Страници

вторник, 24 октомври 2017 г.

Морски обиколки в синьо и бяло /4та част остров Крит - Минотаври и лабиринти в Кносос/

   Случи ми се този малък Егейски круиз в първите дни на септември.Няма да крия,хареса ми плуващ хотел с всякакви екстри и забавления да ме разхожда от остров на остров.А какво ли е да си на огромен круизен лайнер тогава? Ако някога разбера,ще научите първи.Но сега сме в Егейско море,спирахме на Миконос при вятърните мелници,разходихме се сред гръцките старини на турска земя в Ефес и се възхищавахме на прекрасни морски гледки от манастира-крепост на Патмос.Всичко за тези случки вече съм ви разказвала:






   Продължаваме морската ни синьо-бяла обиколка...
   Събуждаме се рано,рано в неделя и виждаме,че кораба е в пристанището на Ираклион,столицата на остров Крит.Заредихме организмите с кафе и закуска и се натоварихме на автобусите за Кносос,където щяхме да разгледаме Двореца на легендарния цар Минос,който е най-големия архитектурен паметник на Крит.С една дума,ако си на Крит,трябва да отидеш до Кносос.Защото това е мястото където най-много може да се научи за минойската цивилизация,наречена така на точно този цар Минос.Цивилизация обитавала тази част на света преди много,много години и която ни показва,че колкото и да се развиваш,колкото и да си велик,едно природно бедствие,един изригнал вулкан може да те затрие завинаги.


   Доста спорове има у нас покрай възстановяването на нашите крепостите за това,че с идеята да се покаже повече,се прекалява с модерните материали.Е няма страшно,не сме единствени.На това място в Крит не са пестели бетона при реставрирането и виновен за това е английския археолог Артър Еванс,който през 1900та година започва разкопки и постепенното разкриване пред света на това древно място.Интересно ми беше да науча,че всъщност двореца в Кносос е открит от грък (името нито мога да го произнеса,нито ще ви мъча да го четете),но тъй като по това време Крит е бил под османско владичество,решават да не го пипат за да не би да им вземат намереното.Затова мястото си остава недокоснато и скрито докато не дошъл мистър Еванс и така малко по малко,година след година е разкрит целия дворец.Може би не е правилно да се нарича дворец,то си е цял комплекс от сгради и съоръжения.
   Едни от най-впечатляващите останки тук са стенописите,оригиналите на които се пазят в археологическия музей в Ираклион.Много от тях изобразяват живота в двореца,игри с бикове,гримираните дами на двореца и други такива.Няма как да не направят впечатление ярките цветове,а ако имате повече въображение и си ги представите навсякъде,Кносос е било доста цветно място.
   Освен рисунки и грим,инженерите им също са се вихрили тук.На места са показани керамичните тръби на водопровода,които си стоят здрави и до днес.Запазени са различни съдове,в които са се съхранявали вино,зехтин,зърно.
   Ако обичате гръцките митове и легенди,това място ще ви хареса.Мястото е свързано с мита за Минотавъра и лабиринта,който е обитавал и където на всеки девет години са му принасяли в жертва по седем атински младежи и девойки.Накрая съм ви сложила един линк към Уикипедия да си прочетете за този полубик,получовек.
  Смята  се,че Лабиринта се е намирал под двореца или пък самия дворец е лабиринта или цялата история е само една легенда в края на краищата.Но комплекса в Кносос си е съвсем реален и ако не беше оня злополучен вулкан на Санторини да развали всичко,може би щеше да има запазени много повече красоти в Крит.




"Да хванеш бика за рогата"






Един от стенописите показващ,че грима не е бил непознат за минойските дами


   След Кносос имахме и време за разходка в столицата Ираклион,която в неделя беше много оживена въпреки затворените магазини.Но нали туриста е важен,все пак всички сувенирници си работеха и си накупихме разни дреболийки и зехтин.Някъде прочетох,като може и да е само реклама разбира се,че се предполага, че първите маслинови дървета са открити точно на Крит,а климатичните условия са такива,че от критските маслини се получава най-добрия зехтин.


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...


Морски обиколки в синьо и бяло / 5та част - Санторини - лични усещания и гледки/




Легендата за минотавъра описана в Уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80



Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям ви харесват,добре сте ми дошли и във фейсбук страничката на блога:

петък, 13 октомври 2017 г.

Бретцели/панделки с изненада




   Изисква ли се особена прецизност,търпение и старание никога не ми се получава.Много ми се искаше бретцелите да се получат на вид като от оригиналната рецепта,но не и не.За свое малко оправдание ще кажа,че все пак тестото на колегата кулинар е идеално разточено на гладка лента.Това нещо с колежката точилка не можахме да направим.
   Ако пренебрегнете вида,който стана повече като панделки,за вкуса гарантирам.Не само стават за ядене,ами и за преяждане.Особено докато бяха топли половината изчезнаха доста бързо.А и това,че на мен не ми се получиха красиви,не означава че и при вас ще са така.



Какво използвах аз:

мая прясна - 10 грама
брашно - общо три чаени чаши
топла вода - общо една чаена чаша
олио - три супени лъжици
захар - една равна супена лъжица
сол - една чаена лъжица
нарязана на ситно шунка - около две трети чаена чаша
настърган кашкавал - една чаена чаша
жълтък разбит с малко вода за намазване

Замесих си меко и еластично тесто.
Маята шупна заедно с равна супена лъжица захар,две супени лъжици брашно и четвърт чаена чаша топла вода.Времето е десетина минути.
Добавих оставалото брашно,олиото и топлата вода.Размесих.
Оставих да втасва на топло.Аз ключвам фурната на 50 градуса и пъхам вътре като вратата на фурната е леко отворена.Нещо като имитация на топла стая.
Тъй като плота ми не е голям разделих тестото на три парчета и разточвах на тънки кори.
Корите нарязвах на ленти върху които слагах шунка и кашкавал.
Всяка лента се прегъва,краищата се притискат добре.(вижте снимките,а и оригиналното клипче)
Подреждат се в тава върху хартия за печене във форми на бретцели или панделки
Всеки бретцел се намазва със смес от жълтък и вода и се поръсва кашкавал.
Пекох на 190 градуса 20 минути.



* Знаете как е с тестото,винаги слагайте една част от брашното и после добавяйте при месенето.Понякога не трябва цялото количество,понякога си иска още.
* Може да се използва всякакъв вид колбас и кашкавал,като количеството може и да е повече,стига да остане вътре.
* Размера също е по желание.При мен се получиха общо седем по-големи бретцела.






Ако рецептата Ви харесва и искате да я споделите,действайте :)

Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям Ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:



петък, 6 октомври 2017 г.

Словения,където камбаните изпълняват желания 1ва част /Постойна и Предяма/

   Почивни септемврийски дни,прекрасно време и Словения.На това аз му казвам перфектно стечение на обстоятелствата.Добавете и за разкош хърватските Плитвички езера,за които вече разказах и показах тук:



   Три милиона години не са шега работа.За толкова време се е оформяла пещерата Постойна яма.
Снимките,тези които се получат разбира се,не могат да предадат колко огромна и красива е пещерата вътре.Сега като гледам моите,ако не съм била там,изобщо не може да се усети тази грандиозност,която се вижда на място.Тези от Вас,които са били знаят,а на другите пожелавам да я посетят.Дори да не си падате много по пещери като мен,тази си заслужава.
   Това е пещерата с най-дълъг туристически маршрут в света 5,23км.,но не се стряскайте,една част от тези километри се минава с електрическо влакче,а тази която е пешеходна натоварва толкова, че да се стоплите и да не усещате постоянната температура от 10 градуса вътре.
   Релсите за влакчето,което дава възможност на посетителите да се насладят на всичките невероятни образувания на пещерата без да губят ценни калории са изградени през 1872 година,като първите вагони са били бутани от самите гидове.Да разказваш ли,да буташ ли...Следва пускането на дизелов локомотив,които да движи композицията,но представете си димящ влак в пещера какви поразии може да сътвори.Затова сега влакчето е електрифицирано и се движи без да тежи на съвестта на никой.
   Пешеходната част също не тежи на никой,защото алеите са покрити с бетон така,че е абсолютно невъзможно да се подхлъзнете,дори да сте с неподходящи обувки и въпреки някои доста големи наклони,които има на места.
   Освен подземната железница има един обитател на пещерата,който също се радва на голям интерес.Това е едно земноводно,наричано човешка риба.Протеят както всъщност му е името живее дълбоко в пещерни води и да се срещне случайно е почти невъзможно.Това е амфибия,приспособила се към живот на пълен мрак,която има интересни белези и още по интересна способност да издържа без хранителни вещества до десет години.В пещерата за радост на някои туристи са сложили няколко екземпляра в голям аквариум.Същият този аквариум има камери,от които много добре се вижда протеят и според мен няма нужда да бъде излагано пред всички,още повече пред телефоните на китайските туристи,които въпреки молбите и забраните никога не изключват светкавиците,които побъркват горките същества.
   Да не забравя да ви кажа,да се усмихвате когато влизате в пещерата.Защото има фотографи,които ще ви снимат и след като излезете от пещерата,може да си купите срещу 5 евра за спомен снимката направена като колаж с някои от образованията в пещерата.
   












   Замъкът "Предяма" .Преди време когато не се бях интересувала по-задълбочено и само прелиствах оферти за екскурзии в този район си мислех,че този замък е входа за пещерата Постойна яма.Защото винаги са заедно на снимки.А причината е,че се намират само на няколко километра един от друг.Да видиш единия обект без другия,някак не върви.Затова и след като излязохме от пещерата,се отправихме към замъка.
  Замъкът много интересно е буквално част от скалите и пещерите зад него.Както в един момент преминаваш през стаи,така в следващия си в коридор и изкачваш изсечено в скалата стълбище.Замъка е свързан с пещери и тайни проходи,които излизат някъде далече от официалния вход.По тези проходи някога са доставяли провизии при една обсада и така замъка е оцелял дълго време.Можел е и още,ако вътрешни хора не бяха предали цялата работа,но това е проблем на словенската история.
   Замъкът е много впечатляващ отвън,това е факт,но докато се разхождате вътре или по скоро катерите стълбище след стълбище,не може да не забележите разни детайли,които мен страшно ме впечатлиха.В дневната,така да я наречем където са показани ежедневни занимания има дървена детска проходилка от едно време.Горе в кухнята е имало специално издълбан отвор и тунел в скалата където са изхвърляли боклука.Пак там пред един прозорец има мивка с канал навън където да се изтича мръсната вода.За човек,които прекарва известно време в кухня,нямаше как да не ме впечатлят тези подобрения.
   В замъка има зала където съда е отреждал,кой ще живее и кой ще умре.Като пак там през една вратичка осъдения на смърт директно е бил изхвърлян в пропастта.За тези,които не са си признавали веднага вината има зала за мъчения,която е озвучена много реалистично.И доста след като се изкачвахме нагоре чувахме викове и стенания,така за атмосфера.
   Тук е момента да спомена за първата камбана изпълняваща желания,която ударих в Словения.Тя се намира на един от етажите,поставена в един отвор гледащ навън.Нали знаете, дали ще е хвърлена монета във фонтан,дали ще търкаме гърди на Жулиети,винаги има нещо което да ни гарантира завръщане или сбъдване на желания.Аз толкова се бях замислила как да застана за снимка когато я удрям,че забравих за желанието си.После обаче издебнах да няма много туристи и повторих упражнението,този път с пожелание.Туристи,какво да ни правиш.















сряда, 4 октомври 2017 г.

Пилешка супа за гладни ценители

   Правя супи най-различни и всичките ги обичам,защото аз съм човек на супата.Занасяли са се с мен,че и супа от пирони да ми дадат,ще си капна оцет вътре и ще си я изям с кеф.
   Някои супи са по-течни,други имат за цел да сгреят организма,трети са допълнение към менюто,други като тази,са гъсти и хранителни.С една купа и филия хляб и сте заситени за часове напред.
   И винаги се сещам за оня виц,защо се предписвала пилешка супа при грип.Защото те пилетата така са наблъскани с антибиотици,че супата директно си става лечебна Ха ха ха малко черен хумор за начало.



Какво е необходимо

половин пиле
два картофа
морков
зелена чушка
червена чушка
парче целина 
домат/доматена паста- 1 с.л.
дребни макарони
червен и черен пипер
сол
яйце
кисело мляко - 4с.л.
прясно мляко - 1 непълна ч.ч.
брашно - 2 с.л.
оцет
олио
магданоз


  • Сварявам пилето.Аз го варя в тенджера под налягане за 20 минути,слагам и сол за да се овкуси месото.
  • Нарязвам зеленчуците на кубчета и ги задушавам в лъжица олио и малко вода (без доматите).Не да се запържват, а да се задушат и да омекнат по-бързо при готвене.
  • Прибавям накъсано пилешко месо,разбърквам.
  • Добавям разтворена в малко вода доматена паста или нарязан на ситно домат.
  • Заливам с пилешки бульон разреден с вода 3:1.На три купи гъст бульон добавям една купа вода.Разбира се,може и само бульон.
  • Добавям макароните или каквато паста използвам (обикновено използвам фиде или начупени спагети,но идеята на тази супа да е много богата и хранителна,освен това така се сгъстява допълнително)
  • Оставям на слаб огън да се готви докато макароните и картофите омекнат.
  • Добавям нарязания магданоз преди да застроя супата,за да си пусне аромата.
  • Приготвям застройката.
  • Разбивам яйце с четири лъжици кисело мляко и две лъжици брашно (ако е запечено още по-добре).Добавям и една непълна чаша прясно мляко.
  • Добавям оцет около една супена лъжица и разбърквам добре.
  • Взимам от горещата супа и добавям при засторйката.Когато температурите на застройката и супата се оеднаквят,застройвам супата.
  • Оставям супата още няколко минути на котлона и в момента,в който ще заври изключвам.Това е заради яйцето и брашното.
  • Винаги оставям готовите супи десетина минути "да си починат" преди да сервирам.
* Количеството на различните зеленчуци е на вкус.Аз обичам повече картофи и червена чушка и по малко целина,но ако обичате други комбинации,действайте си с тях.
* През лятото използвам пресни зеленчуци,а за зимата специално за тази супа си замразявам нарязани на кубчета червени и зелени чушки.
* Когато се използва паста,тя допълнително сгъстява супата тъй като нишестето в нея си остава вътре,затова преценете как ви е на гъстота когато добавяте брашно в застройката.
* Застройката става още по-вкусна ако си имате препечено брашно.Понякога си правя някакво количество,което съхранявам в бурканче и използвам за супи.Приготвя се като в намазнен тиган се сложат няколко лъжици брашно и се бърка докато се запече.Това е момента когато стане леко златисто.Не трябва да става кафяво в никакъв случай.Идеално за сгъстяване на супи и яхнии.






За други рецепти и екскурзионни истории,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога: