Ставаме известни, статия за мен и блога във вестник "Всичко за семейството"

 

    В един зимен януарски ден получих съобщение с покана да гостувам на вестник "Всичко за семейството".Това беше толкова неочаквано и толкова невероятно, че още не мога да повярвам, че изобщо се е случило.Добавете и това, че за малко дори да порпусна да си намеря вестника улисана точно тези най-натоварени дни в работа.Заблудила съм се, че вестника излиза във вторник, а той си излизал в четвъртък.И да видите как обикалях да си го търся.Голяма излагация щеше да стане.

   Изпратиха ми въпроси на които аз отговорих и върнах.Много ми харесаха въпросите между другото, защото ми дадоха възможност просто да си напиша каквото мисля и като цяло всичко, което написах то не е изненада за всички, които следят блога.нито това, че обичам планината, нито това че търся неизвестни места за посещение, нито кулинарните ми способности и възможности, защото всички знаят, че аз нито меся добре, нито мога да правя сладкиши.И не виждах никаква причина да не си го призная.

   Няма да бъда скромна и ще си призная, че съм много доволна от себе си.Удовлетворена ако щете.Не, не за това, че са писали за мен във вестник, това само по себе си е невероятно и ще се щипя още дълго време, аз съм доволна от това, че нито един мой отговор не е бил редактиран.Щом във вестник професионалисти са ми харесали думите, че стават за публикуване, какво да искам повече.Това ми дава смелост да продълавам да пиша.А когато авторката ви сподели, че с мъка е съкращавала, това вече напарво ме изстреля в облаците.Мога само да благодаря на нея, че ме покани и на всички пирятели на блога, че са разпространявали мои рецепти и статии и така съм станала видима за повече хора.

А това са някои от въпросите на които отговорих и изпратих:

- Помните ли първите опити, успешни ли бяха?

Първите ми опити бяха много отдавна, може би от момента когато ми връчиха ключа за апартамента, вързан на един здрав канап и сложен на врата ми. Когато се прибирах сама от училище трябваше да си измисля нещо за ядене, а най-лесно беше да си сваря макарони ( тогава пастата за нас беше макарони) със сирене.После си измислих един доматен сос, който все още ми е любим.Тайната беше към доматеното пюре, което нямах търпение да се сготви, да прибавя кетчуп.С него соса се сгъстяваше по-бързо и ставаше по-овкусен.Все още правя така понякога когато бързам.

А първото ми "сериозно" готвене бяха бъркани яйца с лук, вдъхновени от един детски филм "Куче в чекмедже", заради който

всъщност и помня това ястие и моя опит с него.

- Как решихте да споделяте рецептите си?

Преди години имаше различни кулинарни сайтове,  които даваха възможност всеки да показва ястията си и да споделя рецепти.Оттам се запалих и по кулинарната фотография всъщност, защото исках чиниите ми да изглеждат добре.След като се престраших и видях, че рецептите ми се харесват и коментират, реших че е време да си ги събирам в мое си място, където освен рецепти да разказвам за каквото и да е.Защото аз много обичам да разказвам за всичко, което видя, което срещна по пътя си, опитам пътувайки.Затова и първото, което ми дойде като име за блога беше „За каквото и да е – истории за разказване, рецепти за споделяне”.

- Имате ли любима национална кухня?

Категорично нашата.Изумително е, как на една малка територия има хиляди различни рецепти, буквално на всеки километър има ястия характерни само за този километър и почти всеки ден научавам по някоя нова.Дори ястия с едно и също име се приготвят различно в различните райони на страната.

Разбира се когато се случи да пътувам в чужбина винаги опитвам местната кухня, но като кулинар винаги предпочитам да приготвям наши рецепти с наши традиционни и достъпни продукти.Другото е просто експерименти. А и някак си, всяка кухня си тежи най-много на нейната си територия и е най-вкусна е там, защото се комбинират атмосфера, преживявания и емоции, срещи с различни местни хора.

- Какво ви дават тези занимания в кухнята?

Интересно ми е да измислям рецепти.С традиционни и достъпни продукти да се получи нещо ново, интересно и вкусно.

Мисля си, че кулинарията не е само в това да приготвиш храна, това си е изкуство.Това, че използвам въображението си, сетивата си за получаването на нещо вкусно, ми носи удоволствие и удовлетворение.Разбира се и празните чинии накрая, които показват, че съм се справила добре.

- Мариновате ли месото и кое с какво? Как го купувате, търсите ли по-качествено?

Месото е основен продукт, който използвам и се старая да си намирам качествено, доколкото това е възможно.Предпочитам да си купувам месо от месарски магазини, където да обсъдим с месаря за какво ще го използвам, как ще го приготвям.В истинските месарници хората зад щанда не са само продавачи, те разбират от месо и е винаги приятно когато се разговорим, често ми споделят и рецепти или дават съвети, нещо което не може да се случи в супермаркет.

Нямам специална марината за месо, обикновено импровизирам с налични продукти в хладилника.Но имам любима марината за печено пиле.Натривам предната вечер пилето с лимонов сок, лимонова кора, зехтин, сол и розмарин.На следващия ден пека върху картофи и моркови, които също се овкусяват при печенето с цитросов аромат и този на розмарина.Уникална вкусотия е.

   Много се затрудних от избора на рецепти.Как от всики, които обичам да подбера четири.Направих едно запитване до приятелите във фейсбук страничката на блога и до голяма степен си помогнах в подбора.Исках да са лесни рецепти, които приготвям често и което означава че съм сигурна и в продукти и в количества.В същото време да не са прекалено традиционни и никой да не им обърне внимание.

   Според мен тези четири отразяват най-добре и блога и мене като кулинар.

Завъртяната питка е най моя питка.Защото обичам тестени изделия, но съм скарана с месенето, а това тесто и така приготвена по лесно от това, а в същото време красиво, няма 

https://svetlalola.blogspot.com/2020/12/blog-post_67.html

Супата с булгур се получи по преразказ от тази, която майка ми направи

https://svetlalola.blogspot.com/2021/02/blog-post.html

Пилето лютика е защото аз от всички кухни на света, винаги ще предпочитам българската

https://svetlalola.blogspot.com/2021/08/blog-post_91.html

Пастета от пилешки дборчета е защото винаги ще си правя експерименти и сполучливите ще бъдат разказвани

https://svetlalola.blogspot.com/2018/12/blog-post_17.html