На село и две закуски на двора ( сирена пита/месеница/бърканица и карталаци )

   

   Има рецепти, които замислям предварително, подготвям си на ум как ще снимам резултата, какво ще има на снимката, как ще напиша текста и т.нат. Има рецепти като тези, които просто се случват и изяждат.И понеже всички от семейството на блога сте ми важни, споделям с Вас във Фейсбук какво се случва в кухнята ми и не само.Идеята е не толкова да Ви занимавам с това, както готвя или ям, а да видите идеи за вашето готвене и ядене.Така и тези две рецепти си бяха нашите две закуски в почивните дни на село, които се получиха страхотни и ей така щракнах с телефона да ви ги покажа.Някой ден сигурно ще им напиша и отделя отделни статии както се им се полага, но днес ще е така.

   Запрятайте ръкави и вадете брашното.Ще правим закуски.

Сирена пита, наречена от някои месеница, наричана от мен бърканица.

Питката от моето детство

   В повечето семейства където майките и бабите могат да месят хлябове и погачи дебели по една педя, сирена пита със сигурност означава друго.Но за мен винаги е тази и не бих я сменила за никоя бухнала и разкошно представена погача.Тази питка се случваше в почивните дни у нас.Може да се каже,че детството ми е минало с парещите й парчета.

   Майка ми купуваше торбичка готово тесто в петък и на другия ден просто го объркваше със сирене, яйца, кисело мляко и олио и го печеше в добрата стара електрическа тенджера.Колко от Вас помнят тези легендарни тенджери? Те си бяха част от кухнята на всяко средностатистическо българско семейство както чушкопека например.Почти съм сигурна, че в мазето на нашите се пази поне една, която най-вероятно ще даде на късо и ще спре тока на половината квартал, ако някой реши да я изпробва.

   И така...

   Какво е необходимо:

Идеята на тази питка е, че сте си направили или купили тесто предварително и то стои и чака да решите да го използвате.

За тестото: 

500 грама брашно

около 240 ml хладка вода 

щипка сол, чаена лъжичка захар

пакетче мая 

За добавяне:

сирене около една чаена чаша натрошено

2 броя яйца

5 супени лъжици кисело мляко

кафяна чашка олио

• Както казах имате си готово тесто.Вие решавате дали ще го замесите, купите, откраднете или накарате съседката да ви го замеси.
• Към него прибавяте натрошено сирене,яйцата,киселото мляко и олиото.
• С ръце започвате да размесвате всичко.Бъркате, мачкате докато всичко се смеси много добре.
• За да разберете, че действате правилно голямо жвакане се чува откъм вас и тавата.
• Майка всичко това го прави в тавата, в която ще се пече, но вие си решете как ще процедирате.
• Готовата бърканица /месеница или както още намерите за добре да наречете тази сирена питка я слагате в загрята на 190-200 градуса фурна (майка пече без вентилатор).
• Готова е когато е готова.Отгоре се напуква понякога и става златисто кафява.Не чакайте да бухва, това няма да стане.Получава се обаче една сочна питка с коричка.
• Този тестян разкош ние с тате го ядем врял, още димящ с кисело мляко.Аз даже си заливам парчетата с млякото.

Селски карталаци

   За пръв път чух това интересно име наскоро.На едно кръстовище в Нова загора се загледах в една баничарница и отгоре в списъка с кифли и баници пишеше Карталаци.Брех! Какво е това нещо?  Разбира се за тях ми разказа Гугъл, че кой друг? Речено сторено.Така и така бяхме подкарали на тесто в почивните дни на село, помислих си, че това е добра възможност да ги опитам.Те пък станаха разкошни и заслужават някой ден да им направя отделна статия и снимки.

   Тестото, от което ги правих беше абсолютно по същия начин замесено като това на сирената питка-тире-месеница-тире-бърканица.Скролнете нагоре и го погледнете.Все пак двете закуски бяха през ден и имах точно половин килограм брашно.

Какво е необходимо:

обикновено тесто

имайте брашно под ръка за поръсване на масата

натрошено сирене

масло и олио

не уточнявам количеството на маслото, тъй като намазвах с него директно с пакетчето.Така де, на село като на село

• Един истински пекар би разделил тестото на равни части, аз си загребвах от него на око.Ако трябва да сме честни един истински пекар отдавна би вдигнал ръце от моите джаста-праста изпълнения, но това е друга тема.Важното е че се получава, нали?
• Всяко парче тесто се разточва на тънка кора.Като знаете как ми се отдава, приемете че моите не бяха съвсем тънки.
• В средата се слага натрошено сирене и се загъва като плик.
• Тъй като моите кори не бяха тънки, минах отгоре с точилката за да ги разточа както са си със сиренето.По този начин се прави и хачапури-то.
• Загрях тигана и преди всеки карталак минавах с пакетчето масло и капвах буквално капка олио.Все пак не искаме маслото да почернее и да причини щети и на тигана и на нашите карталаци.
• Повдигайки леко ще разберете кога е готов, обръщате и леко притискате с вилица или лъжица.
• Вадите горещия карталак и го намазвате с масло.Тъй като първата опечена страна е поела маслото от тигана, аз намазвах другата страна.
• Топлички с айрян или просто кисело мляко.Чудни!

Как си изкарвам на село съм ви разказвала тук: На село, тема с бъдещо продължение

А ако обичате тестени закуски, опитайте и грузинските хачапури: ХАЧАПУРИ

Ако историите, които разказвам и рецептите, които споделям Ви фаресват заповядайте във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/