Страници

сряда, 7 август 2019 г.

Кипиловско кале, едно повторeно приключение



  Честно ви признавам, не очаквах, че отново ще стигна до това кале в планината.А сега искам пак да се върна.Това е мястото, което смятам за бойното си кръщене в търсене на неизвестни забележителности у нас.Когато го намерихме първия път достигането до него беше истинско приключение.Непрестъпна гора, мъгла, обрасла с къпинаци земя, които на места бяха толкова преплетени и бодливи, че се налагаше да носим кучето на ръце.Но пък намирането на крайната цел и виждането на първите подредени камъни беше такова удовлетворение.Неописуемо!
 
   Разказът за първото ни приключение по тези места, както и обяснения за намирането на калето може да намерите тук:



    Който познава тръпката от опознаване на нови места и това да достигнеш до набелязана цел, знае какво е усещането.Няма значение какво е, колко е далече, как си го достигнал, то си е е като покоряване на Еверест.А ако си падаш и малко фотограф, тогава лудостта е пълна.Бях като обезумяла там горе, исках да запечатам всичко.Нищо, че бях само с телефон, защото когато оставих предния ден фотоапарата за поправка нямах идея, че той ще пропусне това.И шарена сянка беше, а над нея ярко слънце, все убийствени фотографски обстоятелства, но няма значение, удоволствието беше на макс.Навирах се къде ли не, отмествах клони за да видя още и още останки.После се връщах и се чудех, дали тази стена вече съм я видяла или е друга.А те са навсякъде в един специфичен вид и начин на строеж.Големи камъни се редуват с тънки червени тухли и мазилка.
   Понякога не ми се иска такива места да станат известни.Техният чар е в това под заплетените клони да видите още една стена, да се спънете в корен и да откриете, че сте щели да пропуснете една различна арка или бойница в стената.Със страх да пристъпите в някое затъмнено място, а то да се окаже част от кула.Да се изгубите след дърветата, а там стари стълби водели някога неизвестно къде.А по дърветата да се опитвате да разчетете инициалите и дори целите имена на други идвали тук преди вас преди много години, дори преди да се родите.Усещането да споделите с тях това място е незабравимо.
 










  Когато преди време разказвах за калето, много хора директно се изказваха, че не биха се пробвали с подобно начинание.Е, сега имам добри новини за тях.Калето в момента е достъпно дори за хора, които не обичат да си дават зор или пък поради едни или други причини им е невъзможно да се впускат в такива приключения.Разбира се, то още си е в неговия скрит и таен вид и мен ако питате разчистването му ще развали магията, но все пак сега много повече хора могат да го видят и да си изживеят собствено откривателско приключение.
   Пътят е черен, с чакъл, но максимално проходим и удобен, стигащ в подножието на крепостта.Оттам все пак трябва да си заслужите посещението и ще ви трябват малко усилия за да се изкачите.Пътеката обаче се вижда добре, има си и маркировка.
   Ако това, че в момента има направен път почти до него се дължи на сегашния кмет на село Кипилово, само бих му свалила шапка и пожелала на повече населени места такива кметове.










Докато пишех тази статия намерих едно съкровище, в което има описано доста за крепостта, тъй като реално тя е най-запазена в тази околност.




Още места за завладяване от любители-откриватели ще намерите в тези статии:



Сакарски потайности - Крепост Букелон и скална църква до село Маточина

Христовският водопад в любимия Еленски балкан

Стомната или една неочаквана попътна среща с кандидат за Гинес

До вятърната мелница и обратно

До ъгъла на картата в един почивен ден

Беглик Таш - мегалитът край морето, който изпълнявал желания

По римски стъпки и търсене на легенди в търновския край

Меджиди табия

Скално светилище и провиралка с.Лиляч

Обелискът край село Лесичери - единствен,но забравен










2 коментара:

  1. Обичам я тази тръпка, приключенска:). Толкова зелено красиво е тук. Поздрави, Светле!

    ОтговорИзтриване