Сакарски потайности - Крепост Букелон и скална църква до село Маточина

   Преди години когато още нямаше блогове и хората не пътуваха толкова много до знайни и незнайни места у нас, пишехме и споделяхме във форуми.Тогава случайно попаднах на кратък коментар за една крепост близо до турската граница, която дълги години е била буквално в ничия земя и може би това се е запазило нещо от нея.Крепоста е Букелон и след толкова години най-накрая стигнах до нея.

   Букелон се намира много лесно, ако знаеш къде отиваш.Вярно, че пътя доста раздруса колата и кучето, намести дископатиите и провери здравината на пломбите ни, но в края на деня имаше едни много доволни от приключението ни туристи.Защото от крепостта може и да не е останало много, но историята й, мястото където се намира и това, че си я посетил, направи този обект много специален.
    От крепостта в наши дни е останало малко.Всъщност според мен от една страна е запазено това което е там, поради факта, че дълги години освен местните хора и граничарите никой не е припарвал наоколо.Докато пътувате по пътя ще видите старите гранични телени заграждения, а като стигнете до самата крепост буквално на няколко метра от нея е новата мрежа, виждате и границата.От друга страна обаче, от крепостта можеше да има още повече запазени останки, ако не се оказа, че хората са използвали камъните й за да си направят собствените къщи.С една дума крепостта е там, но в друг вид.
   Преди да тръгнем погледнах тук и там в Интернет какво пише за Букелон.Историята на това място е поразително.То не са императори, наши царе, кръстоносци.То не са битки и сражения.Докато четях имах чувството, че едва ли не цялата човешка история се е допирала до това място.Дори само бегло да минете по историческите факти описани в Уикипедия, пак ще ви се завие свят от събития.А най-известния факт за Букелон е, че точно тук цар Калоян води сражения с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход (представете си само, рицари) и пленява император Балдуин.Предполага се, че точно в кулата на Букелон, той е бил затворен преди да бъде отведен в столицата Търново.
   Въпреки всички тези интересни факти и сведения за крепостта обаче, тя си остава една от най-загадъчните и все още не добре изследвани у нас.Например над входната врата има монограм, за който все още не е ясно какво означава.Виждат се букви, за които има различни предположения, като например че са свързани с цар Михаил Шишман.Предположения, догадки, загадки, мистерии...Какво повече да иска човек от един туристически обект.

   Щом сте стигнали до село Маточина, не може да не видите в началото на селото табела за една скална църква.Няма да ви отнеме много време посещението, затова бих ви препоръчала този завой, който табелата ще ви посочи.Внимавайте обаче, пътя преминава през нивата и въпреки, че го има, все пак минете го бавно.Табелите, които все още не са пострадали, ще ви насочат.Интересното е, че поглеждайки в посоката, която те показват, скали не се виждат никакви.Едва в последните метри пред вас се показва скала с вход.Реално тази църква се намира под платото.
   За да се опитат да я опазят са сложили метална врата, а добър човек беше окосил високата трева.С риск да ви откажа да си направите това приключение, очите ви да са на четири, защото много блогъри преди мен споменават наличието на влечуги, каквито ние видяхме и по пътя, но благодарение на окосената трева, можахме да надникнем вътре.
   Църквата съществува от X век и е дялана в скалата само и единствено с ръчни инструменти от монаси отшелници.Дълги години от новата ни история, тази църква, наречена "Св.Дух" колкото и да не изглежда като такава, е била действаща и използвана от близките села.От страни се виждат издялани стълби, които водят нагоре, а там на поляните отгоре са се провеждали събори.

   Още снимки от Букелон и селото и невероятните гледки от високо, както и карта на последната отсечка до село Маточина:

   Дали ще тръгнете с изходна точка Свиленград или както ние минахме през Елхово, последната отсечка е през селата Сладун, Варник и стигате Маточина.Минавате през цялото село и стигате височината където е крепостта.

Ако този разказ ви е харесал, ще се радвам да споделяте и коментирате, а защо не да ви провокирам да го откриете и сами.

Сърдечно благодаря на всички прочели статията., опитвах се да не бъда отегчителна.


Ако историите, които разказвам и рецептите, които споделям Ви харесват ,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/