Страници

вторник, 1 септември 2020 г.

Капоната по сицилиански

   

   Света е наистина едно голямо село и не спира да ме учудва колко е еднакъв в своята уж различност.И понеже тези ми размишления са в рецепта, разбирате,  че се отнася за нещо готвено.Ама наистина като се замислите, колко много еднакви ястия има по света, но с различни имена и може би чат пат по някоя различна съставка, колкото все пак да подскаже, че е приготвена в определен географски район.И тази капоната по същия начин когато я опитах ми напомни на точно две нашенски ястия.Тя е нещо като комбинация между доматена манджа с патладжан и лучената яхния с маслини на баба.Всъщност точно на лучeна яхния ми напомни първата хапка, която си гребнах от капонатата.Киселият вкус, който в лучената яхния се постига с лимон, тук е с оцет.А би трябвало да е обратно,нали? Но не, отново смесваме географията.

      
   Преди да видите как  забърках моята капоната съм длъжна да ви разкажа за оригинала.Съставките на една оригинална сицилианска капоната са: патладжана е главното дейстащо лице, лъжицата оцет към подправките, колкото и да ви се вижда странно идеално балансира нещата и прави това ястие апетитно, като под апетитно имам предвид, че възбужда апетита с всяка следваща хапка.А третата съставка е всъщност комбинация от три: зелени маслини, каперси и стрък целина.Аз не съм фен на каперсите, знам че и дегустаторите ми няма да ги харесат затова и нямам налични такива.По тази причина ги пропускам, но когато купувах маслини взех смесени натурални, а там има и зелени и не толкова зелени, с което мисля, че заменям добре присъствието им.С една дума добавят и кисело и солено и маслинено, което много добре подхожда на сладките лук и патладжан.За следващата съставка целината оставям на вас да прецените дали я искате.Тя присъства в оригиналната рецепта, но аз я пропускам в повечето пъти по простата причина, че когато имам наличен патладжан е малко вероятно да имам целина в къщи.В някои рецепти накрая поръсват с кедрови ядки  и придържайки се към идеята да ви разкажа всичко, което научих за тази рецепта, споменавам и тях, въпреки че не ги видях навсякъде из блогърските чинии.
   Относно подправките намерих различни варианти, като риган и босилек, но тъй като обичам и имам пресен босилек, изобщо не се замислих коя да използвам от посочените.Тук правя уточнение, че и никаква подправка да не сложите, ястието пак е вкусно с комбинацията от всички вкусове в него.

   

   Когато човек изпробва вече съществуваща рецепта, в крайна сметка дори да се придържа първия път към оригинала, следващите пъти той си я прави така както на него му харесва и на тези, които ще хапват ястието.Затова и аз след достатъчно изядено количество капоната, направих моя вариант, който ми допада най-много.И понеже рецептите в блога са това, която аз ям, затова и ще ви представя моята адаптирана рецепта, а вие ще решите дали да добавите и неизползваните от мен съставки, за които ви разказвам по-горе.


И без повече приказки, ето какво използвах за една порция: 

/така ми е по-лесно да посоча количества, но повярвайте ми, след един път, ще правите все повече и повече/


един средноголям патладжан
глава лук
три скилидки чесън
два консервни домата
три-четири супени лъжици олио
супена лъжица оцет
кафяна лъжичка захар
сол на вкус
пресен босилек
натурални/включително и зелени/ маслини нарязани около две супени лъжици

  • Нарязваме патладжана на кубчета, посоляваме и отцеждаме.
  • Нарязваме лука и чесъна на едро, доматите на кубчета.
  • В олио изпържваме патладжана и го отделяме настрана.
  • В същото олио пускаме лука и чесъна, доматите, наливаме малко вода и оставяме да се готвят докато омекнат.Аз обичам лука леко да ми хрупа затова не готвя прекалено много.
  • Прибавяме изпържения патладжан, разбъркваме и прибавяме сол, малко захар и оцета.
  • Най накрая прибавям маслините нарязани на кръгчета.
  • Оставяме няколко минути и изключваме котлона.
  • Нека постои така докато се охлади и всички аромати се обединят.
  • Пресния босилек го накъсах чак при сервирането, но може да го прибавите когато изключите котлона.А може и да си оставите всичко така както споменах по-горе.
  • Като постно ястие не се яде горещо, от топло до студено е много добре. 




И понеже първата хапка, която опитах на тази капоната ми напомни бабината лучена яхния, припомням и нея:


Лучена яхния с маслини и лимон






2 коментара:

  1. Много рецепти свързваме с нашенски. Учудващо и за мен все по-често правя сходства. Дори понякога се питам откъде ли е това ястие. Капоната изглежда много вкусно, а щом напомня тази манджичка, значи и на мен ще се хареса. Поздрави, Светле!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Може би затова ми хареса толкова, защото имаше познат вкус :)

      Изтриване