Севиля, слънце и портокали

 
    Ако някой ме пита кое е най-горещото място на което съм била няма да отговоря пустинята Сахара или Вади Рум или дори Анталия,където се заблудих една година да бъда през месец юли и през деня имах чувството, че се движа в желе и то горещо желе.Не,най-горещото място където съм била,при това два пъти е Севиля или както се произнася на испански Севия.Но дори човек като мен,който трудно съществува в горещини,пак бих се върнала там,дори отново да е жега.
   Дори за две посещения не мога да кажа,че съм видяла много от този слънчев град,защото между двата пъти беше минало прекалено много време и втория път повторих някои места ей така,защото ми се искаше пак да ги видя.
   Има нещо в градовете като Севиля,което много обичам,а това е, че те не са само градове на една култура,на един народ, с една история.В тях има цял един свят и той се вижда навсякъде, в старите къщи,старите улици и площади,надписите и домовете на хората.
   Навлизайки в града първото покрай което ще минете ако сте на организирана екскурзия са павилионите на различни страни от испано-американското изложение провело се в Севиля през 1929 година.

   Първа задължителна спирка в Севиля е площад Испания.Това е един великолепен площад където виждате цяла Испания събрана под формата на красиво изобразени картини и гербове на всички области.Той също е построен за споменатото изложение.

   Отправяме се към централната част и минаваме покрай много и малки забележителности.Знаете,че дори сто човека да минават от един и същи път,всеки вижда различни неща.

Паметник,построен в чест на Колумб

Огромният фикус,който ме посреща всеки път

  Улиците на стария квартал Санта Круз са истинско удоволствие за туриста и фотографа.

 
   Къщата на дон Хуан,която в случая е по интересна с това че представя типичната андалуска къща,с вътрешен двор с фонтан или кладенец с високи стени за повече хлад в горещите дни.

   Вътрешните дворове на Севиля и изобщо на Андалусия са си като отделна забележителност.Лошото е,че за да ги видим ни трябва покана от собствениците,но малкото които все пак виждаме през прекрасните врати от ковано желязо са достатъчни за да им се порадваме.Камък,носещ хладина,течаща вода от задължително фонтанче и много саксии с цветя.

Паметник на дон Хуан

   Площадчето на кръстовете.Според легендата един нещастно влюбен решил по този начин да впечатли любимата,която избрала пред него по-стар, но много по-богат мъж.Бих казала,напразни напъни да се впечатли една жена.
 

    И продължаваме по тесните улички,чиято цел е да запази хладината в този горещ град.

  Катедралата на Севиля.То не е катедрала като катедрала.Обикаляш и край няма.На всичкото отгоре има музей със съкровища.А ако това не ви е достатъчно,то гробът на Колумб не може да не ви впечатли.Според хората разбиращи от гробове и останки обаче,това не е гроба на Колумб,а на неговия син Диего,а тялото на великия мореплавател е погребано в Санто Доминго в Доминиканската република.Понеже си нямали друга работа от години тези два града се карали по въпроса.
   Катедралата,подобно на много други е строена да бъде величествена,а не с идеята,че един ден ще трябва да позира за снимки.Тя е огромна и не можеш да я хванеш цяла в кадър.Снимаш я на късчета.А най-забележителна отвън е камбанарията,наречена Хералда.Първоначално минаре,днес тя се извисява със своите 114 метра и озвучава околността със своите 22 камбани.

   А пътувайки към Севиля ще видите толкова много маслини,че ще ви замирише на зехтин.

   А накрая ще питате евентуално за портокалите в заглавието.Портокалите са навсякъде в Севиля и като казвам навсякъде имам предвид,че когато зреят са по земята,по колите,падат по главите.Севиля е бил известен под името Градът на портокаловите дръвчета.
   Нагледно,с помощ от Гугъл:

   А за прекрасния дворец Алкасър,ще ви пиша по нататък...


Още Андалусия: --- > АНДАЛУСИЯ -слънчева и прекрасна

                              --- > МИХАС - бяло,по-бяло,най-бяло

                              --- > Пеперуди и будисти в Южна Испания

Андалусия - слънчева и прекрасна

  Не крия,че Испания е моята любима страна.Там се чувствам като у дома си.Хората са ми някак по-близки,туристическия живот от гледна точка на транспорт,ориентиране и език са ми по-лесни,храната ми е много любима.
   Тъй като през зимата нищо не се случва,освен планове и надежди за по хубави и топли времена,реших че ако отворя архива със снимки и пиша за любими места,времето може би ще мине по-бързо.Затова подхващам моите писмени импровизации или наречени още разкази с картинки,а темата е Андалусия.

   За някои прекрасни местенца в тази южна част на Испания съм разказвала вече:

Михас - бяло,по-бяло,най-бяло

Пеперуди и будисти в Южна Испания

   

   Там на юг съм била само два пъти.Първата ми среща с фламенкото,печените на жар сардини и топлото зимно време беше една далечна зима,когато посрещахме една нова (тогава) година и далечна вече.Беше време на първи екскурзии,първи самолетни полети и първи срещи с други хора и култури.Време когато пестяхме позите във фотоапарата и не знаехме от снимането дали е излязло нещо и освен фотоапарат носехме цяла чанта кутийки с ленти.Но какъв апарат беше моя Олимпус,не снимки, а готови картички излизаха от него.
   Втория път беше един прекрасен септември,летен и горещ по тези ширини, когато вече имах представа кое къде е и дните минаваха в затвърждаване на вече посетени места и самостоятелно покоряване на нови.

      Това не е пътепис,няма да се спирам на забележителности,ще разказвам за впечатления и полезности,защото все пак повечето хора четат подобен род текстове за да си помогнат в организирането на собствените впечатления.

Малага.Как да не го харесва човек този слънчев морски град.Катедрала,музеи,крепост,стадион за корида и море с крайбрежна алея,кафенета и малки ресторантчета...Хубаво ми беше с една дума там.Редувахме туристическа дейност с гастрономическа.
   Започвам с Катедралата на Малага.Защото е огромна.От тези дето отвън просто няма място на което да застанеш и да ти влезе цялата в кадър.Но вътре е прекрасна и невероятно осветена,така че да се видят и най малките подробности.
  От музеите този на Пикасо както винаги привличаше най-много посетители,а за всички останали си трябва повече налично време.
  В заведенията Cerveza-та се уважаваше най-много,особено в топлото време.Пихме я в местния бар "Наздраве" и се снимахме до фигурата на Норм.Дали е още там?Барът беше близо до катедралата.
  Разходихме се по Главната с многото магазини,тогава първия път все още кокорих очи на познатите и известни марки дрехи.Втория път повече гледах уличните артисти и живите статуи.
  Полезно за туристи.Всички автобуси от близките курорти и градчета спират в центъра в близост до пристанището.Там просто няма как да се заблудите за крайна и начална спирка.Съвсем наблизо има туристически център където освен информация,всякакви карти и упътвания може да си вземете талончета за отстъпки в различни обекти.Такива има и в някои от туристическите обекти.С такава картичка ползвахме намаление в Градината на пеперудите в Беналмадена.
   Дори да нямам нужда от помощ или упътване,винаги правя по една визита на тези места.В тях винаги има брошури за какво ли не и могат да се открият обекти за които не съм чувала или попадала докато проучвам някой град и почти винаги има талони или диплянки с някакви отстъпки или за музей или за заведение.

Севиля.Всеки път ме посрещаше огряна от горещо слънце.Не просто обикновено слънце,а слънце включило всичките си реотани.Дори през зимата си е топличко там.
   В Севиля влизайки в града първо се минава покрай павилионите на страните участнички в Експо 92.Всеки различен и представящ страната си по най-традиционен начин.
  Първа и задължителна спирка е площад Испания.Едно уникално място,един прекрасен комплекс построен през 1929 година и представящ всички области и колонии на Испания.Много цветно място,точно като Испания.
   В Севиля няма да забравя дивите портокали навсякъде в центъра,които испанците не ядат но правят сладко,което продават на англичаните.Там е и една от най-големите катедрали,които съм виждала с музей и галерия.Обикаляш я и няма край.
   В Севиля освен туристическите забележителности в старата част на града не трябва да пропускате да надничате в хорските къщи.Защото те самите са история и показват живота на хората откакто го има града.Допрени почти една до друга къщите са високи, разделени от тесни улички. Всяка къща е построена около малък мраморен двор с чешма или фонтан в средата,който да разхлажда в горещите дни.Повечето от тези дворове са истинско произведение на изкуството с цветни плочки,фигури или просто показват любовта на домакините към цветята с много наредени саксии с растения.
  Там има един дворец,който не трябва да пропускате в никакъв случай.Ако не сте били в Гранада в Алхамбра,то тогава този си е напълно задължителен.Кралският дворец Алкасар.
   Златната кула край реката Гуадалкивир също е емблема на града.Нарича се така,защото е била покрита със златни плочки и мога да си представя как жаркото слънце се е отразявало в нея.
   Какво друго за Севиля? В Испания я произнасяйте по испански,Севия.
   Слънцето и светлината са хубаво нещо,но не и за снимки.Затова не ми се получиха добре.За по хубави гледки ще трябва да отидете на място.

Марбея,Михас,Беналмадена.Малките селища на Андалусия заслужават не по малко внимание от големите.Тесни улички,боядисани в светли тонове къщи,много цветя и малък площад в центъра,почти задължително с портокалови дървета.
   Марбея разбира се е известна повече с лъскавата си крайбрежна част,но аз разгледах старата с каменните улички,малката църква където светената вода капеше от модерна машинка в една огромна мида.Там след като се опитате да се загубите в малките тесни улички излизате на Площада на портокалите и пиете по една ледена сангрия.
  В Михас може да ви заболят очите от белия цвят,защото с кметска заповед от години абсолютно задължително къщите се боядисват в бяло.Кацнал на склоновете на планината от Михас се разкрива поразителна гледка към морето,стига разбира се слънцето да не ви е насреща,като в моя случай.
   Беналмадена пък е красива не само до морето,но и във вътрешността.А будистката ступа определено ще ви изненада,ако не знаете за съществуването й.До нея може да разгледате Парка на пеперудите,стига да не изпадате в ужас и паника щом някое от тези красиви създания решат да проверят цветето на блузата ви истинско ли е.
  Да всички тези места се достига много лесно,автобуси се движат непрекъснато,а разписанията им могат да се свалят и от интернет и да се видят на всяка спирка.

Фламенко,ветрила и рокли на волани.Те са в цяла Испания,но за мен те са символ най-много на южната част.Танцьори на фламенко,сякаш изпаднали в транс под ритъма на китарата,пляскащите ръце и потропващите крака.Красивите рокли с волани и дантели,с приказни ярки цветове,които жените така леко премятат докато ходят и ветрилата с които замислени испанки леко разхлаждат лицата си в горещите дни,че и нощи.Това е Андалусия.

Храната.За къде без нея.Сутрин в кафенетата видях хората да си поръчват обикновени филии хляб,който им поднасяха с чинийка зехтин и те просто си го топяха.На друго място филийки хляб ги натриват с чесън и отгоре просто си размазват намачкан свеж домат.А тези,които не могат без мръвка си слагаха и тънки като хартия резени хамон.Толкова леко и свежо.На обед изпробвахме различните видове паеля,а вечер по крайбрежната улица на Беналмадена пред всяко ресторантче се слага риба на скара,която се готви върху топлината на разгорена жар.

from Internet От Интернет

За други разходки и пътувания до Испания съм разказвала:

Синьо лято в Майорка

Мадрид - обиколки из испанската столица

Парковете на Мадрид,зелената забележителност на испанската столица