Потопената църква "Свети Атанасий" до язовир Копринка

    

      Наричат ги потопени и те са няколко в България.Църкви, които по стечение на обстоятелствата е трябвало да бъдат пожертвани за да се съберат водите на реките в язовири.По сегашно стечение на обстоятелствата и най-вече на сушата, те не са под водата, а са далеч от нея, но тъжните им истории привличат хората и показват, че не са съвсем забравени, а някои от тях са вече и много известни.
    За църквата "Свети Иван Рилски" на язовир Жребчево съм разказвала.Нея съм я виждала и потопена и далече от водата.Там е много тъжно да се види надгробната плоча на цяло едно село.Село Запалня, което е било изселено заради язовира.

Едно тъжно място /потопената църква на село Запалня, язовир Жребчево/

    Отдавна си мечтая да видя тази църква на Копринка.Точно така, мечтаех си я и си я сбъднах.Защото аз се радвам еднакво на всичките си осъществени мечти.Дали са сбъднати на десет или на хиляда километра, няма значение.Дали за свързани с камък или замък пак няма значение.Радвам им се от сърце и душа на всичките..

   Не е нарочно, но някак си уж по-близките до моето местожителство места все ги оставям за друг път.Все си мисля, дай да отметнем далечните, пък близките в един ден за няколко часа така между другото и тях ще видим.Но има и друго, че сякаш всяко нещо трябва да се случи в определен момент.Защото примерно тази църква преди е била в храсталаци, обрасла с трева и може би населена с влечуги.Докато сега си личеше, че някой е разчиствал, премахнати са бурените, боклуците.Вярно, че и сушата допринася за това, но и добра човешка ръка беше вложила труд.

   Реално тази църква не е била потопена от язовира, но водите на река Тунджа са се разливали до тук при неговия строеж и се е наложило селото, в чийто център се е извисявала, село Виден да бъде изселено и така църквата се е оказала в ръцете на природата и лоши човеци.

   Църквата носи името на Свети Атанасий и е била доста голяма и една от най-красивите в долината.Построена е през 1851 - 1854 година изцяло с дарения на местните хора.В една статия пишеше, че местните хора си решили по-бедните да дадат по 500 гроша, а заможните по 1000.Майсторите били извикани отдалече за да изградят този така мечтан храм.А за акустиката се говори, че е била уникална и причината за това може да се види и днес.Старите майстори са знаели как да постигат това.Зазидали са празни глинени гърнета в стените на определени места и така църковния хор се е чувал от всяко едно място по невероятен начин.

    Камбанарията се намира до църквата и гласа на камбаната е огласял не само селото, но и околностите.Поглеждайки вътре се вижда дървеното стълбище, отвеждащо нагоре, но добре е направено, че е трудно да се достигне сега, защото не се съмнявам, че ще се намери кой да го разруши.

    Някога в центъра на селото, днес църквата стои самотна в нивата, под сянката на няколко дървета, а компания й правят стадо крави.В селото обаче е построен нов храм и някъде прочетох, че камбаната и иконите са били от тази старата.

   Църквата може лесно да откриите като следвате навигацията давана от Гугъл, точна е до метър.Ако не ви се занимава с телефони и навигации, навлизайки в Павел баня на кръговото последвайте табелата за село Виден.Преминавате го и излизате в една нива.В момента е заградена с жица за да спира стадото.Вас обаче да не ви спира.Ако дойдете в гръб на църквата, ще виждате само група дървета, точно там е църквата.

Сърдечно благодаря на всички Вас, които четат и споделят моите скромни пътеписи.За мен те са записани скъпи спомени, но за някой може да са повод да разтърсят пътешественика в себе си, който да пожелае да тръгне на път.Защото интересни места има навсякъде, някои стари и забравени, други подновени и осъвременени, но винаги с някаква история зад гърба си.