Страници

понеделник, 6 май 2019 г.

Христовският водопад в любимия Еленски балкан

 

  Водихме спор, водопад ли е това, не е ли водопад.На снимките изглеждало, че водата не се спускала както е при водопадите, а се стичала.Хайде сега подробности.Вярно е, че на снимки не изглежда голям и най-вече висок, но за моята височина девет метра, не че съм ги мерила лично, означават един доста приличен водопад.Освен това за разлика от много водопади у нас се намира лесно и можеш да го снимаш и отгоре и отстрани, че даже и да го доближиш насрещно.
   Най-важното за един водопад е да го хванеш когато има най-много вода за да изглежда добре на снимка и да си струва намирането му и кога, ако не на пролет да се случи това според мен.И ето ни в един такъв пролетен ден се отправихме да го търсим.За разлика от преди, той вече не е непознат и много мои приятели го бяха снимали и съответно ми дадоха насоки как да го намерим.


   Христовския водопад, защото забравих да спомена, че това е името му, се намира до малкото село Руховци на няколко километра от град Елена.За кой ли път ще вметна, че Еленския балкан е просто очарователен и рай за обикновените туристи.В него всичко се намира лесно, всичко е на лесен път разстояние.Където и да спреш можеш да хванеш пътека, която по най-лесен и ненатоварващ начин може да ви направи страхотна разходка в планината.Но да не се отклонявам, а да си остана на разказа за Христовския водопад.Хващате пътя Сливен - Елена или Елена - Сливен в зависимост откъде идвате и като видите табелата за село Руховци правите завоя.Влизайки в селото ще видите табелата за Христовската махала, на която е кръстен водопада, но за да е по-интересно и приключенски няма да завиете натам, а ще завиете наляво към Руховци.Стигате до едно широко място, където ще видите и църквата на селото, но най-вече ще видите една голяма табела за водопада.Завивате и все направо докато не стигнете до място, което ще е вашата пешеходна отправна точка към падащата вода, която е нашата крайна цел.Има къде да оставите автомобила, не се притеснявайте.Ако не бяха оставените дълбоки коловози от камиони по самия път до водопада и с кола можеше да се стигне до него, но за ви остане цяла колата, а вие да сте раздвижени, направете си тази разходка.Пътя е около 400 метра в едната посока, пътеката е в сянка и дори да сте там в най-горещото време на годината, няма да ви натежи.Щом аз ви го казвам дето си тежа на мястото, значи всеки ще го мине този път.Ако обаче е валяло наскоро и пътя е мокър и кален, внимавайте много, защото може да направите някоя извънредна кална баня.
   Минавайки този има няма половин километър ще чуете падащата вода.Още една отметка, че дори пътя до водопада да е лек и лежерен, то последните два три метра от него, а и самото корито на реката където със сигурност ще искате да слезете, са едно малко предизвикателство заради което е добре да сте с правилните обувки.Спускането е малко, но имайте предвид, че ще се налага да използвате всякакви налични корени, коренища и клони на храстите за да си помагате да избегнете летящо приземяване в основата на водопада.Но дори и да получите някоя синина, струва си, защото отдолу точно където водата пада е наистина много красиво.И колкото повече вода толкова по добре.Подходящите обувки ще ви дадат възможност да застанете и на по-хубави места за снимане.
   След като му се порадвате и снимате и допълзите обратно на пътеката отидете и отгоре на реката, там където тя се готви да падне и да се превърне във водопад.Ако не бях видяла водопада нямаше да предположа, че тази тиха, плитка и спокойна рекичка, наречена Мийковска която кучето прецапа няколко пъти и изглежда точно сякаш става да си измиеш само ръцете, може да пада толкова красиво.

















   Щом веднъж сте стигнали до този водопад, град Елена ви е на няколко километра и ако не сте отседнали там, то поне си направете една спирка в този чуден град.Има и забележителности, има и чист въздух, хубави хора и сирене даже.Разказвала съм вече:


    За прекрасната природа на балкана споделям набързо в една кратка статия с картинки:





За още истории, които разказвам и рецепти, които споделям, заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:













2 коментара:

  1. Само природата може да зарежда по този начин! А за това водопад или не е не съм специалист, но едва ли на този водопад му пука как точно ще го нарекат, факт е, че е много красив. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Обичам да тече, пада, спуска се или каквото там прави водата в природата :)

      Изтриване