоколадов вкус и аромат във всяка хапка!



   
   Дойде времето и аз да се разпиша с шоколадов сладкиш.Но като човек, който не припада чак толкова много по какаовите продукти исках да е нещо различно, защото може и да не се повтори.Да, има и такива хора, не сме много, но ни има и добре оцеляваме без кошолад.Но виж, ако ни спрете мекиците и изобщо тестото, вдигаме се на възстание.
    И за да ви шокирам още повече, ще ви споделя, че за мен този сладкиш е напълно безмислен.Така де, като ви се яде шоколад, отчупете си парченце и му се насладете, не е необходимо да му прибавяте и яйца и да го печете.
    За мен този сладкиш обаче дава възможности.Според мен ще е много по-интересно и вкусно, а и донякъде полезно, ако си направим торта без брашно и ето какви ще са блатовете.Така че, ако този сладкиш върши работа, това е именно в тази посока.
   И все пак, ако сте фен на сладкишите и избягвате брашното, този е вашият.Защото по нищо не се различава от един сладкиш или кекс с брашно.Което само по себе си е удивително.




Какво ви е необходимо:

шоколад - около 150 грама
(това е шоколад и половина)
три яйца


  • Разтопявате шоколада на водна баня или на микровълновата.
  • Разделяте яйцата на белтъци и жълтъци.
  • Разбивате белтъците на пяна.
  • Смесвате жълтъците със шоколада и малко по малко прибавяте белтъците като внимавате да не спаднат.
  • Изливате във форма за печене и печете на 190 градуса около 20 минути или суха клечка.
  • По желание може да разтопите още шоколад и да полеете отгоре за украса.

Кекса е малък , както повечето ми сладкиши и ако искате по-голям увеличете количествата!






Очаквайте продължение...



понеделник, 22 юни 2020 г.

Палачинки с плънка от пиле и запечени в бешамел

   Преди много, много години тази рецепта някой я нарече "Страстта на готвача". Нямам идея защо след като тя не е нещо необикновено.Но пък колкото е обикновена, толкова е и вкусна.И сега като се замисля може и да доведе по пристрастяване.



   Това е от рецептите, в които не само можете да импровизирате, ами може да си приготвите съставките предния ден, а можете дори да използвате готови.Всъщност такава беше идеята още в началото когато я открих тази рецепта, че минавайки през магазина може да си купите продуктите и в къщи само да сглобите, да направите набързо един бешамел и да запечете.


Какво ви е необходимо:


Количествата, които посочвам са приблизителни!


палачинки/марудници - пет-шест броя

четвърт печено/сварено пиле
пушено сирене
гъби/може пресни или от консерва/
броколи /аз имах налични и използвах/

за бешамела:
три супени лъжици брашно
чаша и половина прясно мляко
масло/олио
крема сирене за още по богат вкус
сол

кашкавал за поръсване



   Както виждате от продуктите, това не са големи количества, но имайте предвид че ястието не е леко, така че засища и само една палачинка.Особено ако сервирате със салата.

   Палачинките може да са ви готови от преди, да сте си купили готови, да са ви останали от закуска (малко вероятно, но се случва).А може и да решите в момента да си направите.Ако е на момента ви предлагам както мен да си направите марудници, тъй като е се приготвят веднага и не изискват престояване на сместта.

Рецептата за марудниците е тази: Родопски марудници

Ако пък сте решили да е палачинки, така ги прави майка ми: Палачинки


  • Имате си палачинки.
  • Накъсвате/нарязвате пилешкото месо.Нарязвате си пушено сирене, гъбки, аз накъсах броколи.
  • Взимате палачинка, поставяте пилешко месо, парче пушено сирене, гъби, броколи.Поръсвате с малко черен пипер и завивате.На този етап може да си помислите, че ще станат сухи, но спокойно, бешамела е затова.
  • Приготвяте си сос бешамел.В малко масло/олио запичате брашното.Оставяте да изстине.После го смесвате с прясното мляко и сгъстявате, като накрая добавяте и крема сирене за още по-богат вкус.Посолете, ако крема сиренето не е солено, поръсете и с черен пипер по желание.
  • В съд за печене на дъното слагате малко от бешамела.
  • Нареждате завитите палачинки.
  • Заливате с бешамела и слагате във фурната на 200 градуса за десетина минути.
  • Настъргвате си много кашкавал.Аз съм си пристрастена и слагам наистина много.
  • Запичате до коричка и готово.
  • Това ястие не се яде веднага.Трябва да постои да за му усетите вкуса, а и по лесно ще го разпределите в чиниите когато е стегнало.






Идея за пилешка салата, ако ви е останало още от печеното пиле: