Страници

вторник, 2 октомври 2018 г.

Подбалкански манастири: Калофер

 
   Всички сме ходили в големите манастири.Да,гордеем се с тях и затова водим чужденците да ги харесат и те.За тях се отделят пари за ремонти,пътищата до тях са горе долу добри.В малките манастири обаче,всичко е различно.Ходят случайни хора,почти никакви туристи и как ще изглеждат зависи само от тези,които се грижат за него.Ако са работливи,двора свети от чистота и навсякъде има саксии с цветя.Ако са други,дворовете представляват занемарени градини и струпани боклуци.
   Времето в малките манастири сякаш е спряло.Там очакваш във всеки един момент да излезе стар монах и да ви прошепне,че в някоя от скритите килии е спрял да подремне Левски.В малките манастири свещите стоят незапалени,а ако дойде случаен човек няма нужда да пита откъде да си купи свещичка.Взима си сам и си оставя стотинките най-често в импровизирана касичка или най-обикновена чашка.
   В Калофер има два манастира.Мъжки и женски и за да е интересно са доста отдалечени един от друг.Мъжкият манастир "Рождество Христово"признавам си малко ни затрудни.Пътя до него е меко казано черен,въпреки че си личи че са се опитвали поне да заравнят дупките и да го разчистят.Но там асфалт не очаквайте.Май само последния километър беше хубав колкото да се зарадваме, че го има и че виждаме в далечината манастира.
   Никой нямаше там,но се чуваха гласове,а по едно време от някъде излезе жена,която ме поздрави и осведоми,че ако искам да си запаля свещ,да се обслужа сама.До свещичките имаше чашки където вярващите си оставят стотинките.Липсата на хора обаче ми даде възможност да се застоя повече без да преча на никой.
   Сградите на манастира бяха много красиви,точно както си трябва изглеждаха,но градината беше виждала и по-добри времена.И го казвам,защото бях виждала снимки с подредени цветя,подрязани зелени чимшири,а сега имаше непочистени изсъхнали растения.
   Църквата в центъра на манастирския двор е прекрасна.Не е голяма,но явно скоро са я ремонтирали и възстановили стенописите,защото цветовете грееха ярко,осветени от предобедното слънце,влизащо през прозорците.




   Манастира "Св.Въведение Богородично" се намира в самия град,въпреки че и за него се наложи да питаме как точно да стигнем до него.Оше с прекрачването на прага веднага си личи,че вътре живеят жени.Подреденият двор,грижливо оформените цветни лехи,преметения до блясък двор,всичко говори че тук пипа женска ръка.
  Както и в другия бях самотен посетител другоселец.Тук обаче не стоях много и дори не успях да разгледам всичко,защото монахините си вършеха работата сновейки насам-натам из двора и някак ми стана неудобно да им се бутам и то с фотоапарат в ръка.





За другите манастири от тази чудна почти есенна събота разказвам тук:

-----------   >    ... - СОПОТ

----------- >   ... - Казанлък и Мъглиж





Няма коментари:

Публикуване на коментар