Един ден в Долината на розите

Аромат на рози, лавандула и пържена риба...Какво е един ден, в който не си напълниш душата с красиви, но и вкусни неща.

Когато стане дума за нещо българско хората започват да изреждат от хранителни продукти до забележителности и някак винаги в списъка се намества и една роза.Една българска роза кръстена на града Дамаск, роза дамасцена.И както аз Дамаск го свързвам с приказките от хиляда и една нощ, така имам чувствството, че и аромата на една роза се запазва за хиляда и един дни.

    Да се разходим в Долината на розите не беше съвсем спонтанно, това е едно решение, което ми се случва всяка година в края на май и началото на юни.Не винаги ми се реализира, но когато се получи е винаги незабравимо.Като тази  слънчева юнска неделя, когато посоката ни беше в околностите на Казанлък.

    Да си в този район и да спираш край пътя всеки път щом ти замирише на рози си е просто задължително.И докато се снимаш в хиляда и една пози сред рози, ето че станало обяд.Слънцето напича от високо, снимките изобщо не се получават и тогава е време да отидете на сянка.Първа спирка малка среща със щрауси, втора среща с лилии и пържена риба и трета среща отново с рози.За всичко това в този разказ с картинки.

   

   Фермата за щрауси е симпатично място.Освен, че ще видите тези огромни птици, може да си вземете по някое перце за късмет и да хапнете крем карамел от щраусово яйце.В тази жега и при тази навалица, пропуснах кулинарната част, но затова пък се погледахме втренчено за едно доста дълго време с една от тези птици.Част от тези мои разкази с картинки е да бъдат и полезни.Доколкото разбрах, тази ферма има входна такса през другите месеци или дни може би, но днес всички си влизаха свободно.Но да ви кажа по количеството изядени кремове, покрай тях други работи, по хората в магазина, няма как да не са доволни хората от този ден.

   Фермата се нарича "Четири сезона" и се намира в село Скобелево.

   Главната цел на нашата разходка днес беше етнографския комплекс Дамасцена в същото това село Скобелево, където виреят и щраусите.То можеше и да си остана и без него, с което идва и моят съвет за всички вас, тръгнали насам особено в почивен ден.Или станете рано и елате с отварянето или пък се мотайте някъде другаде през деня и елате в късния следобед.На обяд опашката за влизане беше от поне сто човека, минимум.Опънати да чакат на това слънце не си е работа.И оставете чакането, ами да се озовете с хиляда щракащи снимки човеци не е от най-приятните моменти когато си тръгнал да разглеждаш каквото и да е.

   Първият път когато идвах тук беше преди много години, когато този комплекс беше една алея, малко рози, сбирка от стари предмети и една малка розоварна.Сега е нещо много голямо и добре направено, а розите са толкова много и най-различни, че ако снимате всички после може да издадете енциклопедия.И както ми споделиха приятели, всяка година добавят по нещо ново. То и сега се виждаше, че се строи и за следващата година.Така се привличат гости и клиенти, нали? Да не им омръзва никога.За цени на храна и сувенири няма да говорим, ясно ви е че на такова място вложенията трябва да се избиват, още повече, че най доброто време за посещение е когато има рози и тогава е основния поток туристи. Но трябва да ви кажа, че си заслужават за разходката, но с уговорката да нацелите по-спокойното време, иначе не мога да си го представя.То имаше маси за поне хиляда човека в заведението.

   Освен рози, водни каскади, алеи, езеро, лебеди, амфитеатър с рози (гениална идея между другото) и т.нат. според мен най-хубавото преживяване е в розоварната.Стотиците чакащи чували пълни с розови листа няма да ви позволят да забравите къде сте, а картините изрисувани по цялото място са наистина много приятен момент в цялото изживяване.Ще се снимате и с бай Ганьо, приседнал на пейка под асмата, а той може и да ви разкаже как е разнасял по Европата розови мускали.И разбира се статуята на самия Алеко Константинов, създал този български образ безподобен.И докато се усетите и разбирате, че на едно не чак толкова голямо по площ място сте прекарали няколко часа.А сте си оставили време и за розовите насаждения, с които е заобиколен комплекса.

    

   И накрая, но не по важност и съвсем в мой стил е в тази статия да има и храна.Ако сте се чудили за какво споменавам за пържена риба в началото, ето къде е.Рядко се случва да споменавам заведения, не че се притеснявам, че им правя реклама, даже точно обратното, защо едно хубаво нещо да не достигне до повече хора.А аз с удоволствие ще се върна и пак ще го разкажа най вероятно.Има два начина едно място да стане известно, с добра храна и прукрасна гледка.Съчетайте ги на едно място и според мен това място няма как да не стане известно сред хората.Както се казва от уста на уста хората ще го научат.Добре приготвена риба, пържени картофки ама не от замразените, ами лично нарязани.Към всяка порция гарнитурата е един разкошен тарама хайвер, който си го мажеш на пърленка.И докато доволно преглъщате се наслаждавате на гледка езеро с лилии, под тях току се подава глава на водна костенурка, жълти птиченца и лястовички прелитат скоростно над вас и когато мислите, че гледката е уникална, се повявят като звезди по червения килим, цяла групичка патета.Казвам ви идилия отвсякъде.Препоръчвам с две ръце това място.И ако можете седнете в сепаретата, което тук означава самостоятелни беседки над водата.Сега отивам да разбера дали в скоро време няма да си намерим работа в района, че пак ми се ходи.Заведението е по пътя за Павел баня, табела с име няма, има само табела за пържена риба и отбивка към черен път.