Голям страх "брах" при този камък. Не ми се беше случвало така в планината, но точно преди да стигнете камъка се минава през една гора, на връщане, в която тишината беше толкова зловеща и от време на време прекъсвана от едни огромни черни гарвани, че най-честно ви признавам, изплаших се.Дори кучето наостри уши и тръгна да върви по-бързо, което допълнително ме затрудни, защото аз съм вързана за него.Един половин час, в който имах чувството, че няма да се измъкна от сенките на гората.
Но да започна отначало с това, че пътеката за Караджов камък започва малко след тоалетинте на Кръстова гора.Няма по чист начин да ви кажа за това, така че това е положението.Табелки има и само трябва да ги следвате.Дори на някои от тях, добри хора са написали и колко остава като време, което учудващо за мен се оказа точно толкова и то не за друго, ами защото аз все пак си зная възможностите и мислех, че на мен ще ми отнеме повече време.
Около три часа общо ми отне отиването, престоя и връщането.Много добра разходка с леко натоварване на моменти и лека страхова невроза на връщане.Добре че на отиване срещнах друг планинар, който ни настигна и продължихме до камъка заедно.На него дължа и единствената си снимка там, не че толкова държа да имам, а и слънцето така хубаво светеше насреща, че е чудо,че пак стана някоя снимка.
На място аз не се престраших да се изкача по тази така наречена дървена стълба.Нямаше как да оставя куч, притеснявах се, че ако се пребия или счупя стълбата, ще създам повече неудобства отколкото да се радвам, че не съм се качила.За мен беше важно да стигна до тук, защото само до преди година това щеше да ми се струва невъзможно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар