Неповторим, това е Амстердам.За някои може да е прекалено освободен, за други е просто свободен.За някои може да показва прекалено много от живота, за други това е просто живота.Някои кимат неодобрително към една част от него, други избират да го приемат с всичките му багри.Както и да решите да го приемате, мисля че всеки намира нещо за себе си в него.
Повечето от вас няма с какво да ги изненадам с Амстердам, но аз искам да си консервирам спомените и затова ще си ги запиша.Това не е пътепис Какво да видите в Амстердам, това е моят разказ с картинки какво аз видях в Амстердам.
Спираме за малко покрай поредната камара от велосипеди до прекрасната сграда на гарата, а срeщу нас е хотел "Виктория", който щеше да си е най-обикновен хотел, ако не беше една от емблематичните сгради на града.Открит през август 1890 година, той е бил първия хотел с електричество в страната, а за да се изолира шума, прозорците на всички стаи са били двойни.Разлеждайки хотела отвън няма как да не ни направи впечатление, че по средата му има друга сграда, даже са две.Това е така, защото собственика на сгради с номера 46 и 47 категорично отказва да ги продаде, а цената, която поискал в един момент била толкова висока, че архитекта се отказал и построил хотела около тях.
Разходката ни продължава в посока централния площад на Амстердам и не може да не забележим как фасадите на някои сгради са леко наклонени към улицата.Тъй като страдите са тесни и високи, стълбищата вътре са си истинско предизвикателство за ставите, представям си какво наказание би било да се пренасят мебели нагоре надолу, ако изобщо влязат.Затова хората си ги пренасят по въздух отвън, закачайки въже на една кука на покрива.И за да не закачат долните етажи фасадата е наклонена.
Винаги е интересно когато посетим нещо неочаквано в един град.За Амстердам това беше Музеят на Амстердам, където в една дълга зала забележителното не беше по стените, а на земята и дори спъпвахме по него.Килим създаден от Барбара Брокман с идеята да пресъздаде многообразието от общности, които живеят в Амстердам.Всичките 169 националности са представени по някакъв начин на този 40 метров килим.
За Музеят на мадам Тюсо няма да ви разказвам.Мен лично много ме разочарова.Преди доста години когато бях тук за пръв път вътре имаше много от хората, които слушах.Сега бяха други и не ми бяха интересни.Нормално.Но все пак не беше напразно влизането, гледката от прозореца беше добра.
Плаващия пазар за цветя.Той не че плува, просто виси над водата.Има нещо не зная как да го нарека, някаква туристическа магия, която те замъглява и обърква и докато се усетиш се оказваш с една торба луковици.Първо без да ти трябват и второ даже нямаш къде да ги сееш.Хора, не се забърквайте в това.Ако изобщо нещо поникне, то няма този невероятен цвят като на картинките.От три цвята на холандско лале, които взех и трите излязоха бели.Едно растение изобщо не се хвана.Третото трябваше да е коренище в торба пръст.Познайте, това беше най-скъпата торба пръст, която някога съм купувала.Вътре нямаше дори люспа от корен.Нищо.С една дума поне гледайте да виждате какво купувате, но това което ще излезе си е на ваша отговорност.Може да има и късметлии.
Музеи не посетихме в този ден, но се разходихме около музеят на Ван Гог и разбира се Националния музей Рейксмузеум.Наоколо има още най-различни музеи, където може да запълните с изкуство цял един ден и даже повече, ако имате такова време разбира се.
Каквото и за изберете да правите или не правите в Амстердам, подарете си една разходка с лодка по каналите.Така де, самите канали са си една от забележителностите на този град, все пак той е такъв какъвто е и заради тях.
И още Амстердам:
Още Холандия или както вече трябва да казваме Нидерландия:
Сирене и мелница на български в Заансе Сханс
Просто разходка в холандския Харлем
Спираме за малко покрай поредната камара от велосипеди до прекрасната сграда на гарата, а срeщу нас е хотел "Виктория", който щеше да си е най-обикновен хотел, ако не беше една от емблематичните сгради на града.Открит през август 1890 година, той е бил първия хотел с електричество в страната, а за да се изолира шума, прозорците на всички стаи са били двойни.Разлеждайки хотела отвън няма как да не ни направи впечатление, че по средата му има друга сграда, даже са две.Това е така, защото собственика на сгради с номера 46 и 47 категорично отказва да ги продаде, а цената, която поискал в един момент била толкова висока, че архитекта се отказал и построил хотела около тях.
Разходката ни продължава в посока централния площад на Амстердам и не може да не забележим как фасадите на някои сгради са леко наклонени към улицата.Тъй като страдите са тесни и високи, стълбищата вътре са си истинско предизвикателство за ставите, представям си какво наказание би било да се пренасят мебели нагоре надолу, ако изобщо влязат.Затова хората си ги пренасят по въздух отвън, закачайки въже на една кука на покрива.И за да не закачат долните етажи фасадата е наклонена.
Винаги е интересно когато посетим нещо неочаквано в един град.За Амстердам това беше Музеят на Амстердам, където в една дълга зала забележителното не беше по стените, а на земята и дори спъпвахме по него.Килим създаден от Барбара Брокман с идеята да пресъздаде многообразието от общности, които живеят в Амстердам.Всичките 169 националности са представени по някакъв начин на този 40 метров килим.
За Музеят на мадам Тюсо няма да ви разказвам.Мен лично много ме разочарова.Преди доста години когато бях тук за пръв път вътре имаше много от хората, които слушах.Сега бяха други и не ми бяха интересни.Нормално.Но все пак не беше напразно влизането, гледката от прозореца беше добра.
Плаващия пазар за цветя.Той не че плува, просто виси над водата.Има нещо не зная как да го нарека, някаква туристическа магия, която те замъглява и обърква и докато се усетиш се оказваш с една торба луковици.Първо без да ти трябват и второ даже нямаш къде да ги сееш.Хора, не се забърквайте в това.Ако изобщо нещо поникне, то няма този невероятен цвят като на картинките.От три цвята на холандско лале, които взех и трите излязоха бели.Едно растение изобщо не се хвана.Третото трябваше да е коренище в торба пръст.Познайте, това беше най-скъпата торба пръст, която някога съм купувала.Вътре нямаше дори люспа от корен.Нищо.С една дума поне гледайте да виждате какво купувате, но това което ще излезе си е на ваша отговорност.Може да има и късметлии.
Музеи не посетихме в този ден, но се разходихме около музеят на Ван Гог и разбира се Националния музей Рейксмузеум.Наоколо има още най-различни музеи, където може да запълните с изкуство цял един ден и даже повече, ако имате такова време разбира се.
Каквото и за изберете да правите или не правите в Амстердам, подарете си една разходка с лодка по каналите.Така де, самите канали са си една от забележителностите на този град, все пак той е такъв какъвто е и заради тях.
И още Амстердам:
Още Холандия или както вече трябва да казваме Нидерландия:
Сирене и мелница на български в Заансе Сханс
Просто разходка в холандския Харлем
Амстердам ми е мечта. Благодаря ти, че го представи и по твоят начин. Обичам да пътешествам с теб, Светле. Поздрави!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Катенце :) Пожелавам ти го Амстердам
Изтриване