Или фотосесията на едни червени канчета.
Избирането на хижа като крайна цел има много положителни страни.Освен, че си имаме крайна точка като цел, хижата дава възможност на тези от групата, които искат да направят още изкачвания за деня да го направят спокойно без да се съобразяват с по-бавните членове на отбора, а тези последните могат спокойно, на сигурно и на топло да изчакат останалите.И накрая всички са доволни, което всъщност е целта на всяка една такава групова разходка в планината.
Хижа Добрила се оказа идеална за написаното по-горе.Една част от нас продължиха, а останалите останахме да ги изчакаме в хижата и се забавлявахме не по-малко.
Изходната точка за тази жижа беше град Сопот в нашия случай.Може да я стигнете и пеш, но както прочетох в многото статии и блогове, тази пътека започната от долу е една от най-стръмните в тази част на планината и нямаше да е по силите на голяма част от нас.Затова направихме това което правят повечето планинари, използвахме лифта за да ни изкачи донякъде.Сопотския лифт някога е стигал и още по-нагоре, но днес ще ви помогне в изкачването само до междинната станция.Оттам насетне всичко е във вашите крака за да стигнете до горната станция и оттам да продължите по равен и широк черен път до самата хижа.Около час и половина е времето от междинната станция на лифта до хижата.
Хижа Добрила ни послещна с много гъста мъгла, която непрекъснато ту се разсейваше и слънцето си пробиваше път, ту се сгъстяваше и не се виждаше нищо.В хижата обаче си беше топличко, хора хапваха супи, аз пих един страхотен билков чай.Във весели приказки, снимки и хапване мина времето и дойде момента да се връщаме.
Точно до лифтената станция има едно изкачване или спускане после, по едно открито място и там се откриват невероятни гледки към града и цялата долина.Така че усилията в този участък всъщност си заслужават.
Прекрасни гледки!
ОтговорИзтриване