Страници

четвъртък, 25 февруари 2021 г.

Кавръм, баница с ориз и прясно мляко от югоизточна България

 

Обичам си го този блог.Не може да си представите колко много ми е донесъл и като хора и запознанства и като рецепти, за които едва ли някога щях да науча.

Като днешната баница с интересното име кавръм.

Рецептата за нея ми я сподели Радост Сталева, за което съм ѝ страшно благодарна, защото не сподели с мен само списък с продукти, сподели с мен рецепта, която е правела нейната баба от село Лесово.А споделени стари рецепти са като споделени спомени, като споделена семейна история, част от която ставаме и останалите опитали тези ястия.




Не спирам да се учудвам на факта, че колко сме малка територия, а  както обичам да казвам, рецептите са различни на всеки километър.
Всички правят баници, но никоя баница не е същата в съседния град или село.Какво говоря, сигурно на нашата улица във всяка къща всеки прави различна.




Какво е необходимо:


кори за баница, дебело точени 

/ ако нямате такива, сложете две или три тънки за добра основа/

чаена чаша ориз

сирене

масло

250 - 300 ml прясно мляко

/ зависи от тавата, зависи от течностите в баницата, затова почнете с 250ml и ако прецените че е малко,добавете още/

сол



  • Сваряваме ориза с малко сол и го смесваме със супена лъжица масло.Оставяме го да се охлажда.
  • Взимаме кора за баница.Аз използвах по две за да стане по добра основа.Слагаме от ориза по цялата повърхност.Не дебел слой, но да има навсякъде.
  • Поръсваме с натрошено сирене.Знаете аз не посочвам количества сирене, защото всеки слага според това колко обича и колко му е солено.
  • Тук там по кората нареждаме и малки парченца масло
  • Завиваме и нареждаме в намаслена тавичка.
  • Печем на 200 градуса докато се получи хубав златист загар.Нека се препече добре, дори да ви се струва, че я изтървате.Първата баница, която направих беше само златиста и не пое всичкото прясно мляко, а долната част стана кашеста
  • Вадим баницата и я оставяме да изстине.
  • Стопляме прясното мляко, в което сме поръсили щипка сол и супена лъжица масло.Може и повечко да сложите, ако ви се иска, ще стане още по-добре.
  • Заливате охладената баница с топлото мляко и оставяте да попие изцяло.


Важни моменти:

➤ оризът трябва да е сварен добре, да е поел цялата си течност, не трябва да е течен

➤ нека баницата хубаво се препече, да си стане хубаво златисто-кафява, това ви гарантира един много приятен вкус на печена юфка (е то какво е юфката ако не препечени кори, но аз да си ви го кажа) и в същото време ще поеме добре млякото

➤ в никакъв случай не използвайте фини кори, задължително дебели.Използвах кори "Сърбиянка", при това по две.В друг случай щях да взема или Одрински или от тези печени на сач.

➤ въпреки, че я поливаме тази баница, трябва единствената течност да идва от масленото мляко, затова ориза трябва да е добре сварен, както и сиренето да няма излишна саламура

➤ наливайте прясното мляко с черпак върху корите.Започнете с една част вижте как се поема и тогава добавете повече.По добре в началото да е малко, отколкото да ви се накваси баницата.Не я заливайте цялата







сряда, 24 февруари 2021 г.

Кавърма-кебап с кюфтета

 




Да ви призная, много по-лесно ми е да питам Гугъл за кулинарни идеи.Той нали си умник, разбира какво ми трябва още преди да довърша въпроса.

И днес едва ли щях да отворя готварска книга, ако тя сама не ми се беше изпречила пред очите.



    Старичка е, разпада се и поради тази причина стои в една торбичка прибрана в шкаф, който едва ли отварям и веднъж годишно.Но както се казва,  то когато има да се сготви една манджа, ще се намери начин да ми се покаже рецептата.

    Кавърми всякакви обичам, кебапи още повече и съм правила доста в кулинарната си история.Може би затова вниманието ми от всички рецепти беше привлечено точно от тази.Вярна на себе си обаче, аз разбира се и тази промених.Защото както се и очаква за един кебап и за една кавърма, се използва месо.Е аз реших да цопна в соса кюфтета.С което ви давам идея към тази рецепта, че ако не ви се замесва кайма може да си използвате доброто старо месце.Сосът е разкошен, така че каквото и да използвате пак ще топите до забрава хляба.


Това е ястие за топене.Затова който си мисли, че може да мине без филия хляб, от сега го предупраждам, че няма да стане.


Какво е необходимо:

/три порции/

мляно месо - половин килограм

/в оригинала се използва 750 гр свинско месо, така че може да опитате и така/

два стръка праз

три червени чушки

кафяна чашка бяло вино

супена лъжица доматено пюре

половин връзка магданоз

чубрица

олио

сол и черен пипер


  • Мляното месо го смесих с малко чубрица и половината от магданоза.Офирмих малки кюфтенца, овалях ги в брашно и оставих в хладилника.
/ако използвате месо го нарязвате на кубчета и запържвате или пък го сварявате предварително/
  • В олио, около две супени лъжици задушаваме нарязания праз, чушките.
  • Когато омекнат добавяме доматеното пюре
  • Добавяме виното и гореща вода според порциите / ако сте варили месо, може да изпозвате бульона/
  • Поръсваме със стрита чубрица, сол и черен пипер на вкус.Аз добавям и нарязан останалия магданоз.Предпочитам и той да се сготви и пусне аромат, отколкото да поръсвам с него порциите.
  • Пускам в соса кюфтенцата и оставям да се готвят.
  • Кюфтенцата имат брашно, което сгъстява соса.
  • Оставяте готовото ястие поне пет минути да си почине и сервирате.




Ако обичате да топите хляб в кебапи и кавърми, потърсете в търсачката на блога и се надявам да си харесате някое от другите ми предложения.







събота, 13 февруари 2021 г.

Агнешки котлети с розмарин на тиган

 



Агнешки котлети със сухи подправки, сервирани със сотирани картофи и чери доматчета

Агнешкото и розмарина са родени да бъдат заедно, затова дори да не е тази рецепта, опитайте непременно този аромат върху това месо.



Не се случва често в месарницата да нарежат агнешките котлети и да ги продават отделно, затова още щом ги видях не мислих много и ги купих.Агнешкото месо е на особена почит при мен, аз наистина много го обичам и в последните години добавям по някоя нова рецепта за приготвянето му.Тази година се надявам да изпробвам още няколко.

   Днес ще ви представя един много лесен начин да си приготвите агнешки котлети.Лесен и много ароматен.Добавих и картофки, защото все пак колко е едно агнешко котлетче, ако сте предвидили по едно на порция.Трябва си и нещо друго.А заедно любимите картофи, реших да добавя и чери доматчета за свежест.




Какво е необходимо:


агнешки котлети

сух розмарин

чесън на прах

зехтин

сол

чаена лъжичка олио и толкова масло

сварени картофи

чери домати


Тъй като всеки от вас ще приготви различно количество котлети, в самото изброяване на продуктите не посочвам, но тук приблизително ще ви напиша,че на един котлет му е необходима една чаена лъжичка розмарин,супена лъжица чесън на прах и супена лъжица зехтин.


  • Според броя котлети смесвате розмарин, чесън на прах и зехтин и с получената смес хубаво намазвате котлетите.Ако ви остане марината, не се притеснявайте, ще използваме всичко до последно.
  • Оставяте котлетите да си поемат ароматите.От час до нощ, както ви е удобно.
  • Вадите тиган с капак.Капака е важен колкото и продуктите, защото ще ви спести бърсане и триене после на котлона.Освен това задушава и месото, така че имайте капак.
  • На дъното на тигана сложете олиото и маслото.Не ви трябва много от тях, защото се предполага, че котлетите ви имат мазнина.
  • На слаб котлон след като маслото се е разтопило нареждате котлетите и слагате капака.След две три минути (зависи от големината на котлетите) отваряте и обръщате.Аз разбирам, че е време да се обърнат по това, че кокала е потъмнял и не изглежда суров.Посолете отгоре.
  • Обръщате котлетите и оставяме още две минути.Поръсвате със сол и от тази страна.
  • Изваждате готовите котлети в чиния и им слагате капака да се задушават и да се отпуснат.Никога не сервирайте веднага пържоли от тиган или скара, трябва им малко време да се съвземат.
  • В тигана, в който имаме всякакви прекрасни аромати и мазнини, пускаме нарязани сварени картофи и черита.Ако ви е останала марината тук е мястото да я използвате.Разбърквайте/обръщайте за да получите златиста коричка по картофките.Поръсете с малко сол отгоре, особено доматите.




    Ако като мен обичате агнешко месо във всякакви ястия, напишете "агнешко" в търсачката на блога и ще видите всичките ми любими варианти, които съм разказвала до този момент.





петък, 12 февруари 2021 г.

Спаначени пакетчета или спаначени питки в кори за баница

 


    Когато има такива малко странни рецепти, повечето от вас, а и аз когато чета други блогъри се питам защо е необходимо това сега, какво пречи да си направим просто банички със спанак или питки.Е, аз за моите имам обяснение.
    Много си харесвам моята спаначена питка, само че исках да я направя на отделни части.Не исках да направя питка, която да нарежа на парчета и докато се изядат да изпръхнат отстрани.Исках да е нещо като на готови порции.Всеки да си вземе по една питка за по лесно и дори по хигиенично ако щете.Да, но тя питката ми се приготвя като кекс.Ако използвам същата смес и разпределя на части ще получа нещо като безформени питки.Ако сложа повече брашно ще получа хлебчета.А аз си исках моята сочна спаначена питка.


     И решението дойде с отварянето на хладилника, където имах останали кори за баница.Да, можеше да направя банички, но идеята да завия като плънка сместта за спаначена пита в пакетчета ми хареса повече.Най вече защото беше и нещо различно, а аз обичам да изпробвам нови неща.Понякога ми се получава.И сега ми се получи.Много сочни станаха, точно както ги исках, а в същото време имаха добра форма.Прибавям и това, че самите кори също добавят вкус и плътност.Така, че това е един успешен експеримент, който и другите харесаха.А това в крайна сметка е целта на всяка една рецепта.



Какво е необходимо за четири питки:

чашата ми за отмерване не е голяма - 150ml


две яйца

натрошено сирене една чаена чаша

три супени лъжици кисело мляко

кафяна лъжичка бакпулвер

чаена чаша бланширан и много добре отцеден спанак

чаена чаша брашно

масло

кори за баница

/ В зависимост от това какъв вид са ви, преценете дали да е по една или дори две или три, ако са от най-фините.

Ако имате избор обаче, изберете по дебелите)/


  • Смесвате яйцата, сиренето, киселото мляко с бакпулвера.
  • Добавяте спанака, който не забравяйте да отцедите,дори подсушете ако трябва.
  • Прибавяте брашното и получавате много гъста кексова смес.
  • Взимате две кори, ако са ви по тънки и една, ако е от дебелите.
  • Мислено си разделете сместта на толкова питки, колкото искате и сложете в средата на корите от сместта.При мен са две препълнени супени лъжици.
  • Завийте тази смес като в пакетче и сложете в тавата за печене със събраните краища отдолу.Като за първи опит ги направих по-сплескани, защото не бях сигурна как ще се изпекат, но може да ги направите като топки или по високи пакетчета.Освен това като гледам как са се събрали повече пластове в долната част, можело е да не завивам с толкова голяма кора.
  • Върху всяко пакетче сложете бучка масло и печете на 200 градуса поне половин час.Проверете с нож или шиш дали е изпечено.
  • Ако искате хрупкава коричка, само завийте с кърпа готовите питки.Ако обаче ги искате като мен меки, напръскайте с вода и чак тогава завийте плътно.
  • Не се ядат горещи, ядат се топли.
  • Мога да ви кажа, че станаха превъзходни.
  • Тъй като ги приготвих сутринта,  останаха две питки за вечерта и леко ги притоплих във фурната.Станаха страхотни


    Тук вмъквам един съвет как да си имате топла баница или банички много след като сте ги изпекли.Слагате ги във фурна на вентилатор на не повече от 50 градуса за десетина минути.Така стават като току що извадени изпечени.Никога не топлете в микровълнова и никога на силна температура.Вентилатор и леко топло.Все пак баницата и баничките ви вече са изпечени, не искате да ги изсушите или препечете.






Други спаначени рецепти:

Лимецов галет със спанак и моцарела

Омлет със спанак


В тавата:





сряда, 10 февруари 2021 г.

Патешко с ориз и още нещо или деконструирана пълнена патица

 

Реших да се пошегувам малко със заглавието на тази рецепта.Чета за деконструираните храни и въртя глава.Защото много често за да бъдат различни и модерни, големите готвачи просто представят едно съвсем обикновено ястие по различен начин и ето ви вече нова кухня с някакво извъртяно и завъртяно наименование.

Но къде съм аз, къде са те, затова не им се бъркам.

    
   Какво ще рече деконструирана храна ли? Ами да предложите съставките на едно ястие отделно.Един пример с любимата ни шопска салата.Слагате в различни чинии парченце домат, краставичка, лук, чушка, парче сирене.Дегустатора ви си взима от всичко и идеята е, че вкусовата му памет веднага ще разпознае, че яде шопска салата, нищо че не е разбъркана и не в една чиния.Най общо и най просто казано, това е.
    И в тон с една такава щуротия (ами нищо лично, ама това ми е малко прекалено) ви представям една пълнена патица само че не съвсем.



    Ако ме питате защо да не си направим пиле с ориз и да приключим с въпроса, ще ви кажа, че с патешко това ястие има съвсем различен вкус и оттам си е съвсем различно ястие за мен.То е по богато, по наситено на вкус, дори може би малко по-тежко и определено по-мазно.Но кой е най вкусния детайл на едно ястие с ориз? Ами да бъде по-мазно и затова патицата се справя идеално с тази задача.
    А защо ястието ми е разтакована пълнена патица? Ами защото това ми е плънката, с която пълня и пилета и патици и гъска веднъж, че даже и пуйка.Комбинацията е изпробвана многократно във времето и една от най-любимите ми ястия, които правя и за особени случаи и празници.Защото с изпитана рецепта никога не стават грешки.



    Месо с ориз, като изключим класическото пиле с ориз, у нас винаги е придружено с аромат на джоджен или по нашему гюзум.Дали пилешка дробсарма (фалшивата), дали истинска агнешка дробсарма, дали агнешко с ориз и картофи, което е задължително у нас през пролетта, дали патешкото с ориз, което ще ви покажа сега, винаги слагаме джоджен.Тези ястия са просто родени да бъдат заедно с джоджена.В края на тази статия ще ви сложа всички рецепти на изброените от мен преди малко ястия.




    Може да използвате цяла патица, може да си купите и само бутчета.Хубавото на една цяла патица е, че ако я разделите на части може да приготвите поне две ястия и една супа с нея.


Какво е необходимо:

патешко месо

/използвах месото на половин патица/

две глави стар лук

чаена чаша ориз

250 грама гъби

половин чаена чаша стафиди

супена лъжица сух джоджен

връзка пресен лук

сол и черен пипер


В това ястие не ви трябва друга мазнина, освен тази която патешкото ще ви даде.Освен, че е достатъчна тя придава много хубав патешки вкус на ястието


Това ястие изглежда супер обикновено и лесно и то е така, но има няколко основни момента в приготвянето, които може и да не са нещо особено, но повярвайте по този начин ястието става много вкусно и усещате всяка една съставна част.А нали това е условието за да имаме деконструирана храна.Затова обърнете им внимание, не е само да сложа всички продукти в тавата и толкова.


  • Сварявате патешкото месо с малко сол.Ако се притеснявате, че мазнината, която месото си пусне ви е в повече, оставете го да се охлади и с лъжица премахнете маста, която ще изплува оторе.Запазете си я обаче за други стия и супи.
  • В малко бульон взет от горната част където има повече мазнина задушаваме нарязания на едро лук.Прибавяме ориза и разбъркваме.
  • Прибавяме половината ог нарязаните също на едро гъби.Ако сложите сега всички гъби, те до края на готвенето ще се свият и почти ще се изгубят, нищо че в началото ви изглеждат много като количество.В същото време обаче искаме да имаме и гъбен аромат в ястието, затова задушаваме половината от тях.
  • Прибавяме нарязани стафиди.Ако не ги нарежете (просто ги накълцайте както са си всички) те ще набъбнат и ще получите грозде, а аз лично не го харесвам това.Всъщност решете си сами.
  • Поръсваме със стрит сух джоджен/гюзум, черен пипер и малко сол (имаме сол и в бульона, така че не прекаляваме)
  • Накъсвате на големи парчета патешкото и го нареждате в съд за печене.
  • Изсипвате оризената смес и заливате с течност.Когато пека ориз на фурна, винаги слагам малко повече вода или бульон.В този случай слагам две чаши и половина бульон и една чаша вода, но ако искате сложете само бульон.
  • В този момент добавяте отгоре и останалите гъби.Разбърквате леко или по скоро намествате всичко, така че месото да е разпределено навсякъде.
  • Печем на 200 градуса.
  • По средата на печенето отгоре поръсвам с нарязан пресен зелен лук и леко размесвам.Така лука не се стопява изцяло при печенено, но в същото време си пуска аромати по-добре, ако го поръсите само накрая.
  • Последния момент, на който ви обръщам внимание е, да не печете ястието до пълно изпаряване на течността.След като го извадим, ориза ще дръпне още и ще имате едно сухо оризено ястие, затова вадя тавата докато все още има течност.По тази причина винаги слагам повече от бульона, дори още повече защото обичам ориза да ми е леко течен, но това е лично предпочитание и просто обръщам внимание.Ако се случи така, че течността е поета, а ориза не е готов (това си се случва редовно, не се притеснявайте, от вида ориз зависи в повчето случаи или от силна фурна), тогава добавете още течност като сте я загрели за да е със същата температура като ястието.
  • По желание може да си поръсите порциите с още пресен лук.




Обещаните рецепти, които споменавам в статията:


ПЪЛНЕНА ПРАЗНИЧНА ПТИЦА


ПЕЧЕНА ПАТИЦА И СУПА ЗА РАЗКОШ


ПИЛЕ С ГЪБИ И ОРИЗ И ЗАЛИВКА НА ФУРНА


АГНЕШКО С ОРИЗ И КАРТОФИ, ГОТВЕНО НА ФУРНА



петък, 5 февруари 2021 г.

Скони. И още за една френска преса за кафе и турски каймак

 

Едва ли има по международно заглавие от това, нали?

Сконите свързвам с Англия и пиенето на чай в пет часа, френската преса за кафе с френските земи разбира се, а каймака ми е дошъл от Турция.


     Хората, онези мъдрите, не случайно са казали, че всяко нещо се случва с времето си или че едно нещо като има да се случва ще се случи като му дойде времето.В моя случай тези философски мъдрости се случиха с едни скони.Скони, които се глася да правя вече няколко години.Но трябвало да си купя френска преса за кафе и още повече да се появи в магазина турски каймак.Той каймака е виновен, ако трябва да съм честна.Засилих се да си го купувам без абсолютно никаква идея какво ще го правя.И тогава ми падна една ябълка на главата, светна ми пред очите и ми дойде на акъла, че този каймак мога да го хапна със скони.Защото пък сконите се ядат с бита сметана и сладко.Но аз не исках да си хабя сметаната, която пазя за един друг сладкиш, а какво е каймака, че и повече? Изобщо страшно сложна история стана.Но с вкусен край.


     Френската преса за кафе.Много исках да имам такава.Ами не зная защо, но има нещо много шик в това да си налееш кафе от такава в изискана чаша от порцелан и да си хапнеш нещо сладко към него.Почти ми идва да си облека и нещо официално за ритуала.
    Като всеки уред за правене на кафе и тук си имало особености.Честно казано първия път когато си направих кафе в нея си знаех, че ще бъда разочарована, защото още докато го наливах, виждах че е прекалено бледо и рядко.И без да го разсъждава много човек, какво ли толкова би станало като просто залееш смляно кафе с гореща вода.Това не е нес кафе все пак.Тогава си помислих, че не може цялата работа да включва само това, трябва да има нещо по специално.Варно, че французите не пият кафето както трябва, но все пак не може да е само това.Поразрових се насам натам и се оказа, че като всяко друго нещо и тук си има някои особености.Разбира се след няколко опита всеки сам ще си усети процеса и ще знае колко да му е кафето и с колко вода да го приготвя, но основните стъпки са тези:
  • предварително може да се затопли каната с гореща вода точно преди да се използва.След като се излее горещата вода от нея, се подсушава.Може със същата тази гореща вода да си затоплите и чашата.
  • завирате си вода и я оставяте две минути да се охлади до 95-97 градуса.Разбира се никой няма да мери градусите, освет ако не държите всичко да е перфектно, но е ясно че не трябва да е вряла
  • добре е кафето да смели преди използване, но това е когато търсите съвършенство, в забързаното време ще си ползваме готово смляно
  • слагате смляното кафе в каната и го заливате с една супена лъжица вода, разбърквате и оставяте половин минута.Специалистите казват, че ако шупне, значи имате прясно кафе
  • заливате горещата вода и слагате капака с цедката, но не бързайте да я натискате.Изчаквате 4 минути за да се "направи" кафето и чак тогава прецеждате.Натискате бавно, но непрекъснато.


    И след като ви разказах за кафето, с което ще преглъщаме сконите е време и за тях самите.

Идеята и голяма част от изпълнението е по тази рецепта: 

https://www.cookwithasmile.com/%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%b8-scones/




Какво е необходимо:

 две чаени чаши брашно

равна чаена лъжичка сода

щипка сол

75 грама масло

две супени лъжици пудра захар

150 ml прясно мляко

едно яйце 


Идеалният начин на сервиране е да си разцепите едно скони ( така ли се казва в единствено число?) да си сложите бита сметана и малко от любимото ви сладко.

Сконите не трябва да са сладки. Така де, да се разбира, че са сладкиш, но не съвсем.Хайде пак сложнотии.Но идеята идва от това, че те се ядат със сладко и затова така.И представете си тази съвършена хапка от сметана, сладко и после полята с горчиво кафе.

  • Включвате фурната на 200 градуса и тогава започвате приготвянето.Идеята е да сте готови заедно с нея
  • Смесвате брашното със содата и солта.
  • Добавяте маслото на кубчета и започвате да го смесвате с брашното.
  • Добавяте захарта, яйцето, което сте разбили предварително
  • Наливате прясното мляко на два пъти и замесвате твърдо тесто.Аз винаги наливам течностите постепенно, защото поради някаква магическа причина понякога идват повече.
  • Тестото ви е твърдо ( не чак като за паста, но определено по твърдо от това за хляб) и го разточвате на дебел пласт 1,5-2 см, но да не вземете да го мерите, приблизително е.За улеснение за разточването може да не вадите точилка, а да го направите със стъклена чаша и за още по голямо улеснение с тази чаша може да си оформите сконите.Но това е по желание.
  • Взимате една чаша или кръгла формичка и си правите кръгчета докато използвате цялото тесто.При мен излязоха 12 скони, като последната я оформих от остатъците и тя стана като курабийка на вид.Но както се казва, трябва да има и нещо специално за готвача.




За други сладки рецепти, попитайте търсачката на блога.А за споделяне и сладки разговори, заповядайте в страничката на блога и във Фейсбук където се случват още повече рецепти и се разказват истории.



понеделник, 1 февруари 2021 г.

Зимна зеленчукова супа с булгур



 Това е една толкова непретенциозна и обикновена супа, че чак е гениална и още повече великолепна.



     Няма да си приписвам заслугите за създаването ѝ, а само за споделянето и изяждането.И в голяма степен разгадаването какво точно има в нея, защото нейния създател или смесител е по-правилно, майка ми така си прави всеки ден разни мешани супи, че често забравя какво е сложила.Обикновено слага от всичко, което има и разбира какъв е резултата чак като си я сервира.Е, този път бях на точното място в подходящото време да я опитам точно тази супа и повярвайте, страшно много ми хареса.Толкова, че само разбутах масата и я заснех, защото тази супа няма нужда от някакви нагласени снимки, нищо че аз обожавам да снимам, тя има нужда просто да бъде разказана.




Какво е неолходимо:


зеленчуците са приблизително в равни количества и нарязани на еднакви кубчета


тиква

целина

праз

морков

печена червена чушка

половин чаена чаша булгур

риган, мащерка и сух босилек 

(количествата преценете според порциите, но нека са приблизително равни)

сол

олио


много зехтин за поръсване

лимонов сок за сервиране

(или оцет, с него също е вкусно)


  • Булгура се накисва за половин-един час, не повече.А се накисва за да се сготви по-бързо.
  • Зеленчуците се нарязват на кубчета.
  • В супена лъжица олио и супена лъжица вода задушаваме зеленчуците.Задушаваме е силно казано, буквално ги смесваме и разбъркваме няколко пъти и това е.
  • Добавяме ситно стрити подправките и заливаме с вода според порциите.
  • Посоляваме.
  • Добавяме измития булгур и оставяме да се готви.
  • Накрая аз лично когато си сложих първата порция (защото имаше и втора) си поръсих и зехтин и лимонов сок.Втората ядох с ябълков оцет и също много ми хареса.Тъй като продуктите са сладки като цяло, нещо кисело много ѝ отива.
  • Като всяко постно ястие и тази супа не се яде вряла и гореща, нека малко да "дръпне".Опитах я изстинала и пак ми хареса.
  • Може и да си я пасирате, ако обичате крем супи, но аз не позволих това, защото обичам да усещам какво има вътре.Относно подправките, аз човека, който не обича да смесва много, че даже и не слага никакви понякога, бях възхитена как си отиваха на сладките зеленчуци.