Баница с тиквички

 

Тази баница може да се опише като нежно, маслено, топящо се в уста съвършенство във всяка хапка.

И ако се чудите след толкова правени от мен всякакви баници, как се е намерила такава, която да ме впечатли, баницата е с тиквички.

И да, толкова е жълта.Намерете си домашни яйца...наистина.Може кокошките да не са отглеждани с царевица или зърно раснали с молитви (има такова нещо, четох го с тези две очи, с които се радвам на тази баница), да си нямат имена и да не им знаят зодиите за да ги карат да снасят според Меркурия (как ми липсва всичко да е просто, да не си правим живота сложен, но най вече ми липсва Меркурий да си е обикновена планета), но света около печката е различен с такива яйца.

Пак се отплеснах, извинявайте...Сатурн е виновен.

Какво използвах:

200 грама фини кори (или приблизително половин пакет)

една средно голяма тиквичка

150 грама сирене

50 грама масло+ 2с.л.олио

две яйца (едно в плънката, едно в заливката)

супена лъжица заквасена сметана

нарязан копър една супена лъжица

сол

Първо да уточним, че прочетох най-различни варианти на тази баница, включително и сладък вариант, който сигурно ще пробвам тази година.Имаше плънки като за запеканка например, с чесън, повече копър, че даже и с пресен лук вътре.Частта със сиренето беше от видове сирене до извара.За човек, който обича по-лесните и изчистени ястия може да се досетите, че при мен нещата са съвсем леки и обикновени.Дори частта с копъра бих коментирала да не прекалявате с него.Просто лек полъх на подправка, но не и вкус на готвено ястие.Това е баница все пак.

Количествата както виждате са малки, но това е нещо нормално при мен.Аз обичам да се изяде нещо веднага докато е топло и прясно и по добре да повторя, отколкото да доизяждам студено и жилаво...Каквото и да е.Разбира се броя на моите дегустатори също е малък, често сведен до един и затова правя малки количества.Но пък те винаги ви ориентират и може да увеличавате колкото си искате.Дори няма нужда да спазвате точни количества.

Да ви призная имах си някои опасения за крайния резултат, защото обикновено в баниците ми има кисело мляко, бакпулвер и сода от което те бухват и стават меки и въздушни.За тази си мислех, че ще стане като дъвчащо тесто, но се получи.Затова е важно да имате няколко пласта кори мегду плънката и тиквичките да са добре отцедени от течността в тях.

• Настъргах тиквичките на едрото ренде.Сложих ги в гевгир и леко посолих след което опитах добре да ги отцедя от излишната течност.
• За по сигурно ги минах и на сух тиган.Внимавайте да не загорят, бъркайте докато видите че вече няма течност.В това време те са се и задушили и няма нужда да ги пържите или нещо друго.Прехвърлете в чиния или изнесете на хладно да се охладят.
• Разтопих и маслото и го смесих с две лъжици олио.Може би следващият път ще сложа само една лъжица.
• С тази смес ще работите до края, така че си я сложете на удобно място.
• Смесих охладените тиквички с натрошено сирене (натрошете много добре, дори може да го настържете) и едното яйце.Прибавих копъра.
• Намазах тавичката с маслената смес.
• Сложих кора и половина.Тавичката ми е малка и идеята е да редувам поне два пласта кори, затова при мен е кора и половина.Едната прегъната донякъде и другата половина отгоре.
• Намазах с маслото.Не мазах изцяло, а буквално с четката просто поръсвах масло.
• Сложих тънък пласт от плънката.
• Отгоре отново кора и половина.Отново намазване.Отново плънка.
• Когато плънката свърши, сложих отгоре отново кора и половина и се оказа че съм използвала около половината пакет.При мен често се получава да не е ясно колко кори ще отидат, затова в хладилника в един момент ми се получават остатъци от различни кори, които правя на парцалива баница после.
• Разрязвам баницата с остър нож на квадрати.Не натискайте много самата баница.
• Смесвам останалата маслена смес с второто яйце и за разкош реших да сложа и една препълнена лъжица заквасена сметана.Ако нямате и гъсто кисело мляко ще свърши работа.Важното е да е разбита много добре тази смес.Получава се гъст крем.
• Залях отгоре, като не пипах изобщо баницата, а само разтърсих тавата един два пъти.
• Сложих да се пече в загрята на 190 градуса фурна като в началото беше без вентилатор, накрая пуснах и него, но мисля, че и по двата начина да се пече пак ще се получи.
• Когато придоби красив загар я извадих.Обиконвено покривам баниците с кърпа, но тази заради заливката нямаше нужда да става мека, тя си беше такава.
• Не се яде вряла, нека е топла за да усетите нежната плънка.И по мое мнение като всяка баница с айрян или кисело мляко е просто съвършена.