Връх Мусала: да погледнеш от високо на нещата и да си повярваш, че можеш

     

    Колко ли публикации започвам през последните две години с "Не мога да повярвам, че ми се случи".Доста са.И какво показват? Че трябва повече да вярвам в себе си.

Сигурно се повтарям и потретвам, но със сигурност ще постотна, защото си го мисля всеки път след преход в планината.Преди години за мен и два-три километра в планината бяха дълъг преход.Какво говоря, такова разстояние и в града ми беше много.А после краката въртят, мускулна треска...А съм била с 20 килограма по-слаба, 20 години по-млада.

Сега мога да мина много километри и никаква мускулна треска, само заредена с още енергия.Колкото повече вървя, по добре ми става.Колкото повече километри измина, още ми се иска.Човек трябва да повярва в себе си, да даде възможност на възможностите си и най вече да направи първата крачка, после още една и ще установи, че сам си е поставял граници.

Обичам я тази планина, обичам хората с които се поздравяваме в планината, защото те не гледат как си облечен, колко си дебел, на каква възраст си, дали вървиш бързо или полека, дали ще минеш километър или ще катериш върхове, те виждат в тебе само някой който споделя общата ни обич към планината.И това е достатъчно за всички.Има някаква споделеност, нещо което кара непознати да се поздравяват като приятели, да си подвикнат накъде си и от къде идваш, колко остава до еди къде си...Друг свят е в планината.

И така... Решихме си ние да качим връх Мусала.Четох доста за прехода, не е като да не съм.Просто аз така съм си свикнала, че трябва предварително да имам представа какво ме чака и дори да се размине с реалността и възможностите ми, аз все пак мислено да съм го извървяла предварително.Оставаше и времето да е хубаво, защото в планината лошото време не може да се понесе просто с един чадър.Лошото време може да има лоши последици.Затова винаги, ама винаги следете прогнозите и то от поне три сайта.Най вече за такива места където сте сами с природата.

И разбира се, прогнозата показа най неподходящото време да си покаже слънцето, в два работни дни насред работната седмица.От една страна не е добре да ме няма, от друга страна това е последен шанс за годината, после я има слънце я няма, че и сняг може да завали, мъгли, облаци...абе не е добре.

Както и да е нагласихме се ние и ето ни рано, рано на лифта в Боровец чакайки да го пуснат.Много е важно да сте сред първите на лифта, защото дори да сте бързоходци, няма лошо да си имате резерви с времето.

Лифта ни качи за около половин час до горе и ето ни в началото на маршрута.Прехода до върха според терена мога да го разделя на три части.До Долното мусаленско езеро или до хижа Мусала пътя си е равен черен път с гледки от едната страна.После втората част колкото и да изненада тези, които вече са били там за мен лично беше най-сложна.Защото няма пътека, следвате маркировката буквално по камъните.А камъните са големи, малки, още по-големи и още по-малки и вие трябва наистина да внимавате във всеки един момент къде слагате крака си.Едно разсейване и може да залитнете, да тупнете на твърдите камъни и най-лошото да си навехнете крака, ако не уцелите стабилен ксамък.Затова този участък на мен ми беше на труден.

Стигате до заслона на Леденото езеро и после следва сериозното изкачване.Честно казано след това трудно минаване на каменистия участък си мислех постоянно, ако следва по-трудно от това, аз къде съм тръгнала? Най-честно си признавам на няколко пъти си помислих, че този път май лъжицата е голяма за моята уста.Надцених се май.Само че, аз имам късмета на такива места да съм с добри приятели, които освен че ме надъхваха, вдъхваха ми и увереност и сигурност през цялото време.

На Ледено езеро си направихме почивка, хапнахме малко шоколад, казах си едно "дошла съм до тук, няма да се излагам" и тръгнахме нагоре.Да, изкачване е, да пухтене е, спиране и тръгване, през пет минути почивка, но нагоре има пътека.По- лесно се върви когато е пътека и затова нагоре ми беше по-добре.А може и щоколада да помогна.

И ето ме мен горе на върха.Не на кой да е, на най-високия.Той може да е по-лесен за прeодоляване fj други по-ниски, но друго си е да си кажеш, аз бях на най-високия връх и си го покорих сама.А малко преди да тръгнем, се сетих че имам книжка за печати от стоте обекта и просто нямаше как да не ударя този печат.Може би печата, с който се гордея най-много.

И така, заключение, времето за което ние се изкачихме беше четири часа с почивките ( при мен бяха кратки, но на често през целия преход, а на Леденото езеро стояхме двайсетина минути), на слизане времето ни беше по-бързо, но не подценявайте терена.Това, че е надолу не го прави по-лесен, особено във втория участък, където една погрешна стъпка и може сериозно да се навехнете.Проверявайте до последно прогнозите, имайте наистина добри обувки, не носете излишен багаж, давайте си кураж и ще покорите и този връх.И не само ще го покорите, ще искате още след него.

До върха и обратно: