Празена каша със зелева чорба, да си оближеш пръстите и чинията

  

      Всички сте виждали по кулинарни програми, кулинарни влогъри, по филми даже някой опитва нещо и започва цяло представление.Присвива очи, обикаля стаята, клати глава изобщо всякакви мимики и движения за да покаже колко невероятно вкусно е това, което е опитал.Незнам дали ще ми повярвате, но преди месец аз опитах това ястие и ми идваше да правя точно това.Честно до такава степен да ми въздейства ястие не ми се беше случвало.Вярно, че за мен всяка следваща рецепта е невероятна и много вкусна, но това най-обикновено, непретенциозно ястие е от друго измерение.Прибавете и това, че го опитах за пръв път при моите най-любими хора на село и ви става ясно за какво говоря.

      Тази манджа, защото то си е манджичка може да се направи по няколко начина, като аз ще ви разкажа как аз я приготвям.Както обаче и да си я направите, това няма да се отрази на умопомрачителния вкус, защото главния герой в нея е зелевата чорба и както и да решите, ако решите да го опитате, ще получите мноооого вкусен резултат.И не мога да повярвам, че при толкова изядени в къщи празени каши, не ми е идвало на ум да сложа зелева чорба.А де! Човек се учи докато е жив и понякога не вижда и под носа си.

 Това, което ви трябва за тази празена каша са:

праз

зелева чорба

червен пипер

чубрица /и с джоджен ми харесва/

брашно

олио

Нарязах на ситно един стрък праз.

Аз не пържа, затова слагайки го в тенджерата налях малко вода.Аз така правя празените каши и плънки, първо искам да ми поомекне праза и чак тогава слагам мазнината и останалите съставки.

Праза пое водата и тогава сложих супена лъжица олио, чаена лъжичка червен пипер, чубрица/ или джоджен.На село го опитах с чубрица, но после майка ми го направи с джоджен и двете ми харесаха.

Слагам и супена лъжица брашно.

Получава се гъста каша, която размивам с малко вода.

После наливам зелева чорба колкото течна искам да е кашата.

Тъй като зелевата чорба си е солена, ако ви е много солена разредете с вода.

Всичко това се случва на слаб котлон.

Разбърквам и оставям за малко, но не прекалено за да не се сгъсти много.И това му е хубавото на моя начин, че праза вече си е омекнал и няма нужда да се готви повече.

Кавърма кебап с праз

 

    Тази рецепта вече я има в блога само че в нетрадиционен вариант с кюфтета.Там съм подсказала, че ако не ви се правят кюфтета, може да си използвате свинско месо, а сега ви казвам, че става и с кюфтета.

https://svetlalola.blogspot.com/2021/02/blog-post_24.html

    Освен, че рецептата е взета от една доста преживяла готварска книга, тя присъства и в едно тефтерче на майка за най-любими рецепти.И наистина месо с лук или с праз ни беше едно от най-любимите семейни зимни храни.И продължава да е за мен.

Какво е необходимо:

за три порции с допълнително

свинско месо около 350 грама

(в готварската книга откъдето е тази рецепта пише 750 грама, но това за мен е прекалено много)

два-три стръка праз

(зависи колко са големи, но никога не са излишни)

три червени чушки

(може и пресни и печени)

100ml бяло вино (или една кафяна чашка)

супена лъжица доматено пюре

чубрица

олио

сол и черен пипер

Месото нарязвам на малки парчета, които задушавам в малко олио.Буквално ги разбърквам няколко пъти и прибавям ситно нарязан праз, чушките нарязани на малки парчета.

Отново разбърквам няколко пъти и прибавям размито в малко вода доматено пюре.

Добавям и виното.

Когато кипне намалявам котлона, поръсвам с чубрица (около чаена лъжичка), черен пипер и посолявам.

Заливам с гореща вода според порциите и оставям да се готви на слаб коттлон.

Готвя до готовност на месото.

Според книгата и тефтера трябва да остане на мазнина, то оставаше и да не пише така в една стара готварска книга, но аз обичам да си има сос за топене.

Ако е останало течно и не обичате, може да сгъстите с малко нишесте.

Микс от сушени зеленчуци за супи и яхнии

 

Късна есен.Време е да смеля последната доза сушени зеленчуци, от които си приготвям моята т.нар. вегета, което не е правилно.Правилно е да го наричам микс от сушени смлени зеленчуци и то тези, които аз обичам.
Как ще го наричаме все едно, но едно е сигурно, нямате си представа как ухае това нещо.Дори само да си изсушите зеленчуци нарязани на парчета, аромата който се получава е като техния, но умножен по сто.Точно и в това се състои идеята да се сушат зеленчуци, така де вече и през зимата има пресни и свежи, може и да си замразите от хубавите летни, но прибавяйки една само лъжица от такъв един сушен микс в супа или яхния, с вкуса ѝ стават чудеса.Разбира се и в супи и яхнии слагам и свежи зеленчуци, но с микса подсилвам вкуса им.И както разбирате този микс не го използвам само през зимата, целогодишно си прибавям от него в ястията.

И тъй като често се случва да го споменавам в рецепти, реших че е крайно време да присъства подробно описан и в блога и по-лесно да показвам какво имам предвид когато го споменавам.

Разказвала съм и показвала десетки пъти, но в този пост ще опиша всичко наведнъж.

Домашната ми вегета или зеленчуковия микс съдържа:

чушки и червени и зелени (суша нарязани със семената)

понякога слагам и камби

целина (и глава и стъбла)

моркови

пъщърнак

лук (сушеният лук ми е любим)

тиквичка

домат консервен сорт, защото няма много течност, но и обикновени домати на много тънки резени също суша (тази година имах и жълти черита, страхотен вкус добавиха)

магданоз, понякога и кервиз (кервиз аз наричам само листата на целината, но за много хора целина и кервиз е едно и също, така че както ви е удобно), но да не преобладава

В този микс няма точни количества.Суша всякакви и колкото имам налични в момента.Събирам всичко и тогава преценявам дали да не изсуша още малко от някой зеленчук.За мен, така както аз обичам искам червените чушки, лукът, морковите и целината да са повече, комбинацията от техните вкусове обичам най-много.Всичко останало ги допълва.

Суша в сушилня на 65-70 градуса до готовност, като по време на сушене през няколко часа проверявам, намествам зеленчуцте тъй като те се свиват, вадя и добавям нови (не губя място и време).Моята сушилня има ограничение от 10 часа, но аз разбира се ги продължавам.Трудно е да се посочи точно време.Понякога едни и същи по размери парчета чушки се сушат всяко за различно време, затова именно през няколко часа проверявам какво се случва.Но винаги е по-добре да са останали повече да се сушат, отколкото да извадите дори наполовина сурово парче.Накрая трябва да имате само сухи зеленчуци.

Разбира се магданоза става най-бързо, затова когато сушите от него проверете още след час за да може да не губите време и място с него.

Готовите зеленчуци вадя в гевгир и ги оставям няколко часа, дори дни докато събера всичко.Първо, защото излизайки от сушилнята те са топли и може да има неизсушена част.А така ги оставям да се проветрят и доизсушат още известно време.Ако нямам гергир под ръка, просто ги разбърквам с ръце от време на време когато се сетя.

Меля в машинка за кафе като си оставям и по-едри парченца.Причината да избера тази машинка е, че поне при мен когато опитах в чопъра, не се смелиха равномерно, останаха много големи парчета, а тук всичко се смила идеално само решавам дали да е на прах или да ги оставя раздробени само.Както споменах обичам да оставям и по-големи парченца.

Тази година си оставих и цели парчета сушени зеленчуци като тиквичка, резени домати, моркови, червени чушки.

Готовия микс събирам първо в купа и отново разбърквам от време на време.Отново идеята ми е, че в началото от меленето зеленчуците са топли и трябва да изстинат и понеже не приготвям вегетата в един ден, целият ми процес може да продължи дни или седмици дори, когато съм имала време да заредя машината и когато разбира се имам хубави зеленчуци, затова и събирам готовият микс преди да пакетирам.Така и преценявам дали да не добавя още от някой зеленчук.

Накрая слагам в бурканче за ползване, а останалата част докато й дойде реда в торбички (много добре затворени) във фризера.

Не слагам подправки и сол.

Използвам в супи и яхнии.Добавя на ястията великолепен наситен зеленчуков вкус, който допълва свежите зеленчуци.

Ето някои ястия, в които добавям от този микс.Фантастични супи се оплучават, а в ястия с боб е чудесия:

Супа с джолан

Зеленчукова супа с много фиде

Боб с ребърца в гювеч

Боб със суджук на фурна

Село: постни пълнени чушки с ориз и зеленчуци

 

   Ако от време на време отваряте блога, тази рецепта ще ви заприлича на тази:

   ОРИЗ СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ

   Дори и на тази:

   ПОСТНИ ПЪЛНЕНИ КАМБИ

Какво използвам:

чушки, на които съм почистила семките  (ако си правите сушен микс от зеленчуци, семената заделете за сушене, а капачетата на чушките ще използваме в плънката) - моите са пет средноголеми

една малка тиквичка (моята е тъмно зелена и не я беля, харесва ми да я виждам в пънката, а и е лично отгледана само с вода и любов, така че кората не пречи)

глава лук

няколко скилидки чесън

два три домата (консервен сорт по възможност, ако нямате тогава един голям сладък)

морков (в нарязан вид колкото тиквичката)

пресен гюзум (джоджен) няколко стръка, от които отделяме листенцата

сол

олио

зехтин за поръсване по желание

гъсто кисело мляко за сервиране

черен пипер

ориз - една чаена чаша (моята е с вместимост150мл)

Изобщо не се притеснявайте, че плънката ще стане повече, това даже е задължително, защото ако не я изядете от тигана, защото има такава опасност, ще я използваме при печенето на чушките

Два задължителни момента в тази рецепта:

в плънката да използвате натрошен черен пипер, отворете му чакрите на този пипер и всичко става феноменално.Ако не знаете как, защото всеки започва отнякъде в кухнята, аз го троша на дъска като притискам с ножа или пък върху супена лъжица притискам с друга лъжица.Ако си имаге и хубав черен пипер, който не е минал през няколко води за да му се вземе аромата, няма да са ви необходими много зърна.

сложете повечко пресен гюзум, когато е сух има опасност да прекалите, но с пресния е необходимо да е повече

Нарязваме лука, чесъна, моркова и тиквичката.Нарязваме и калпачетата на почистените чушки.

Задушаваме ги в малко олио и вода.

Прибавяме пресния гюзум.Поръсваме с прясно начукан черен пипер.Ако държите да е смлян, нека поне се случи на момента.

Прибавяме ориза и заливаме с три чаши вода.

Малко преди да е готов ориза, приавяме нарязан на ситно един домат (ако е консервен) или половината на друг.Посоляваме.

Разбъркваме добре и махаме от котлона.

Пълня чушките.

В съд за печене нареждам чушките, с нож ги пробивам на няколко места и нареждам около тях нарязани останалите домати и останалата плънка.Наливам малко вода, половин чаша максимум, а чушките поръсвам с олио

Пека на 200 градуса докато чушките омекнат и се запекат

Оставям да се охладят.Може да поръсите с малко зехтин.

Сервирам от плънката, чушка разрязана на две и лъжица кисело мляко.Ако обичате и не ви пречи може да сложите малко чесън в млякото, аз лично си хрупах така една скилидка.

Салата с чушки върхари

     Хората ги пренебрегват, защото са евтини, защото са малки, различни по големина и цвят.По пазарите обикновено ги слагат на една голяма камара, ако изобщо ги предлагат.Оранжериите покрай които разхождам кучето, ги оставят на растенията когато ги изкореняват и не се занимават с тях, изгарят всичко.Направо да ти се скъса сърцето.

А върхарите, тези малки изостанали последни чушки са най-вкусните.Печете ги и ги потапяте в сос от оцет, зехтин, пресован чесън, магданоз и копър, малко мед.За да има сос за топене на филиите, понякога нарязвам на ситно мек домат, да си пусне сока.Има и един по-насилствен метод, разрязвате на две мек домат и го изтискате в салатата, така само течността на домата ще е вътре, а останалата част ще я нарежете за сос или за някое ястие, което пък няма нужда от излишна течност.

Изпичате си топъл хляб, чупите си комати, мажете със сирене и си слагате отгоре една от тези чушки.Малко се накапвате, особено аз задължително се омазвам цялата, но това е едно от малките кулинарни удоволствия на есента, че и на живота

Бърза пърженица

 

   Имало едно време... Има рецепти, които са като стара приказка.Забравяте за момент диети (разбира се само да не са по здравословни причини), забравяте модерните храни, забравяте рецептите, в чието описанието има повече за това какво не съдържа рецептата, отколкото какво има в нея...
   Тази рецепта я свързвам със село.Дори никога да не сте били на село, само малко да сте се отбивали поскрай блога, сте го почувствили, защото аз често го разказвам.
   Късно лято е, но есента вече се усеща в жилетките, които си намятаме сутрин , листата, които замитаме в двора и зеленчуците, които стоят на масата.Усеща се в разговорите за дърва за печките, в далечния шум на резачките и мириса на дърво по улиците, където купчините стърготини показват коя къща вече се е запасила за зимата.Усеща се по аромата на дим от огнища на които врят казани с компоти, по писъка на някоя млада булка опръскана от врялата лютеница, която бърка за пръв път и си мисли, защо ѝ трябва да се прави на голяма домакиня вместо да си купи лютеница от магазина.Но е обещала на мъжа си, че ще опита рецептата на майка му.Милата, тя не знае, че тези рецепти са недостижими и неповторими.

   Есента се усеща и по аромата на ястията, който вечер се разнася от всяка къща.Опитния нос веднага ще познае кой прави гювеч и кой прави само картофена яхния.Но има един аромат, който всеки разпознава.Този на запържените зеленчуци.Този аромат те кара да се усмихнеш, той ти носи спомени за едни големи селски хлябове, които никога не режеш, а чупиш и цялото парче топиш в тигана и после от него капе мазнина и зеленчуци, падат ти на блузата, баба ти се кара, но в същото време се усмихва, защото вижда че ядеш.А яденето на внуците е първа грижа за всяка баба.Защото дори да не можеш да изядеш огромната преливаща чиния с храна, баба ти пак ще те подкани " Хайде баба, изяж го дори без хляб".
   Този аромат дори да нямаш такива спомени, ще те накара да искаш да създадеш  такива приготвяйки това, което така божествено мирише.

    Имало едно време...пърженица.

   В моята пърженица няма подправки, само естествения и натурален вкус на зеленчуците, които така идеално се допълват.Защото това е нашенски вкус, това е вкусът на нашата земя.

Какво е необходимо:

патладжан

зелена чушка

червена чушка

лук

консервен домат

люто чушле (но ако не обичате или не понасяте люто, го пропуснете)

скилидки чесън

олио

• В скромния си кулинарен опит тази комбинация от зеленчуци прави летните рецептите вкусни.Като яхния, като гювеч, като разядка, като настоящата пърженица.
• Нарязвате зеленчуците на кубчета, не много големи защото идеята на тази пърженица е да стане бързо, но и не съвсем на ситно за да не стане на каша ястието.И това ако не е най-ужасното описание в рецепта, не знам кое ще е.Добре, да кажем по 1,5 - 2см кубчета.Скилидките също нарязвате на парченца и лютото чушле ако сте решили да го сложите съвсем на ситно.
• Повечето запържени рецепти започват с олиото в тигана.Аз ще направя обратното, слагам зеленчуците (без домата) в тигана, пускам котлона на слабо, разбърквам два-три пъти и чак тогава поръсвам с олио.
• И бъркате от време на време докато омекнат толкова колкото ви харесват.Чак тогава прибавяте нарязан на ситно един консервен домат.Защо един и защо консервен? Защото зеленчуците са сладки, трябва ни малко киселина и свежест.Затова го слагаме само един и то накрая.Освен това консервните домати са месести, нямат излишна течност и няма да ни объркат ястието.
• Накрая посолявате.По желание, но наистина само ако обичате, накълцайте си магданоз и поръсете.
• Има един много важен момент в яденето на пърженицата: взимате си филия хляб, какъвто и да е, бял, черен, безцветен и когато си отсипете пърженицата в чинията (а може и директно в тигана) слагате цялата филия отгоре.Да поеме от соса.И после ядете от напоената филия, загребвате пърженица и сте доволно усмихнати.
• Ако много ви напира отвътре, сервирайте си и една бучка сирене, чу защо не и някоя скилидка чесън.
• Да ви е сладко!

Пикантен боб с рагу

 

    Исках да имам тази рецепта в блога въпреки, че боб с месо...? Така де, нищо особено не е.Особеното тук е, че искам да ви убедя да не пренебрегвате рагуто във витрината на месарницата.Тези, които знаят, знаят.Останалите трябва да ми се доверите, че бульон от кокали е нещо невероятно богато и вкусно.Нищо че е голяма играчка и омазване да отделите месото от кокалите.Заслужава си.

Какво използвам:

свинско рагу (половин килограм като по кокалите имаше доста месо)

консерва бял боб

три супени лъжици домати от консерва

супена лъжица кетчуп ( много често, да не кажа винаги когато използвам повече домати слагам и малко кетчуп, прави вкуса някак по-мек)

морков

малка глава лук

чаена лъжичка сладък червен пипер

щипка пушен червен пипер (никога не прекалявайте с количеството)

суха червена чушка, ако нямате пушен пипер, но и с двете може

лют пипер (количество по желание)

препълнена чена лъжица сух джоджен

сол

• Първо да поясня, че не съм забравила мазнината в продуктите, не ползвам никаква такава, защото по рагуто винаги си има мазно и то е напълно достатъчно.Дори след като го сваря оставям да изстине и отделям отделената мас отгоре и я махам.Оставям си само около една чаена лъжичка.Това разбира се е по желание, може да си я оставите всичката, в такъв сручай не чакайте да ви изстива рагуто.
• Рагуто го варя в този случай само с малко сол.Ако беше за супа щях да слагам и други продукти, но сега е само то.
• Нарязвам лука на много ситно, моркова на кръгчета и ги задушавам в отделената от рагуто мазнина или просто в малко бульон.
• Добавям доматите, кетчупа.Оставям минута.
• Подправям с червените пипери, джоджена.
• Слагам боба и разбърквам.
• Добавям месото, заливам с бульон и оставям на най-слаб котлон двайсетина минути.
• Това ястие е хубаво да постои и става още по вкусно.

За някой е дамски каприз, за мен е любимият ми сладкиш от детството с ягодово сладко и бити белтъци

  Искам да ви почерпя.Сигурна съм, че всеки един от вас има сладкиш, бил той кекс, торта, крем или каквото сладко нещо обичате, което наистина обичате най-много.Понякога такива сладкиши са свързани с незабравим момент, обичан човек, с време от живота ни.И може да не го правим често, може дори да забравим, че ни е любим, докато отново не опитаме една хапка от него.И ни става хубаво, мило и си спомняме защо това е Сладкиша.А този ми напомня за стария апартамент, масата ми в хола, която беше моето бюро и където обикновено се слагаха сладкишите на изчакване.

Този сладкиш не се случва често затова винаги го искам на рождения си ден.Не ми трябват торти и завъртяни деликатеси.Този ми е достатъчен.

Той не е непознат, нито е някакъв специален или изискан, за мен е просто Сладкиша със сладко от ягоди и бити белтъци и за мен е съвършен и неустоим. Както когато го правехме у нас преди много години, така и днес.

Държа да уточня, че продуктите и начина на приготвяне са по същия начин по който сладкиша се приготвя у нас от десетилетия и никога нищо не е променяно, дори използването на амонячна сода например.Както казва майка, това е единствения сладкиш в кйто я използваме, но винаги го правим.

По същия начин винаги го приготвяме в продълговата тавичка или форма, която си е само за него.

Уточнения:

• сладкото ви трябва да е течно за да може да попие в блата, по тази причина когато правим ягодово сладко задължително едната доза я оставяме по течна заради сладкиша
• белтъците ви трябва да са студени

Какво е необходимо:

чашата е 150 ml

4 жълтъка

1 и 1/2 чаши брашно

1 бакпулвер

1 чаша захар

3-4 лъжици олио

на върха на една чаена лъжичка амонячна сода, разтворена в 1 непълна догоре чаша кисело мляко

кората на един лимон

4 белтъка

1 чаша пудра захар

няколко капки лимонов сок

сладко от ягоди задължително течно

натрошени на едро орехи

60 грама масло

• Приготвяме кексова смес.Разбираме жълтъците със захарта, олиото, киселото мляко с амонячната сода, брашното с бакпулвера и настърганата лимонова кора.
• В продълговата тавичка/форма разтопяваме маслото и върху него изсипваме кексовата смес
• Пече се на умерена фурна, както пише в тетрадката, което означава 180 градуса
• Готовия сладкиш се изважда, а фуната се оставя с отворена врата да спадне температурата до 150 градуса
• В метална или стъклена купа се разбиват белтъците с пудрата захар и лимоновия сок
• Когато фурната е готова, намазваме обилно кекса с ягодово сладко.Отгоре нареждаме натрошените орехи
• С лъжица изсипваме белтъците и печем в намалената фурна докато се запекат.

Градските улични мекици

Как се разказват мекици? С пълна уста и блуза посипана с пудра захар.

    Излязло им е такова име и това е то.Защото понякога в баничарниците правят най-страхотните мекици.Леко хрупкави отвън, с едно характерно "хръц" (това ми дойде на ум след много "хръц" на мекици) когато отхапете и меки и въздушни вътре, а поръсени с пудра захар стават неустоими.

    Докато содените мекици много си вървят със сирене и кисело мляко, тези направо си умират за пудра захар.Късате мекицата и дори да е поръсена със захар пак ви идва да топите парчето в още и още.

    Това е от онези рецепти, в които продуктите са най-обикновени, но за да получите определен резултата си има някои тънкости.И аз ще ви ги опиша така както аз съм стигнала до тях, с което искам да кажа, че може и в баничарниците или пък други кулинари да не правят така, но това е моя начин изпитан във времето.

Основни тънкости при т.нар. улични мекици:

• разбърквате тестото
• тестото трябва да е лепкаво, в никакъв случай омесено на топка
• тестото стои на студено няколко часа, най-добре цяла нощ
• за мен най-добрият вариант е да се пържи в по-дълбок съд и да се пържи по една мекица, най-вече за да не се променя температурата на олиото, което няма как да не стане поради факта, че се губи време докато се оформя мекицата
• преди пържене потапяте топчето за мекичката в олио
• раздърпвате с намазнени ръце
• пържите на слаб огън
• ядете с удоволствие и без угризение

От това количество могат да станат 10-12 мекици среден размер, което според моята тенджера, в която пържа е 10см диаметър.Стува ви се много, но това е защото при пържене те стават въздушни и удвояват размера си, което изисква да не се подлъжите и да загребете голямо количество тесто при оформянето.

Какво ви трябва:

/чашата с която меря е малка - 150 ml/

две чаени чаши брашно

половин чаша вода

чаена лъжичка суха мая

чаена лъжичка сол

олио

• Първо смесвате брашното със щипка сол.Правите кладенче и наливате топла вода (нямам предвид стоплена, просто да не е студена).Слагате маята.
• Разбърквате си лепкаво тесто.Знаете, брашна различни, затова може и да се наложи да добавите една лъжица още към тестото.Много е важно да не месите, само разбърквате!
• Слагате найлоново фолио или торбичка върху съда с тестото и прибирате в хладилника.В повечето случаи мекици се правят сутрин, затова тестото се прави вечер и оставя цяла нощ в хладилника.Но по което и време да ви се правят мекици имайте предвид, че престоя на студено е важен и трябва да е задължително няколко часа.
• Минава тази нощ, вадите тестото и наливате олио в тенджера, тиган или какъвто ви е съда за пържене.Аз както споменах по-горе предпочитам дълбок съд и използвам една тенджера за целта.
• Наливате си олио в една купа или чиния и си намазнявате ръцете.О да, голямо мазало става, но това е част от добрия краен резултат.Колкото повече се омацате в олио и тесто, толкова по-вкусни ще ви станат мекиците.
• Взимате си с мазни ръце от тестото едно малко парче.Не взимайте голямо, защото то веднага ще тръгне да бяга от ръцете ви и ако не успеете да го оформите като мекица ще цопне в олиото, ще ви изпръска и накрая ще изгори без да се изпържи както трябва.Трябва да оформите плоско парче, което внимателно пускате в тигана и ако трябва да го обясня някак си по образно, то го слагате така все едно слагате кърпичка.Потапяте единия край и отпускате вътре останалото.
• Пускате тестото в тигана със сгорещеното олио и пържите.Котлона да ви е на средна температура в началото с готовност да намаляте.
• Пърженето става много бързо, защото мекиците не са големи, вие сте ги оформили плоски.Веднага ще видите как се надигат и образуват шупли вътре.Затова мекиците изглеждат големи, но всъшност са въздушни.
• Може да слагате готовите мекици върху хартия за да попие мазнината.
• Ядат се топли.Поради тази причина изпържете колкото може да изядете.Ако ви остане тесто, това тесто е идеално за пица или тарт.Добавяте малко брашно,замесвате и си оформяте блат.Но по вероятно е да не ви остане тесто или ако е така, то да повторите още една порция мекици след известно време.