Севиля, слънце и портокали

 
    Ако някой ме пита кое е най-горещото място на което съм била няма да отговоря пустинята Сахара или Вади Рум или дори Анталия,където се заблудих една година да бъда през месец юли и през деня имах чувството, че се движа в желе и то горещо желе.Не,най-горещото място където съм била,при това два пъти е Севиля или както се произнася на испански Севия.Но дори човек като мен,който трудно съществува в горещини,пак бих се върнала там,дори отново да е жега.
   Дори за две посещения не мога да кажа,че съм видяла много от този слънчев град,защото между двата пъти беше минало прекалено много време и втория път повторих някои места ей така,защото ми се искаше пак да ги видя.
   Има нещо в градовете като Севиля,което много обичам,а това е, че те не са само градове на една култура,на един народ, с една история.В тях има цял един свят и той се вижда навсякъде, в старите къщи,старите улици и площади,надписите и домовете на хората.
   Навлизайки в града първото покрай което ще минете ако сте на организирана екскурзия са павилионите на различни страни от испано-американското изложение провело се в Севиля през 1929 година.

   Първа задължителна спирка в Севиля е площад Испания.Това е един великолепен площад където виждате цяла Испания събрана под формата на красиво изобразени картини и гербове на всички области.Той също е построен за споменатото изложение.

   Отправяме се към централната част и минаваме покрай много и малки забележителности.Знаете,че дори сто човека да минават от един и същи път,всеки вижда различни неща.

Паметник,построен в чест на Колумб

Огромният фикус,който ме посреща всеки път

  Улиците на стария квартал Санта Круз са истинско удоволствие за туриста и фотографа.

 
   Къщата на дон Хуан,която в случая е по интересна с това че представя типичната андалуска къща,с вътрешен двор с фонтан или кладенец с високи стени за повече хлад в горещите дни.

   Вътрешните дворове на Севиля и изобщо на Андалусия са си като отделна забележителност.Лошото е,че за да ги видим ни трябва покана от собствениците,но малкото които все пак виждаме през прекрасните врати от ковано желязо са достатъчни за да им се порадваме.Камък,носещ хладина,течаща вода от задължително фонтанче и много саксии с цветя.

Паметник на дон Хуан

   Площадчето на кръстовете.Според легендата един нещастно влюбен решил по този начин да впечатли любимата,която избрала пред него по-стар, но много по-богат мъж.Бих казала,напразни напъни да се впечатли една жена.
 

    И продължаваме по тесните улички,чиято цел е да запази хладината в този горещ град.

  Катедралата на Севиля.То не е катедрала като катедрала.Обикаляш и край няма.На всичкото отгоре има музей със съкровища.А ако това не ви е достатъчно,то гробът на Колумб не може да не ви впечатли.Според хората разбиращи от гробове и останки обаче,това не е гроба на Колумб,а на неговия син Диего,а тялото на великия мореплавател е погребано в Санто Доминго в Доминиканската република.Понеже си нямали друга работа от години тези два града се карали по въпроса.
   Катедралата,подобно на много други е строена да бъде величествена,а не с идеята,че един ден ще трябва да позира за снимки.Тя е огромна и не можеш да я хванеш цяла в кадър.Снимаш я на късчета.А най-забележителна отвън е камбанарията,наречена Хералда.Първоначално минаре,днес тя се извисява със своите 114 метра и озвучава околността със своите 22 камбани.

   А пътувайки към Севиля ще видите толкова много маслини,че ще ви замирише на зехтин.

   А накрая ще питате евентуално за портокалите в заглавието.Портокалите са навсякъде в Севиля и като казвам навсякъде имам предвид,че когато зреят са по земята,по колите,падат по главите.Севиля е бил известен под името Градът на портокаловите дръвчета.
   Нагледно,с помощ от Гугъл:

   А за прекрасния дворец Алкасър,ще ви пиша по нататък...


Още Андалусия: --- > АНДАЛУСИЯ -слънчева и прекрасна

                              --- > МИХАС - бяло,по-бяло,най-бяло

                              --- > Пеперуди и будисти в Южна Испания