За каквото и да е: По римски стъпки и търсене на легенди в търновския край

Толкова места за разглеждане има в тази наша страна,че за всеки уикенд мога да измисля различна програма и винаги ще има нови обекти за разглеждане.
Наред с познатите на всички,винаги може да се вмъкнат и непознати места,които обаче по нищо не им отстъпват,дори в повечето случаи се оказват много по уникални и неповторими и то не само за нашата страна,но дори в световен мащаб.

Това е една обиколка направена в един есенен ден,когато бях намислила да обиколим само непосещавани досега от мен обекти в района на Велико Търново.

Маршрут: Никополис ад Иструм - обелискът при село Лесичери - Кулата в село Леденик.

Отдавна исках да разгледам Никополис ад Иструм.След вила Армира на юг,всякакви римски останки са ми интересни,нищо че повечето са малки камъчета и много въображение.(Вила Армира и околностите посетих през далечната 2011 година и разказвам в този пътепис).Това как по нашите земи са стъпвали римляни,строили са техните вечни пътища,които неизбежно стигат до Рим,имало е храмове на различни богове и богини,жрици и жреци и т.нат.

Никополис ад Иструм се намира лесно и не толкова.Пътувайки по главния път от Търново за Русе,като нищо може да пропуснете отбивката.
На мястото с първите римски останки за деня пристигнахме рано.На паркинга нямаше никой,дори пазачът и главен отговорник беше пристигнал само преди минути и тъкмо отваряше.
Оказа се,че града или по скоро останките му,заема доста голяма площ.Повървяхме по алеите,по които са стъпвали римски сандали,подпряхме се на колоните останали от жилищни и обществени сгради,правехме се ,че четем надписи разкриващи част от историята на това място.И понеже нямаше никой,всичко беше потънало в тишина и спокойствие,толкова различно от годините когато тук е кипял градски живот.
Всичко около повечето останки е описано и надписано.Намерените части от сгради са показани в схеми къде са се намирали,има табели какво и защо се е намирало тук.На мен лично ми хареса как са възстановили всичко.

И малко исторически факти за мястото.Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките, Никополис ад Иструм бил организиран по подобие на останалите градове в провинция Тракия. Официален език бил гръцкия.В града действали два важни органа – Градският съвет (буле) и Народното събрание (демос). Специална колегия от жреци се грижела за поддържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества: Зевс, Хера,Атина,Кибела и др. Градът е сякъл и свои собствени бронзови монети.За развлечение на населението тук са се провеждали гладиаторски борби.
Само си представете какво крият всички тези камъни...

Заредени с римска история продължаваме към село Лесичери към едно уникално място.За него има информация в интернет,но си мислех че няма да го намерим поради неговата неизвестност,а и както прочетох е имало много опити да бъде премахнат,защото е пречел на местните хора поради някакви си техни причини.Опасявах се,че може и да успели.
Излизайки от селото обаче,след няколко минути го видяхме,стоеше си там самотен.Каменният обелиск...Добре, че беше сухо и не беше изорано,защото само прекосявайки нивата може да стигнете до него.
Този каменен обелиск е единствен по рода си в цяла Европа.Величественият монумент с височина 11 метра е издигнат през втори век след Христа.Според историческите данни за него,които открих в Интернет подобни каменни стълбове обелиски са открити в много малко провинции на някогашната Римска империя. Пак според тези източници Обелискът край Лесичери няма аналог в Европа, а няколко подобни са локализирани само в Северна Африка.

Единствен,уникален,а забравен...

Правя една вметка,че тук наблизо,около село Мусина се намират и пещери,които за любителите пещерняци са много интересни и ако сте в този район,може да ги разгледате.

Излизаме на главния път и не след дълго видяхме табелата за селото където е следващия ми обект от програмата,село Леденик.Навлизайки в него отдалече се вижда и това което исках да посетя,а именно Кулата на Шемши бей.Историята й е колкото красива,толкова и трагична.На Шекспир щеше да му хареса.
Легендата разказва,че сина на бея се влюбил в една мома от селото.Родителите й естествено били против и за да откажат младежа от намеренията му да я вземе за жена,сложили в храната на момичето приспивно биле.Тя заспала непробудно,а на всички било казано, че е мъртва.Научавайки за смъртта на своята любима,сина на бея се самоубива.Беят обаче научил за измамата и отмъстил като изклал родителите на момичето.От своя страна брата на девойката събрал дружина и нападнал бея,но той се измъкнал и избягал.Такава е историята на Кулата на Шемши бей.Да ви прилича на някоя друга?
А извън история и легенди това е най-високата битова сграда на балканския полуостров,изградена само от камък.

В един сайт бях чела,че би трябвало да има музей в кулата,но и двата пъти когато съм минавала няма никакви признаци някой някога да отваря вратите й.