Синьо лято в Майорка

    Как да го започна този разказ,като само докато видях снимките и веднага ме засърбяха кецовете. Така им се иска да тръгнат.И ми се дояде собрасада.След това ми се допи кафе кортадо...С една дума,настъпи голям смут в мен,дори само когато си помисля за Испания.А когато си помисля за Майорка,нещата излизат извън контрол.Защото на този остров има всичко,което един турист може да иска от едно място по света.Самият факт,че е остров и вече създава усещането за нещо екзотично и пътешественишко (незнам дали има такава дума).Кораби,яхти,плажове,красиви брегове,високи скали,почивка,разходки,обиколки...
Красиви места,красиви гледки и вкусна храна не липсват на Майорка.Остров някакъв,а колко много може да се прави там.Или пък нищо,само лежанка с кана сангрия...
   Разходката из острова Майорка започвам с едно място на име Валдемоса.Това селище е в моя личен Топ 10 на красиви места,които съм посетила в Европа.Малко,симпатично,живописно то е разположено на планински склон на 17 км от столицата.Причината някой изобщо да го е чувал се дължи на маестро Шопен,който е дошъл тук в манастира на Валдемоса заедно със своята ескцентрична любима Жорж Санд.Мога да си представя каква гледка са били.Той блед и болнав,тя жизнена жена с панталони и пура.Ако не друго със сигурност са оживили скучните дни на местните жители със своето присъствие през онази далечна зима.Ако знаеха,че един ден приходите на техните правнуци ще идват от това пребиваване на тези забележителни творци,може би щяха да се държат по мило с тях.Защото тези няколко месеца когато двамата са били тук сега изхранва цялото селище с туризъм.В манастира La Cartuja,където двамата са живели могат да се видят още килиите на монасите,библиотеката с много и всякакви старинни книги,двора където са си отглеждали зеленчуци монасите,една стара аптека със запазени всякакви шишенца от миналото,някои още пълни с древни елексири.
   За краткото си прибиваване тук Шопен написва някои от прекрасните си творби,които могат да се чуят в концертната зала на манастира през целия ден.Жорж Санд пък от своя страна написва книгата "Зима в Майорка",която може да се види в превод на всякакви езици в книжарницата на манастира.
    Друга местна забележителност е покровителката на селището света Каталина Томас.Местните хора толкова вярват,че тя ги закриля,че я има навсякъде.На всяка къща най-малко табелката с номера има нейно изображение.
   Въпреки че е малко селище Валдемоса има и свое типично тестено изделие.Cocas de Patata.Това са едни печени в пещ картофени бухти или понички поръсени с пудра захар.

   Солер или Порт де Солер се намира в западната част на острова в красив залив.Градчето е много красиво,типично, малко и испанско.В него се движи първия на острова електрически трамвай,който се движи между града и пристанището и преминава покрай много живописни местенца.Има си красива църква,площад с фонтан и много магазинчета и пекарни,където да се подкрепите с нещо традиционно.
   Изобщо около Солер може да изпробвате различни видове транспорт. От 1912 година Солер се свързва с Палма с една старинна железница,с която пътуването остава незабравимо.Седнали на дървени седалки се наслаждавате на невероятните гледки от прозореца.Влакът преминава през портокалови горички,маслинени насаждения,покрай малки населени места и каменни къщи насред дърветата.

   Имението Son Marroig.Ако пътувате с автобус или автомобил към Солер,задължително ще минете покрай едно имение с едни от най-красивите гледки на острова.Собственика на имението ерцхерцог Луис Салвадор бил пътешественик,имал си яхта с която обикалял морета и океани,но така се случило че се влюбил в едно местно момиче и останал на острова.Направил я дама,научил я на обноски,представил я в обществото.Правил за нея какво ли не,а тя взела че избягала с капитана на яхтата му.Живот какво да го правиш.
   Имението днес е музей с красиви колекции събирани от влюбения сеньор Салвадор,лични вещи свързани с него и пътуванията му,както и много история за острова,в чието изучаване той се е посветил докато живеел тук.А градината на имението е един малък оазис с всевъзможни екзотични растения,езерце с патета,беседка и зашеметяващи гледки към морето.

Сеньоритата на сърцето на дон Луис,Каталина в средата

   Ла Гранха.Това е едно бивше имение,направено на нещо като етнографски музей.Намира се насред планината,потънало в зеленина където може да се разходите в градините,да разгледате стаите,залите,двора с голям фонтан даващ прохлада в горещините.Всичко е подредено и показано за да се види как са живели хората тук през годините.В подземието има истински килии за непослушни хора,както и зала за изтезания.Показани са и много от уредите с които затворниците са били принуждавани да си разкажат всички тайни и престъпления.доста зловещо място бих казала.И понеже няма да съм аз ако не спомена и нещо за хапване,там на излизане може да си вземете от току що изпържени невероятни бухтички и да си ги полеете с домашно сладко.В магазинчето може да си закупите всякакви домашно приготвени вкусотии,направени от местни производители и техните баби.

Photo from Internet /Снимка от интернет,тъй като моите не са хубави от бързане да ги опитам

    Манастири,фабрики за стъкло,фабрики за перли,винарни и с какво ли още не можете да си запълните времето на острова.Някои от тях посочвам накратко,за да има с какво да се изненадате ако попаднете на острова.
    От манастира Santuari de Nostra Dona dе Cura,който се намира на върха на планината Ранда можете да видите острова далеч,далеч във всички посоки.

   Майорка е известна със своите изкуствени перли.За мен перлите са бижу, което се носи след определена възраст.На мен ми е още рано за перли но беше интересно да видим когато няма намесата на жива мида,как се получават тези бели топчета.

   Като човек отраснал в град с много стъкларии,влизал в истински заводи за духано стъкло,не ми беше особено интересно следващото място,но за хората,които обичат ръчно направени предмети си заслужава една кратка спирка.

  Накрая малко думички и за най-големия град на острова и столица на Балеарските острови,град Палма.Ако както мен сте си мислели,че името идва от наличието на голямо количество палми,не е така.На това място е имало древен римски град наречен Палмария и оттам та до днес името е останало само Палма.Много ми харесва този град.Има както история,която можеш да разглеждаш,така и всички красоти на съвременния ни живот под формата на магазини и ресторанти,при това на едно не прекалено голямо място и няма опасност да останеш без дъх докато ги обикаляш.

   Може би най-голямата забележителност на Палма е катедралата на града La Seu,което означава светлина.Строена е около 400 години като в нейното завършване се включва и самия Гауди.Срещу катедралата се намира кралския дворец Алмудена,а на една височина над града се намира замъка Белвер.

   В Палма както и в цяла Испания не забравяйте да опитвате местната храна.Дори да е нещо обикновено,малко хамон на него и веднага го прави по различно.Или местния специалитет собрасада.Това е нещо като колбас от смляно месо с червен пипер и подправки,който се намазва върху филийка.Сервираха ми го с маринована трушийка в едно ресторанче близо до майоркинската Рамбла.

В два дни в годината,на 2ри февруари и 11ти ноември около 8.30 сутринта отражението на голямата розетка се проектира точно под малката,която се намира на отсрещната стена на катедралата

   В Майорка не съм посещавала единствено пещерите.Не че нямаше възможност,просто аз не си падам по пещери,пък били те красиви,осветени че и озвучени.Казват красиво било,в някои плуваш с лодка,слушаш вътре концерт,такива работи...