Копенхаген или има нещо прекрасно в Дания

 

   След като отметнахме Норвегия в разказите ТУК и за Швеция ТУК е време да се стегна мисловно и да разкажа и за последния град от скандинавската ни екскурзия през лятото на 2015та година,който всъщност видяхме първи.Датската столица Копенхаген.
   В Копенхаген кацнахме в един топъл юлски ден.Направи ми впечатление,че няма много хора по улиците,за коли да не говорим.Оказа се,че в отпускарско време в града преобладават туристи,а коли поначало няма кой знае колко, защото всички са на велосипеди.В този град се научих да се страхувам от връхлитащи с бясна скорост велосипедисти.Първото указание което получихме от местния гид беше,за нищо на света да не стъпваме на велоалеите,защото онези с колелетата карат бясно и трудно спират.
   Разходката ни започна от Парламента,която ни впечатли не с вида си ,а с паркинга си...за велосипеди.Датските депутати са нормални хора,които си ходят на работа с велосипеди.Ние такова чудо не виждаме често,да не кажа никога и се впечатлихме,защото сме си впечатлителни.

  Датското кралско семейство ми е най-симпатично,доколкото изобщо обикновен човек с нормална червена кръв може да симпатизира на кралски хора.Но от прочетено,разказано и гледано по телевизията някак са ми най-земни хора,особено принца и австралийката.Вярно,че си живеят в дворец,но все някъде трябва да живеят все пак,нали?Както и да е.Та двореца на кралските величества Амалиенборг се намира около един двор или площад,в центъра на който има статуя на крал Фридрих V.В единия край на площада се вижда водата,в другия се вижда една прекрасна църква,наречена Фредерикскирхен, но позната на всички като Мраморната църква

   Малката русалка е най-посещавания паметник в Копенхаген,а дори не е на истински човек.Но приказките понякога оказват по-голямо влияние в живота на хората,така че си заслужава.Това разбира се не е оригиналната фигура,създадена през 1913 година,не е даже и първото копие,не е и второто,а не знам кое си подред.Ей,ама много се краде в този свят ще знаете.

    Русалката си прави слънчеви бани на един камък до брега,без да знае,че я снимат хиляди хора и от сушата и от водата.За водата добре,но на сушата камъните пред нея са така излъскани от милионите туристически обувки,че е станало много опасно да се стои там.Не че някой се замисля,но жената която си счупи глезена пред очите ми,сигурно никога няма да чете на децата си приказките на Андерсен или поне една конкретна.Внимавайте, за едната снимка понякога не си заслужава.

 Много интересни места има в датската столица,но най-приятното място в Копенхаген несъмнено е старото пристанище Нюхавн.Освен че можеш да похапнеш в някое заведение,или просто да поседнеш край канала с чаша бира,може да се качиш на корабче за круиз по каналите,което преживяване определено си заслужава.По вода се виждат много от забележителностите,които се разглеждат и на суша,но някак по романтично.Дори русалката в гръб е не по малко интересна.
 Старите шарени къщи на Нюхавн не случайно красят всички картички от този град.Прекрасни са.Задължително е да наминете тук привечер,въпреки че привечер през лятото по тези ширини е доста разтегливо понятие.Но тук може да се смесите с датчаните,малкото останали по това време на годината и които не са отишли някъде на почивка,а са излезли на разходка.Като слънчогледи са тези хора,щом има слънце и те са навън и въртят шезлонгите според жълтото кълбо.Ако виждаш слънцето не толкова често,предполагам че всеки слънчев лъч ти е ценен.Особено с бира в ръка.Особено на приказка край каналите.

Русалката от водата

Библиотеката,наречена Черния диамант

Борсата

  Втория ден от пребиваването ни в този град започна с една бърза разходка до замъка на Хамлет.Така де той си е обикновен замък наричащ се Кронборг и никой не е предполагал че господин Шекспир ще го вкара директно в списъка с най посещавани замъци.За съжаление много от експонатите вътре не са свързани директно с историята на замъка ,а с историята на Дания изобщо.Те са от най различни колекции и сбирки.
  Впечатление правят огромните камини и както се разбра това били първите камини в Дания.Изобщо не искам да си помислям какъв студ е било преди това.Не мисля че тежките гоблени по стените са допринасяли за някаква топлинка.А леглата на техни благородия и изобщо на датчаните са едни малки такива и причината е че за да им е топло са спели сгънати на четири.А по заможните семейства си имали деца слуги,които час преди господарите им да си легнат,лягали в леглата да им ги затоплят.
   Не гнило,студено има в Дания...

  Копенхаген не е от градовете,които могат да се разгледат за ден-два,затова трябва прецизна подготовка кое как и дали.Ако имате повече време отделете си време за парка Тиволи,който определено не е само за деца.Освен атракции там има невероятно красиви градини,аранжирани по невероятен начин.А в многото тематични заведения може да похапнете вкусна храна.Така се случи,че имахме вечеря в едно такова ресторантче,което се оказа хърватско.То едни печени прасенца,едни шишчета,че салати ли нямаше,че вкусна традиционна супа и за атмосфера диви песни и танци от нашите земи.Малко кривнахме от датската атмосфера първата вечер в Копенхаген,но заредихме добре за предстоящите екскурзионни обиколки.
  Задължително се разходете се по една от най-дългите пешеходни улици Стрьогет където има и магазини  и ресторанти и кафенета изобщо както си трябва за една пешеходна търговска улица.Посетете замъка Розенборг и кралската градина до него.Вижте мрачната сграда на Кметството и площада пред него.Там си правят срещи младите датчани,има улични музиканти,че и фонтан.
  Кварталът Християния е интересно място.За съжаление ние само профучахме покрай него,но както казах то едно ли е в този град...Кварталът на хипитата,който си е едва ли не автономна територия,държава в държавата или както искате го наричайте,но жителите му там си живеят по собствени закони и правила,различни от тези на Дания,но понеже не излизат от пределите му са се разбрали с датските власти да не ги закачат много.
  И още има в Копенхаген,но от мен толкова,оставям и вие да си намерите любими места в датската столица.

  Храната на Копенхаген.Не че съм имала някакви специални очаквания,но хот-дог на всяка крачка не бях очаквала.Там го наричат по друг начин но кренвирш или наденичка в хлебче си е хот-дог.Тук както и в Швеция също присъстват канелените кексчета и кифлички и същото прекрасно плътно и ароматно кафе,което пият следобед.Като споменах кафе в Копенхаген видях да продават кафе на много места от едни такива малки камиончета,коли,дори мотори специално направени за продажба на кофеиновата напитка.Колкото бяха различни тези подвижни кафеджийници,толкова бяха различни и марките кафе.И сандвичите разбира се.В този град сандвичите са на особена почит,ама не две филии с кашкавал и шпек,ами такива дето плънката отгоре си е цяло ястие,че и с гарнитура.Те затова се и сервират с нож и вилица.Smørrebrød е тяхното име.

  И накрая нещо, което рядко правя е да посоча къде бяхме отседнали в Копенхаген.Едно много приятно хотелче Copenhagen Crown в стара сграда,но със всички удобства и най вече на много добро място,близо до централния вход на Тиволи,откъдето могат да се направят маршрути за обиколка на столицата.

Стокхолм,северната столица на слънчевите хора

  Има дни,в които изключвам околния свят и давам на ушите си само музика.Така се случи,че заредих АББА и докато слушах се сетих,че имам недовършени скандинавски пътеписи.Щом е АББА трябва да е Швеция.Щом е Швеция трябва да е Стокхолм.

За цялата Швеция може да прочетете тук :Швеция - за фиката,канелата и ферментиралата риба

    Стокхолм.Незнам как да го опиша този град.Той е всичко,което човек/турист може да иска да от един град.Живописен стар град,прекрасни гледки от крайбрежните улици,красиви сгради,чудни кафененца и много добри хора...
   Стокхолм освен че си е прекрасно място за живеене е като че ли създаден за наслада на туриста.Построен върху 14 острова,свързани с 57 моста в този град има за всеки по нещо.Искаш стари сгради има си остров със стар град,искаш музеи има си остров с музеи,искаш разходка с лодка,има си достатъчно вода за това...
   Шведите уж са хора на Севера,а няма такива топли,слънчеви и услужливи човеци.Питаш само за посока,а те не само спират и ти обръщат внимание,но и за всеки случай те водят до някъде за да са сигурни,че няма да се объркате.
   Сядате в заведение,ако духа вятър веднага ти предлагат меко одеяло да се загърнеш.
   И още и още...и всичко с усмивка.

   В Стокхолм пристигнахме в една проливнодъждовна юлска вечер,което много ни притесни за разходката ни из града на следващия ден.И наистина сутринта беше мрачна,мъглива с една дума нетуристическа,което за малко да развали настроението на всички,но с природата не винаги можеш да си на едно мнение.
   Първо се отправихме към Кметството,една от емблематичните сгради на Стокхолм.С мястото където се решават важните въпроси на града започна нашата обиколка на града.Разгледахме красивия интериор на сградата,включително мястото където заседават важните хора на Стокхолм,една прекрасна зала с таван напомняш викингски кораб.

   Има и още един интересен момент покрай Кметството,което няма общо със сградата или историята,но което е станало част от обичаите на туристите.При влизане в кметството за да има някакъв ред сред хилядите хора,които минават оттам,на всяка група залепват цветни кръгчета.Така знаят и че човека има билет и че е част от определена група.На излизане разбира се тези лепенки се махат и се залепват някъде и като казвам някъде имам предвид,че може да ги видите из целия град.Разбира се,повечето ги лепят на самото Кметство на излизане,но аз видях такива дори под мостовете когато ги минавахме с корабче.Залепи и ще се върнеш в Стокхолм,каза един руснак.Дано!

   Много има за разглеждане в този прекрасен град.Ако искате да разберете как е изглеждал Стокхолм през годините от момента когато е основан, Гамла Стан е вашето място.Но дори и да не се интересувате от история не може да сте били в този град и да не сте се разходили из старите улички,да не сте видели наклонените стари къщи,да не сте пили от прекрасното им кафе и да не сте опитали от многоканелените им кексчета,които ти ги сервират с лъжица.Трябва да минете по най-тясната уличка,да видите най малката скулптура в света,която да пипнете разбира се.Има ли град по света,който да си няма фигура за пипане и потъркване или място където да пуснете монета за да се върнете обратно.Изпълних всички ритуали,защото много искам да се върна тук.

   На централния площад,който навсякъде се нарича Сторторгет,демек баш в центъра, навалицата е най-голяма,защото освен че има много кафенета и заведения,почти всички групи си правят тук сборен пункт.Накъдето и да се обърнеш виждаш да се развява или флагче,или чадър или някое друго средство за разпознаване използвано от гидовете.Тук се намира и къщата на Нобел,сега превърната в музей.Разказват,че никой не искал да бъде съсед на Нобел,защото работел в къщи и си правел разни експерименти,а като знаем естеството на работа на Нобел изобщо не се учудвам защо не е бил пример за образцов съсед.

   Много история е съхранена в Гамла Стан.История не само за града,но и за страната.Когато се разхождате по уличките,не забравяйте да погледнете нагоре към прозорците.В пътеписа за Швеция разказвах за свещниците по прозорците и приспособленията от огледала,които са поставяли на прозорците за да се извлече максимално светлина в тъмната зима.Това е характерно за цялата страна,където се радват на всяка светлинка и всеки слънчев лъч.Дори цветовете на сградите са едни такива слънчеви.И докато гледате нагоре няма как да не забележите,че някои от къщите са леко наклонени.Все пак остров е това,вода има,поддават къщите,а и не са от вчера все пак.

   В стария Стокхолм всички къщи са били дървени и естествено незащитени от честите пожари.Това е причина,голяма част от богатите хора на града да застраховат имуществото си.Застраховката е гарантирала,че при пожар в квартала пожарната ще гаси първо тези къщи и за да знаят пожарникарите кои къщи са застраховани над вратата им стоял един специален знак.Тези знаци и до днес са запазени на много от вратите.А на едно място,на ъгъла между две улички,вградени в стената могат да се видят едни от малкото запазени изобщо келтски руни.Това са знаци,нещо като азбука,които са отбелязвали места на големи победи или просто като отбелязване,че някой е бил на това място.Начина на четене доколкото може да се нарече така е да се следват извивките на рисунката.

   В стария град не пропускайте и кралския дворец.Ако нямате достатъчно време,но все пак искате да разгледате малко от него,влезте в параклиса на двореца.Влизането там е безплатно,а той е наистина с кралски вид.

 Прехвърляме се на следващия остров,където се намира музея на открито Скансен,Музеят Васа,музеят на АББА разбира се и още и още.Навсякъде има указателни табелки и дори без да сте се подготвили предварително с карта пак може лесно да се ориентирате.Стига да имате време разбира се.Ако нямате,с една добра организация може все пак да видите доста неща.

   Корабът Васа е може би най известния боен кораб без бойна слава и затова си има собствен музей,където се помещава само и единствено той.Построен да бъде най-мощния и най-страшния кораб,той потъва почти веднага след като е пуснат във водата от най-лекия бриз в историята на ветровете.Останал на дъното на пристанището цели 333 години,неговото изваждане и реставрация започва през 1961 година за да завърши през 1990година с представянето му пред публика в неговия си музей.А музеят е огромен,на няколко нива където да го разгледате от основата до горната палуба.Освен самият кораб има изложени много от предметите намерени на него,както и най-подробно разяснение за всяка една тресчица от кораба,фигурка и орнамент.Има и огромна кинозала където се върти филм за намирането му,изваждането и построяването на музея.И разбира се магазин където може да си купите всякакви сувенири за спомен,включително и огромен макет на кораба.

   Разходка с лодка.При наличието на толкова вода няма как да пропуснем да разгледаме Стокхолм и от тази гледна точка.Пътуването под мостовете на града се оказа не само интересно,но и приятно особено след цял ден разходки от забележителност на забележителност.С чаша кафе и две бисквити както гласеше табелката пред седалката ми,направихме чудно плаване.

   Много дълъг се получи този разказ в картинки или т.нар.пътепис,но Стокхолм заслужава още повече.Невероятен град,прекрасни хора.Имам за какво да се върна,останаха ми музеи за разглеждане,улици за извървяване и кафета за изпиване...А АББА звучи с прекрасния си инструментал Arrival в ушите ми.
   Ако ви е било интересно и сте стигнали до края и съответно четете това,специално за Вас още няколко снимки от шведската столица.