Подбалкански манастири: Казанлък и Мъглиж

 

   Човек би помислил,че ако един така наречен манастир се намира в центъра на града,то той ще е много по поддържан,подреден и красив от този,който се намира извън града,при това на малък град.Оказва се както винаги,че не мястото,а хората правят едно нещо красиво.И понеже е казано,че красотата ще спаси света в каквото и да е проявление,първо ще ви разкажа за манастира в Мъглиж.

   Ако сте пътували през подбалканския път няма как да не сте обърнали внимание на една махала от кирпичени къщи с големи сателитни чинии.Главният път не минава през града и тази гледка винаги оставя неприятно впечатление за съжаление.А в Мъглиж живеят хубави хора,в хубави спретнати къщи,нищо общо с тази крайградска махала.Но аз за манастира ще ви разказвам.Дори не знаех че в Мъглиж има манастир и да ви призная си мислех,че ще е изоставен или занемарен.И всичкото това заради тази грозна махала,с която винаги свързвам този град от дете.Никога,никога не съдете за нещо от пръв поглед,впечатление или чужди думи.Дайте му поне един шанс.
    Историята за това кога е построен е малко противоречива.Някъде пише че е по времето на цар Калоян,а на друго място прочетох че това не било вярно,защото бил намерен надпис от времето на Иван-Асен.За мен лично това няма значение,аз поначало дати и години не помня.Помня впечатления.А от всички посетени този ден манастири на Подбалкана както ги наричам, Мъглижкия манастир "Св.Николай" ми хареса най-много или делят едно място с калоферските.

---- >  Манастирите на Калофер

----- > Манастирите на Сопот

 

  Колкото манастира в Мъглиж беше приятен и все пак подреден,то този в Казанлък "Въведение Богодорично" беше голямо разочарование.Затворени врати и строителни материали.И както се казва понякога,като няма какво хубаво да кажем,да помълчим.Ако за други манастири има извинение,че са труднодостъпни,за този не зная какво е.Надявам се следващия път да го видя както един манастир заслужава да изглежда.