Страници

понеделник, 6 май 2019 г.

На село и две закуски на двора ( сирена пита/месеница/бърканица и карталаци )

   Има рецепти, които замислям предварително, подготвям си на ум как ще снимам резултата, какво ще има на снимката, как ще напиша текста и т.нат. Има рецепти като тези, които просто се случват и изяждат.И понеже всички от семейството на блога сте ми важни, споделям с Вас във Фейсбук какво се случва в кухнята ми и не само.Идеята е не толкова да Ви занимавам с това, както готвя или ям, а да видите идеи за вашето готвене и ядене.Така и тези две рецепти си бяха нашите две закуски в почивните дни на село, които се получиха страхотни и ей така щракнах с телефона да ви ги покажа.Някой ден сигурно ще им напиша и отделя отделни статии както се им се полага, но днес ще е така.
   Запрятайте ръкави и вадете брашното.Ще правим закуски.



Сирена пита, наречена от някои месеница, наричана от мен бърканица.
Питката от моето детство


   В повечето семейства където майките и бабите могат да месят хлябове и погачи дебели по една педя, сирена пита със сигурност означава друго.Но за мен винаги е тази и не бих я сменила за никоя бухнала и разкошно представена погача.Тази питка се случваше в почивните дни у нас.Може да се каже,че детството ми е минало с парещите й парчета.
   Майка ми купуваше торбичка готово тесто в петък и на другия ден просто го объркваше със сирене, яйца, кисело мляко и олио и го печеше в добрата стара електрическа тенджера.Колко от Вас помнят тези легендарни тенджери? Те си бяха част от кухнята на всяко средностатистическо българско семейство както чушкопека например.Почти съм сигурна, че в мазето на нашите се пази поне една, която най-вероятно ще даде на късо и ще спре тока на половината квартал, ако някой реши да я изпробва.



   И така...

   Какво е необходимо:

Идеята на тази питка е,че сте си направили или купили тесто предварително и то стои и чака да решите да го използвате.

За тестото: 

500 грама брашно
около 240 ml хладка вода 
щипка сол, чаена лъжичка захар
пакетче мая 

За добавяне:

сирене около една чаена чаша натрошено
2 броя яйца
5 супени лъжици кисело мляко
кафяна чашка олио


  • Както казах имате си готово тесто.Вие решавате дали ще го замесите, купите, откраднете или накарате съседката да ви го замеси.
  • Към него прибавяте натрошено сирене,яйцата,киселото мляко и олиото.
  • С ръце започвате да размесвате всичко.Бъркате, мачкате докато всичко се смеси много добре.
  • За да разберете, че действате правилно голямо жвакане се чува откъм вас и тавата.
  • Майка всичко това го прави в тавата, в която ще се пече, но вие си решете как ще процедирате.
  • Готовата бърканица /месеница или както още намерите за добре да наречете тази сирена питка я слагате в загрята на 190-200 градуса фурна (майка пече без вентилатор).
  • Готова е когато е готова.Отгоре се напуква понякога и става златисто кафява.Не чакайте да бухва, това няма да стане.Получава се обаче една сочна питка с коричка.
  • Този тестян разкош ние с тате го ядем врял, още димящ с кисело мляко.Аз даже си заливам парчетата с млякото.

Селски карталаци


   За пръв път чух това интересно име наскоро.На едно кръстовище в Нова загора се загледах в една баничарница и отгоре в списъка с кифли и баници пишеше Карталаци.Брех! Какво е това нещо?  Разбира се за тях ми разказа Гугъл, че кой друг? Речено сторено.Така и така бяхме подкарали на тесто в почивните дни на село, помислих си, че това е добра възможност да ги опитам.Те пък станаха разкошни и заслужават някой ден да им направя отделна статия и снимки.


   Тестото, от което ги правих беше абсолютно по същия начин замесено като това на сирената питка-тире-месеница-тире-бърканица.Скролнете нагоре и го погледнете.Все пак двете закуски бяха през ден и имах точно половин килограм брашно.


Какво е необходимо:

обикновено тесто
имайте брашно под ръка за поръсване на масата
натрошено сирене
масло и олио

не уточнявам количеството на маслото, тъй като намазвах с него директно с пакетчето.Така де, на село като на село


  • Един истински пекар би разделил тестото на равни части, аз си загребвах от него на око.Ако трябва да сме честни един истински пекар отдавна би вдигнал ръце от моите джаста-праста изпълнения, но това е друга тема.Важното е че се получава, нали?
  • Всяко парче тесто се разточва на тънка кора.Като знаете как ми се отдава, приемете че моите не бяха съвсем тънки.
  • В средата се слага натрошено сирене и се загъва като плик.
  • Тъй като моите кори не бяха тънки, минах отгоре с точилката за да ги разточа както са си със сиренето.По този начин се прави и хачапури-то.
  • Загрях тигана и преди всеки карталак минавах с пакетчето масло и капвах буквално капка олио.Все пак не искаме маслото да почернее и да причини щети и на тигана и на нашите карталаци.
  • Повдигайки леко ще разберете кога е готов, обръщате и леко притискате с вилица или лъжица.
  • Вадите горещия карталак и го намазвате с масло.Тъй като първата опечена страна е поела маслото от тигана, аз намазвах другата страна.
  • Топлички с айрян или просто кисело мляко.Чудни!




Как си изкарвам на село съм ви разказвала тук: На село, тема с бъдещо продължение

А ако обичате тестени закуски, опитайте и грузинските хачапури: ХАЧАПУРИ



Ако историите, които разказвам и рецептите, които споделям Ви фаресват заповядайте във Фейсбук страничката на блога:







2 коментара:

  1. Светле, спаси ни от гладна смърт с тази сирена питка. Запомних я тази рецепта още когато я сподели и ето, че днес дойде нейния ред за приготвяне. За първи път виждам такава рецепта и много ми хареса как се получи. За съжаление не остана за снимки, но пак ще направя.
    Много ми хареса. Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Понякога това, което изглежда като несполучлив опит за готвене е нещо много,много вкусно.Любима в къщи от много време, радвам се, че ви е спасила, нахранила и харесала :)

      Изтриване