Страници

понеделник, 25 март 2019 г.

Единбург - една миля от Шотландия

 
   В Единбург ако си за един ден имаш една миля за разглеждане, плюс минус някоя пресечка наоколо.Миля, миля, ама каква миля само.Кралска!
   Кралската миля.Казват, че това е най стария път в столицата.Той свързва двата двореца на Единбург, които са основните забележителности на града.Много от музеите са разположени или на нея или в пресечки, но важното е, че веднъж стъпили на нея, лесно се ориентирате до останалите интересни точки на града.
















   В Единбург има два двореца, които са от двете страни на известната миля.Единият не е точно дворец, по скоро си е крепост или направо цяло укрепление с крепостни стени, бойници, оръжия и различни сгради, в които днес са представени музеи и експозиции, основно посветени на войната и отбраната.Има и една зала, в която има и съкровище, шотландско при това (че какво друго да е), като за нея се вие обикновено поне километрична опашка, да не кажа и цяла миля.
    Признавам си, че точно това място можеше да го пропусна и да отида на друго.Но някак като  чуеш за единбургският дворец и първосигнално решаваш, че трябва да отидеш, защото щом се нарича така, явно е много важен.Ако харесвате военни неща и ако ви се гледат оръжия и разкази в снимки за войните, където са участвали шотландците, мястото е за вас.Но ако нямате много време, а някак ви влече към нещо друго, отидете на другото.Лично мнение, разбира се.















   Другият дворец е дворец, в който може да разгледате как се живее по кралски.Дворецът Холироудхаус, който е официалната шотландска резиденция на кралицата.
   В двореца не се снима.И като го чух това и ми увяхна мушкатото.Убиват ми цялото удоволствие като ми кажат така.Какво си мислят, че ще открадна идея за обзавеждане ли? Както си говорим с едни приятели когато няма много време човек се суети, бърза, оглежда, бута се с тълпата.Какво видял и не видял, а после като си седне и си разгледа снимките вижда на спокойствие много повече подробности.Гърнето на краля, дърворезбата на трона, цветовете на драпериите...Питайте ме сега,как изглеждаше стаята за преобличане на кралицата? Не помня, защото нямам снимка.Та така.Все пак щракнах една снимка в трапезарията, но реших да бъда добър турист и прибрах апарата.
   Към двореца има и красив парк, който си заслужава една разходка при повече налично време.
 














   Когато си на такава обзорна и обща екскурзия нямаш време да запечаташ всички подробности.Попиваш атмосфера и общи впечатления.Евентуално си набелязваш какво би искал да видиш, ако имаш късмета да се върнеш.Имаше обаче един обект, който исках да видя сега, защото не се знае дали някога отново ще стъпя по тези места.Това е паметника на едно кученце Боби, което подобно на японския Хачико е заслужило това да остане в историята със своята вярност.Боби е живял през 19ти век и когато неговият стопанин полицаят Джон Грей умира, той прекарва останалата част от живота си, близо 14 години на гроба на своя човек, като го е напускал само за да отскочи до съседното кафене където му давали да яде.Боби умира на 16 години, но историята му остава и бива разказвана в книги и филми.И аз много исках да видя неговият паметник и да докосна муцунката му за късмет.






Единбург беше част от една обща обиколка на Острова.До сега съм ви разказвала за тези спирки от тази обиколка:













Няма коментари:

Публикуване на коментар