Страници

петък, 23 септември 2022 г.

Созополски изгреви и залези

 
Фотографското ми сърце ликуваше в Созопол тази година.Подарих му изгрев.Трябва да си подарите изгрев когато сте на морето.Това е нещо много специално.Не само защото присъствате на раждането на един нов ден, а самата природа сякаш застива в този момент и приветсва слънцето.
Има моменти, които не са някакви съдбоносни, драматични, жизненоважни и т.нат., но са моменти в които благодариш, че си ги преживял.Че си жив, здрав и все още имаш сърце, което може да трепне пред нещо красиво.
Рано е, наближава шест, аз съм кацнала на една висока скала и се опитвам да не се замислям, че черното море е отдолу.Въздухът беше замрял, морето притихнало, а небето в далечината порозовяло.Няма оттенък, който да опише цвета на утрото всъщност.
Рибарски лодки от време на време преминаваха и разлюляваха морската повърхност, ранобудни чайки прелитаха набързо.Стоях си тихо, гледах как деня започва.А точно в 6:21 мъничко пламъче се запали на хоризонта.И то изгря и освети света, за още един ден, в който да благодаря че имам възможност да видя нещо красиво.Негова прекрасност, Слънцето




























Лято.Август.Морето.Вечерите.
Градусите леко спаднали от следобеда лепнат по кожите.За изгорелия епидермис това е още една мъка.Но собственика й знае, че като се прибере в прашния си пресъхнал град, ще е още по-лошо затова изтрива чело, намества внимателно презрамките на сутиена и/или потника и се впуска в горещината на крайбрежната улица.
Шум, смях, шляпане на сандали, шумно преглъщане на жадуваната ледена бира, тракане на вилици гонещи цаца в чинията.
Към лепкавата горещина, която сякаш попива във всяка пора се добавят от време на време аромат на риба.От време на време те достига и аромата на царевица или карамелено преглъщаш аромат на захарен памук.Минаваш покрай задължителните смокинови дървета, които допринасят за упойващия аромат на южното българско лято.Ако имаш късмет в ръцете ти ще тупне узрял лепкав плод, ако нямаш късмет ще настъпиш такъв.
И ти е хубаво, всякак...Нищо че без да искаш се почесваш там където гадния комар е решил да опита вкуса ти и тръпка на болка от изгорялата кожа преминава по цялото ти тяло.Нищо, че избра най-неподходящите сандали да ги покажеш по калдъръмените улици на стария град.Нищо, че сядайки на тераса с морски изглед, броя на комарите, които уби е по-голям от броя на картофките, които поръча.
Лято.Август.Почивка.Обичам.

А един от най-красивите залези на света е този до яхтеното пристанище в Созопол.


















2 коментара: