Сливенски милинки

 

   А в Сливен сливенските милинки ги наричаме само милинки.

   Колкото и добре да живее човек, поне веднъж месечно трябва да яде милинки в Сливен.Като за целта има един точно определен начин на ядене и особено важен момент от него е накрая да имате мазни ръце и посипана с пудра захар блуза.Няма ли пудра захар по вас, трябва да повторите яденето.

  Тези дни в една от сливенските групи коментираха за кой ли път къде в града правят най-добрите милинки.За съжаление местата намаляват и дори в момента не съм сигурна, че и на последното останало място ги правят както трябва.Затова беше крайно време да пробвам да ги приготвя за да не останем в един момент без присъствието им.

     В повечето рецепти търсим домашното, оня не винаги фотогеничен вид, но винаги с определен очакван вкус.Но има рецепти, в които търсим нещо, което сме опитвали навън и търсим начин да го възпроизведем у нас.Тези милинки са точно такава рецепта, исках да получа онези прекрасни милинки, с които си мажех ръцете и посипвах дрехите с пудра захар по улиците.Е, мисля че се получиха. Дори им намерих стара амбалажна хартия за презентация за да ги направя съвсем автентични.

   Да, всички познати имат някаква рецепта на милинки включително и майка ми в нейната тетрадка и различни, което означава, че може и да не се получи милинки от тях.Не и такива каквито си представям.Но нямах време да я чакам някой да ми даде рецепта, затова реших да опитам някакви пък ако не станат, ще пробвам докато станат.Речено сторено, отворих добрия стар Гугъл и го питах за рецепти.Най-отгоре се появи рецептата на Йоли, отворих я, зачетох я, разгледах я и реших, че няма да търся други.На снимката изглеждаха като правилните милинки и това беше добро начало.

   Нямаше да съм аз, ако или нещо не объркам или нещо не променя в една рецепта.Как съм го разбрала недоразбрала, оказа се, че маслото, което било за намазване, аз взех че го сложих в тестото.И се получиха, но доста мазни.Като цяло количествата масло в рецептата ми бяха в повече и всичките съм ги намалила.С което не казвам, че ако ги искате много маслени не може да следвате другата рецепта.

  Втория път внимавах много и не сложих масло на тестото.Този път обаче и с втасването не се получиха нещата и накрая нещо липсваше.Явно все пак беше добре да има масло и в тестото.

   И ето ме на трети опит.Няма да им се дам, още повече че вече ги бях показала в блога във Фейсбук.Променях и записвах в двигение на един лист всичко което правя.

     Голяма драма стана с тези милинки, но ето някои основни момента:

В рецептата присъства доста масло затова имайте хубаво такова.

Имайте търпение с втасването.Не го забързвайте с топла фурна, най много да я включите до 20 градуса и спирайте.Оставете само да ви свети фурната.

Ако сте разтопили много маслото, което се слага в срема за намазване, сложете за няколко минути в хладилника да стегне отново.Ако го оставите течно, няма да се оплучи желаната гъстота.

Накрая не ги закриваxе плътно с кърпи, само метнете отгоре една за да не изпръхнат

   Рецептата на Йоли: СЛИВЕНСКИ МИЛИНКИ  , която промених малко, но ми помогна много да започна отнякъде.

Какво е необходимо:

200 ml вода

5 грама суха мая

равна супена лъжица захар

четири супени лъжици олио

равна супена лъжица сол

350 грама брашно

30 грама разтопено масло

30 грама стопено масло / не се слага в тестото/

За крема, с който се намазват суровите милинки:

80 грама размекнато масло / като крем трябва да е, не разтопено напълно/

5 чаени препълнени лъжици брашно

5 чаени лъжици вода

равна чаена лъжичка сол

половин разбито яйце за намазване

тавичката ми е с размери 25 см

• В купа изсипах брашното.Направих кладенче, в което излях водата (леко топла), олиото, захарта, маята.
• Разбърках и тогава добавих солта и маслото.
• Замесих меко тесто и като казвам замесване, просто оформете топка тесто без допълнително блъскане и мачкане.
• Оставих на топло да втаса докато удвои обема си.Под топло имам предвид да ги сложите във фурната без да сте я загрявали само с включена светлина или най-много на 20 градуса и после задължително изключена.Или просто топла стая.
• През това време си пригответе крема, с който ще намажем суровите милинки и който прави милинките истински милинки.
• Смесвате мекото масло с брашното и водата, посолявате и разбърквате наистина много добре.Трябва да получите буквално гъст крем ( ако сте разтопили маслото повече след като смесите всичко сложете за няколко минути в хладилника).Вижте снимката как изглежда намазан.
• Тестото ви е втасало, пристъпвате към оформяне.Взимате от тестото и оформяте малки топчета с големина около 2,5- 3см , т.е. горе долу колкото малки орехи или големи лешници.Сравненията оставям на вас.
• Правите топче и го потапяте в онези 30 грама масло, което сте разтопили.Не ги накисвайте и потапяйе цели, ами топвате и вадите.След първите две-три ръцете ви вече ще са мазни и ще помагат.
• Нареждате топчетата в намаслена тавичка (използвайте от същото масло, в което топите топчетата за намазване на тавата).Топчетата трябва да са едно до друго, като оставете място между тях и тавата.(при втасването ще се изпълни)
• Отгоре внимателно разпределете масления крем.Нека покрива добре топчетата.
• Както са си така намазани оставяме отново да втасат. Нека хубаво се раздуят и изпълнят тавата ви.
• Загряваме фурната на 190 градуса
• Намазваме милинките с разбитото яйце и както и Йоли съветва направете го с ръка, а не с четка.Просто намазвате отгоре внимателно и не прекалявате с количеството.
• Печете милинките до златисто, задължително трябва да стане коричка отгоре.Времето е 35-40 минути.Зависи от това колко големи сте направили топчетата.Когато се образува златиста коричка чак тогава проверете с нож или шиш дали са изпечени.Това че ще се отделят от тавата също и знак за готовност.
• Вадите и покривате с кърпа.Само покривате колкото да не изпръхнат.
• Ядат се топли, задължително поръсени обилно с пудра захар.Както се разбрахме в началото на статията, трябва да имате пудра захар най-малкото на носа си и най-вече на блузата си.
• Това което трябва да получите е отделящи се пънчета с калпаче.