Тъй като през зимата нищо не се случва,освен планове и надежди за по хубави и топли времена,реших че ако отворя архива със снимки и пиша за любими места,времето може би ще мине по-бързо.Затова подхващам моите писмени импровизации или наречени още разкази с картинки,а темата е Андалусия.
За някои прекрасни местенца в тази южна част на Испания съм разказвала вече:
Там на юг съм била само два пъти.Първата ми среща с фламенкото,печените на жар сардини и топлото зимно време беше една далечна зима,когато посрещахме една нова (тогава) година и далечна вече.Беше време на първи екскурзии,първи самолетни полети и първи срещи с други хора и култури.Време когато пестяхме позите във фотоапарата и не знаехме от снимането дали е излязло нещо и освен фотоапарат носехме цяла чанта кутийки с ленти.Но какъв апарат беше моя Олимпус,не снимки, а готови картички излизаха от него.
Втория път беше един прекрасен септември,летен и горещ по тези ширини, когато вече имах представа кое къде е и дните минаваха в затвърждаване на вече посетени места и самостоятелно покоряване на нови.
Това не е пътепис,няма да се спирам на забележителности,ще разказвам за впечатления и полезности,защото все пак повечето хора четат подобен род текстове за да си помогнат в организирането на собствените впечатления.
Втория път беше един прекрасен септември,летен и горещ по тези ширини, когато вече имах представа кое къде е и дните минаваха в затвърждаване на вече посетени места и самостоятелно покоряване на нови.
Това не е пътепис,няма да се спирам на забележителности,ще разказвам за впечатления и полезности,защото все пак повечето хора четат подобен род текстове за да си помогнат в организирането на собствените впечатления.
Малага.Как да не го харесва човек този слънчев морски град.Катедрала,музеи,крепост,стадион за корида и море с крайбрежна алея,кафенета и малки ресторантчета...Хубаво ми беше с една дума там.Редувахме туристическа дейност с гастрономическа.
Започвам с Катедралата на Малага.Защото е огромна.От тези дето отвън просто няма място на което да застанеш и да ти влезе цялата в кадър.Но вътре е прекрасна и невероятно осветена,така че да се видят и най малките подробности.
От музеите този на Пикасо както винаги привличаше най-много посетители,а за всички останали си трябва повече налично време.
В заведенията Cerveza-та се уважаваше най-много,особено в топлото време.Пихме я в местния бар "Наздраве" и се снимахме до фигурата на Норм.Дали е още там?Барът беше близо до катедралата.
Разходихме се по Главната с многото магазини,тогава първия път все още кокорих очи на познатите и известни марки дрехи.Втория път повече гледах уличните артисти и живите статуи.
Полезно за туристи.Всички автобуси от близките курорти и градчета спират в центъра в близост до пристанището.Там просто няма как да се заблудите за крайна и начална спирка.Съвсем наблизо има туристически център където освен информация,всякакви карти и упътвания може да си вземете талончета за отстъпки в различни обекти.Такива има и в някои от туристическите обекти.С такава картичка ползвахме намаление в Градината на пеперудите в Беналмадена.
Дори да нямам нужда от помощ или упътване,винаги правя по една визита на тези места.В тях винаги има брошури за какво ли не и могат да се открият обекти за които не съм чувала или попадала докато проучвам някой град и почти винаги има талони или диплянки с някакви отстъпки или за музей или за заведение.
Започвам с Катедралата на Малага.Защото е огромна.От тези дето отвън просто няма място на което да застанеш и да ти влезе цялата в кадър.Но вътре е прекрасна и невероятно осветена,така че да се видят и най малките подробности.
От музеите този на Пикасо както винаги привличаше най-много посетители,а за всички останали си трябва повече налично време.
В заведенията Cerveza-та се уважаваше най-много,особено в топлото време.Пихме я в местния бар "Наздраве" и се снимахме до фигурата на Норм.Дали е още там?Барът беше близо до катедралата.
Разходихме се по Главната с многото магазини,тогава първия път все още кокорих очи на познатите и известни марки дрехи.Втория път повече гледах уличните артисти и живите статуи.
Полезно за туристи.Всички автобуси от близките курорти и градчета спират в центъра в близост до пристанището.Там просто няма как да се заблудите за крайна и начална спирка.Съвсем наблизо има туристически център където освен информация,всякакви карти и упътвания може да си вземете талончета за отстъпки в различни обекти.Такива има и в някои от туристическите обекти.С такава картичка ползвахме намаление в Градината на пеперудите в Беналмадена.
Дори да нямам нужда от помощ или упътване,винаги правя по една визита на тези места.В тях винаги има брошури за какво ли не и могат да се открият обекти за които не съм чувала или попадала докато проучвам някой град и почти винаги има талони или диплянки с някакви отстъпки или за музей или за заведение.
Севиля.Всеки път ме посрещаше огряна от горещо слънце.Не просто обикновено слънце,а слънце включило всичките си реотани.Дори през зимата си е топличко там.
В Севиля влизайки в града първо се минава покрай павилионите на страните участнички в Експо 92.Всеки различен и представящ страната си по най-традиционен начин.
Първа и задължителна спирка е площад Испания.Едно уникално място,един прекрасен комплекс построен през 1929 година и представящ всички области и колонии на Испания.Много цветно място,точно като Испания.
В Севиля няма да забравя дивите портокали навсякъде в центъра,които испанците не ядат но правят сладко,което продават на англичаните.Там е и една от най-големите катедрали,които съм виждала с музей и галерия.Обикаляш я и няма край.
В Севиля освен туристическите забележителности в старата част на града не трябва да пропускате да надничате в хорските къщи.Защото те самите са история и показват живота на хората откакто го има града.Допрени почти една до друга къщите са високи, разделени от тесни улички. Всяка къща е построена около малък мраморен двор с чешма или фонтан в средата,който да разхлажда в горещите дни.Повечето от тези дворове са истинско произведение на изкуството с цветни плочки,фигури или просто показват любовта на домакините към цветята с много наредени саксии с растения.
Там има един дворец,който не трябва да пропускате в никакъв случай.Ако не сте били в Гранада в Алхамбра,то тогава този си е напълно задължителен.Кралският дворец Алкасар.
Златната кула край реката Гуадалкивир също е емблема на града.Нарича се така,защото е била покрита със златни плочки и мога да си представя как жаркото слънце се е отразявало в нея.
Какво друго за Севиля? В Испания я произнасяйте по испански,Севия.
Слънцето и светлината са хубаво нещо,но не и за снимки.Затова не ми се получиха добре.За по хубави гледки ще трябва да отидете на място.
В Севиля влизайки в града първо се минава покрай павилионите на страните участнички в Експо 92.Всеки различен и представящ страната си по най-традиционен начин.
Първа и задължителна спирка е площад Испания.Едно уникално място,един прекрасен комплекс построен през 1929 година и представящ всички области и колонии на Испания.Много цветно място,точно като Испания.
В Севиля няма да забравя дивите портокали навсякъде в центъра,които испанците не ядат но правят сладко,което продават на англичаните.Там е и една от най-големите катедрали,които съм виждала с музей и галерия.Обикаляш я и няма край.
В Севиля освен туристическите забележителности в старата част на града не трябва да пропускате да надничате в хорските къщи.Защото те самите са история и показват живота на хората откакто го има града.Допрени почти една до друга къщите са високи, разделени от тесни улички. Всяка къща е построена около малък мраморен двор с чешма или фонтан в средата,който да разхлажда в горещите дни.Повечето от тези дворове са истинско произведение на изкуството с цветни плочки,фигури или просто показват любовта на домакините към цветята с много наредени саксии с растения.
Там има един дворец,който не трябва да пропускате в никакъв случай.Ако не сте били в Гранада в Алхамбра,то тогава този си е напълно задължителен.Кралският дворец Алкасар.
Златната кула край реката Гуадалкивир също е емблема на града.Нарича се така,защото е била покрита със златни плочки и мога да си представя как жаркото слънце се е отразявало в нея.
Какво друго за Севиля? В Испания я произнасяйте по испански,Севия.
Слънцето и светлината са хубаво нещо,но не и за снимки.Затова не ми се получиха добре.За по хубави гледки ще трябва да отидете на място.
Марбея,Михас,Беналмадена.Малките селища на Андалусия заслужават не по малко внимание от големите.Тесни улички,боядисани в светли тонове къщи,много цветя и малък площад в центъра,почти задължително с портокалови дървета.
Марбея разбира се е известна повече с лъскавата си крайбрежна част,но аз разгледах старата с каменните улички,малката църква където светената вода капеше от модерна машинка в една огромна мида.Там след като се опитате да се загубите в малките тесни улички излизате на Площада на портокалите и пиете по една ледена сангрия.
В Михас може да ви заболят очите от белия цвят,защото с кметска заповед от години абсолютно задължително къщите се боядисват в бяло.Кацнал на склоновете на планината от Михас се разкрива поразителна гледка към морето,стига разбира се слънцето да не ви е насреща,като в моя случай.
Беналмадена пък е красива не само до морето,но и във вътрешността.А будистката ступа определено ще ви изненада,ако не знаете за съществуването й.До нея може да разгледате Парка на пеперудите,стига да не изпадате в ужас и паника щом някое от тези красиви създания решат да проверят цветето на блузата ви истинско ли е.
Да всички тези места се достига много лесно,автобуси се движат непрекъснато,а разписанията им могат да се свалят и от интернет и да се видят на всяка спирка.
Фламенко,ветрила и рокли на волани.Те са в цяла Испания,но за мен те са символ най-много на южната част.Танцьори на фламенко,сякаш изпаднали в транс под ритъма на китарата,пляскащите ръце и потропващите крака.Красивите рокли с волани и дантели,с приказни ярки цветове,които жените така леко премятат докато ходят и ветрилата с които замислени испанки леко разхлаждат лицата си в горещите дни,че и нощи.Това е Андалусия.
Храната.За къде без нея.Сутрин в кафенетата видях хората да си поръчват обикновени филии хляб,който им поднасяха с чинийка зехтин и те просто си го топяха.На друго място филийки хляб ги натриват с чесън и отгоре просто си размазват намачкан свеж домат.А тези,които не могат без мръвка си слагаха и тънки като хартия резени хамон.Толкова леко и свежо.На обед изпробвахме различните видове паеля,а вечер по крайбрежната улица на Беналмадена пред всяко ресторантче се слага риба на скара,която се готви върху топлината на разгорена жар.
 |
| from Internet От Интернет |
За други разходки и пътувания до Испания съм разказвала:
Синьо лято в Майорка
Мадрид - обиколки из испанската столица
Парковете на Мадрид,зелената забележителност на испанската столица
Няма коментари:
Публикуване на коментар