Ако знаете откога им се каня на тези манастири.Още от времето когато в един тефтер си записвах евентуални маршрути.Но насам или натам,във всякакви други посоки и за тях все не се намираше време.До днес.Да знаете само колко ми липсваха тези обиколки из Родината.Напоследък са все по-малко,затова си бях решила да оползотворя възможно най-добре този съботен ден.
Потеглихме рано,ами то толкова време съм била като вързана и сега нямах търпение да видя пътя пред мен.
Сопот.В Сопот има много за разглеждане и повечето забележителности са свързани с Вазов.Няма как да бъде иначе.Ако не е родната му къща,то ще е къща описвана в негово произведение.Но нашата цел днес бяха манастири, затова не спирахме другаде.Но в тефтера Сопот си остава.
Помня времената когато бях навигатор и забила очи в картата давах насоки на шофьора.Гугъла сега свърши повечето работа и сравнително лесно намерихме първата ни цел.Девическия метох.Той се намира в самия град и ако не беше силното сутрешно слънце и ужасните шарени сянки (за лятото са прекрасни,но за пишман-фотографа са кошмарни), щях да ви покажа много по-хубави снимки.
В метоха нямаше никой,всичко беше заключено и се поразходих само в двора.Можеше да пробвам да събудя някой,но не съм такъв човек.Единствено в църквата имаше една жена,която ми каза, че не било позволено да се снима,но тъй като никой не й го е наредил писмено,аз да си реша.Реших да не снимам вътре.И без това ми беше станало гадно,че отвън не стана нищо.
Този метох или девически манастир според скромното ми мнение е уникален.Не толкова със сградите си колкото с историята си.Монахините живели там още от основаването му не били от жените,които само да се бутат по двора и да плетат чорапи.Те са участвали много дейно в националноосвободителните борби на България (исках да звучи гръмко,защото има значение).Тук няколко години се е укривал Левски и килията на игуменката и тайника под килията са запазени.Освен това тук е имало школа за иконопис,а на монахините са поверявани ценни църковни книги за преписване.Имало е и основно училище,където нашите монахини учели сопотските деца на четмо и писмо.
Затова и не случайно това място е споменавано в много от произведенията на Иван Вазов.Веднага ще се сетите за коя книга става въпрос като ви кажа,че в метоха е запазена килията където е живяла Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина.
Метоха,както и повечето манастири не е в оригиналния си вид.Той е пострадал много когато през 1877 година Сопот е опожарен.Запазени са все пак някои от сградите,оцелява и манастирската лоза,което я прави най-старата лоза в югоизточна Европа,а е възможно и в цяла Европа.Доста годинки има зад гърба си.
Вторият манастир в Сопот е "Св.Спас".Той се намира лесно.Трябва само да следвате табелите за лифта и после да продължите още малко по пътя.Заобикаляте една воденица (познахте,че сте чели за нея - вижте табелата) и го виждате в края на пътя.
Сопотският манастир можеше да е просто поредния манастир,опожаряван и разрушаван като всички останали.Можеше да е един обикновен подбалкански манастир,но не е.Защото:
"" През 19в. в него е имало килийно училище и певческа школа. През 1828г. в манастира игумен Партений прави препис на "История Славянобългарска".
На 7 декември 1858г. в Сопотския манастир е ръкоположен за дякон Васил Иванов Кунчев от Карлово и приел името Игнатий. ""
Цитатите в статията са взети от сайта http://www.bulgariamonasteries.com/ ,откъдето научавам за съществуването и историята на повечето от непознатите манастири у нас.
За манастирите на Калофер: ---- > Калоферски манастири
В метоха нямаше никой,всичко беше заключено и се поразходих само в двора.Можеше да пробвам да събудя някой,но не съм такъв човек.Единствено в църквата имаше една жена,която ми каза, че не било позволено да се снима,но тъй като никой не й го е наредил писмено,аз да си реша.Реших да не снимам вътре.И без това ми беше станало гадно,че отвън не стана нищо.
Този метох или девически манастир според скромното ми мнение е уникален.Не толкова със сградите си колкото с историята си.Монахините живели там още от основаването му не били от жените,които само да се бутат по двора и да плетат чорапи.Те са участвали много дейно в националноосвободителните борби на България (исках да звучи гръмко,защото има значение).Тук няколко години се е укривал Левски и килията на игуменката и тайника под килията са запазени.Освен това тук е имало школа за иконопис,а на монахините са поверявани ценни църковни книги за преписване.Имало е и основно училище,където нашите монахини учели сопотските деца на четмо и писмо.
Затова и не случайно това място е споменавано в много от произведенията на Иван Вазов.Веднага ще се сетите за коя книга става въпрос като ви кажа,че в метоха е запазена килията където е живяла Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина.
Метоха,както и повечето манастири не е в оригиналния си вид.Той е пострадал много когато през 1877 година Сопот е опожарен.Запазени са все пак някои от сградите,оцелява и манастирската лоза,което я прави най-старата лоза в югоизточна Европа,а е възможно и в цяла Европа.Доста годинки има зад гърба си.
Вторият манастир в Сопот е "Св.Спас".Той се намира лесно.Трябва само да следвате табелите за лифта и после да продължите още малко по пътя.Заобикаляте една воденица (познахте,че сте чели за нея - вижте табелата) и го виждате в края на пътя.
Сопотският манастир можеше да е просто поредния манастир,опожаряван и разрушаван като всички останали.Можеше да е един обикновен подбалкански манастир,но не е.Защото:
"" През 19в. в него е имало килийно училище и певческа школа. През 1828г. в манастира игумен Партений прави препис на "История Славянобългарска".
На 7 декември 1858г. в Сопотския манастир е ръкоположен за дякон Васил Иванов Кунчев от Карлово и приел името Игнатий. ""
За манастирите на Калофер: ---- > Калоферски манастири
Няма коментари:
Публикуване на коментар