Страници

събота, 17 септември 2022 г.

Връх Мусала: да погледнеш от високо на нещата и да си повярваш, че можеш

     

    Колко ли публикации започвам през последните две години с "Не мога да повярвам, че ми се случи".Доста са.И какво показват? Че трябва повече да вярвам в себе си.



Сигурно се повтарям и потретвам, но със сигурност ще постотна, защото си го мисля всеки път след преход в планината.Преди години за мен и два-три километра в планината бяха дълъг преход.Какво говоря, такова разстояние и в града ми беше много.А после краката въртят, мускулна треска...А съм била с 20 килограма по-слаба, 20 години по-млада.
Сега мога да мина много километри и никаква мускулна треска, само заредена с още енергия.Колкото повече вървя, по добре ми става.Колкото повече километри измина, още ми се иска.Човек трябва да повярва в себе си, да даде възможност на възможностите си и най вече да направи първата крачка, после още една и ще установи, че сам си е поставял граници.
Обичам я тази планина, обичам хората с които се поздравяваме в планината, защото те не гледат как си облечен, колко си дебел, на каква възраст си, дали вървиш бързо или полека, дали ще минеш километър или ще катериш върхове, те виждат в тебе само някой който споделя общата ни обич към планината.И това е достатъчно за всички.Има някаква споделеност, нещо което кара непознати да се поздравяват като приятели, да си подвикнат накъде си и от къде идваш, колко остава до еди къде си...Друг свят е в планината.


И така... Решихме си ние да качим връх Мусала.Четох доста за прехода, не е като да не съм.Просто аз така съм си свикнала, че трябва предварително да имам представа какво ме чака и дори да се размине с реалността и възможностите ми, аз все пак мислено да съм го извървяла предварително.Оставаше и времето да е хубаво, защото в планината лошото време не може да се понесе просто с един чадър.Лошото време може да има лоши последици.Затова винаги, ама винаги следете прогнозите и то от поне три сайта.Най вече за такива места където сте сами с природата.
И разбира се, прогнозата показа най неподходящото време да си покаже слънцето, в два работни дни насред работната седмица.От една страна не е добре да ме няма, от друга страна това е последен шанс за годината, после я има слънце я няма, че и сняг може да завали, мъгли, облаци...абе не е добре.
Както и да е нагласихме се ние и ето ни рано, рано на лифта в Боровец чакайки да го пуснат.Много е важно да сте сред първите на лифта, защото дори да сте бързоходци, няма лошо да си имате резерви с времето.
Лифта ни качи за около половин час до горе и ето ни в началото на маршрута.Прехода до върха според терена мога да го разделя на три части.До Долното мусаленско езеро или до хижа Мусала пътя си е равен черен път с гледки от едната страна.После втората част колкото и да изненада тези, които вече са били там за мен лично беше най-сложна.Защото няма пътека, следвате маркировката буквално по камъните.А камъните са големи, малки, още по-големи и още по-малки и вие трябва наистина да внимавате във всеки един момент къде слагате крака си.Едно разсейване и може да залитнете, да тупнете на твърдите камъни и най-лошото да си навехнете крака, ако не уцелите стабилен ксамък.Затова този участък на мен ми беше на труден.
Стигате до заслона на Леденото езеро и после следва сериозното изкачване.Честно казано след това трудно минаване на каменистия участък си мислех постоянно, ако следва по-трудно от това, аз къде съм тръгнала? Най-честно си признавам на няколко пъти си помислих, че този път май лъжицата е голяма за моята уста.Надцених се май.Само че, аз имам късмета на такива места да съм с добри приятели, които освен че ме надъхваха, вдъхваха ми и увереност и сигурност през цялото време.
На Ледено езеро си направихме почивка, хапнахме малко шоколад, казах си едно "дошла съм до тук, няма да се излагам" и тръгнахме нагоре.Да, изкачване е, да пухтене е, спиране и тръгване, през пет минути почивка, но нагоре има пътека.По- лесно се върви когато е пътека и затова нагоре ми беше по-добре.А може и щоколада да помогна.
И ето ме мен горе на върха.Не на кой да е, на най-високия.Той може да е по-лесен за прeодоляване fj други по-ниски, но друго си е да си кажеш, аз бях на най-високия връх и си го покорих сама.А малко преди да тръгнем, се сетих че имам книжка за печати от стоте обекта и просто нямаше как да не ударя този печат.Може би печата, с който се гордея най-много.
И така, заключение, времето за което ние се изкачихме беше четири часа с почивките ( при мен бяха кратки, но на често през целия преход, а на Леденото езеро стояхме двайсетина минути), на слизане времето ни беше по-бързо, но не подценявайте терена.Това, че е надолу не го прави по-лесен, особено във втория участък, където една погрешна стъпка и може сериозно да се навехнете.Проверявайте до последно прогнозите, имайте наистина добри обувки, не носете излишен багаж, давайте си кураж и ще покорите и този връх.И не само ще го покорите, ще искате още след него.

До върха и обратно:













































7 коментара:

  1. Браво Светле! Продължавай напред и нагоре!
    През 1988 година аз, Анна на 13 г. и братовчедака ми с дъщеря си 15 г. бяхме на почивка на Боровец и решихме да се изкачим на връх Мусала. Като ни срещаха баш туристите ни се чудеха къде сме тръгнали без екипировка....просто като на разходка. Та стигнахме само до изгорялата преди година / ако не се лъжа / хижа Мусала. Невероятно преживяване беше. Най-много се радвахме на стадата коне. Пуснати на воля, тези умни и красиви животни се носеха в галоп край нас или тихо пасяха....
    Вече екипирани, голяма компания, осъществихме мечтата си и през лятото на 1990 г. се отправихме към върха. Той ни прие радушно, а ние се радвахме като деца.
    Очите се пълнят с невероятни гледки, гърдите не успяват да поемат кристално чистия въздух, сърцата туптят ....Красотата на природата зарежда невероятно.
    От сърце се радвам на хъса ти.
    Благодаря за споделеното приключение.

    ОтговорИзтриване
  2. Браво, Светле! Все си мисля, че няма да събера кураж да го изкача и аз... Но теб те поздравявам и пожелавам още много покорени върхове, независимо на кое поприще!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А защо не дойдеш с мен следващият път, да си даваме взаимно кураж :)

      Изтриване
  3. Това не вярвам да ми си случи, но...поне се насладих:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Права си, човек никога не зане, но принципно съм "морски" човек, т.е. морето ме влече повече от планината, но пък Родопа ме омагьоса веднъж вече...

      Изтриване