Страници

понеделник, 26 август 2019 г.

Дълъг уикенд в Орешак и околности

   Орешак е място идеално за един както е модерно да се нарича дълъг уикенд.Пристигате в петък и си тръгвате в неделя.А какво да правите тук в тези дни си е вече ваша работа.Дори само да дишате чист въздух, пак ще е нещо.Ако обаче сте като мен и трудно стоите на едно място, Орешак е перфектна отправна точка до доста местенца, които не са прекалено далече за да се изморите, но в същото време ще ви заредят невероятно, защото не са малко, а са много различни.Манастири, природа, стари къщи и крепости ще си съперничат да ви впечатлят и да прегреят фотоапарата ви.
   А ако решите да си правите само пешеходни разходки и така няма да останете разочаровани.До Орешак е един от най-красивите манастири, Троянският, от който ако имате желание, хубави обувки и здрави крака може да се разходите и до скит Света Марина и манастира Свети Никола, които за съжаление освен пешеходно не могат да се достигнат.Но като казвам пешеходни, имам предвид планинско пешеходно за което си трябват добри обувки и здрави крачета.
   Над Орешак се намира и една от най-красивите махали у нас, че и не само у нас.Махала Баба Стана, откъдето може и да не искате да си тръгнете.Наблизо е и природонаучния музей в село Черни Осъм, а Троян ви е на крачка разстояние.
   Ако сте тук в средата на август ще си добавите и още едно преживяване.Панаира на занаятите, който за съжаление няма много български облик и определено не занаятчийски, но панаир определено става.За скарите, сладките изкушения и варената царевица да не говорим.
   Ето как изглеждаше моят дълъг уикенд, който както ви е ясно не включваше само стоене край басейна и панаирджийски скари.
 

   Пристигнахме в петък привечер.Настанихме се, освежихме се и тръгнахме да го видим този така известен панаир на занаятите.Цялата околност и половината страна се извървя в тези дни там.Но организацията беше перфектна.Колите се разпределяха по импровизирани паркинги-поляни,а местните хора и полицаи организираха движението и придвижването.Ние бяхме отседнали почти до Панаира така, че най спокойно си отидохме пеш до там.
   На мен лично панаирджийските работи не са ми много интересни.Моята основна цел беше Троянският манастир, който се намира в края на тази дълга панаирджийска улица.Това е един от най-красивите манастири според мен и винаги е приятно да се завръщам тек.Двора, красивата църква, манастирската част, чешмите.


  Ден втори.Не беше в плановете ни за този уикенд, но ставайки рано и премисляйки програмата за деня се оказа, че всичко, което искаме да разгледаме е прекалено наблизо и ще имаме доста оставащо свободно време, затова единодушно беше решено да разширим обиколката и да отидем и до Гложенския манастир, който е на точно час път от Орешак.Което изобщо не е много и също може да включите в програмата си.


   На връщане не можахме да отминем миризмата на печено в една от крайпътните отбивки, където се заредихме с храна за обяд.



   Аз като един природолюбител, който много обича да посещава и природни забележителности, но такива които да не изискват специални туристически умения си бях набелязала един водопад.Максимум красота и минимум усилия в достигането му.

   За водопада ви разказвам специално, защото той си заслужава отделна статия:



   Заредена с чудните гледки на водопада се отправихме към следващата спирка, която си е точно до пътя за Троян, римската крепост Состра.След като си бил на такова едно невероятно място като калето край Кипилово наскоро, където стените може и да са покрити с храсти и където сам трябва да намираш останките, да се навираш в шубраците за да видиш арките, да стъпваш по стълби недокосвани стотици години, крепост Состра беше истинско разочарование.Май само един единствен камък от оригиналната крепост ми хареса, защото беше истински или поне аз така реших.Видя ми се стар.

/ за Кипиловското кале, което споменавам съм разказвала тущ: https://svetlalola.blogspot.com/2019/08/e.html /


   Късен следобед.Бях си отделила време за едно топване в басейна на комплекса където отседнахме.Тъкмо се натъкмих с бански, грабнах хавлията и взе че заваля.Което не ме разочарова кой знае колко, защото на верандата с чаша кафе и дъжда капещ по калдаръма между вилите беше страхотно.
   Дъжда спря, слънцето изгря, земята изсъхна и се отправихме до една близка махала, където в предварителното ми бързо проучване прочетох, че има много красив параклис.Не се бях задълбала в проучването си, защото не очаквах да има друго в някаква си махала.Какво да ви говоря или пиша, в момента в който стъпих на зелената трева пред този параклис и се огледах, разбрах, че това място ще е моята черешка в тази екскурзия.Махала баба Стана.Разказах и показах за нея:



Ден трети неделя.Ден на затворените манастирски врати.Всички манастири, които си бяхме набелязали да видим попътно на връщане бяха затворени.Сефте...казвам аз.

  Новоселски манастир в град Априлци.Влизаме в града рано сутринта.Рано, рано колко да е рано, беше вече почти девет.Хората бяха излезли на пазара.Споменавам го, защото пътя за манастира минава точно през градския пазар.Намираме манастира, стоварваме се пред него, аз почвам да му снимам табелите и чувам "любимите" ми думи "Има катинар на вратата".Повъртяхме се малко, снимах през оградата ( Сефте!) и тръгнахме.По пътя спряхме да попитаме за посоката към следващата цел и така между другото стана въпрос за манастира.Оказа се, че в него монахини няма, изобщо никой няма.Манастира се отваря само като туристически обект.Дано следващите са имали късмет и да не са видели катинара.Но манастира така както го видях през оградата изглеждаше много добре.


Батошевски мъжки манастир.Какво да ви кажа, добре че този манастир има прозрачна ограда и всъщност зад нея се вижда целия.Защото хората, които го поддържат като сложат катинара и се покриват вътре.Тук идвам за втори път и двата пъти стоя зад оградата.При положение, че се чуваха отвътре разговори, които странно как стихнаха, щом натиснахме бравата на вратата.А е много красив този манастир.Църквата му е просто великолепна.




Батошевски девически манастир.  О той беше отворен, но имаше кръщене и никой не ни обърна внимание. И в църквата не можахме да влезем, за да не смущаваме събитието.Всъщност обърнаха ни внимание, цял отбор котета ни наобиколи.Малки хърбави котенца. Къде отиде приказката за охранените манастирски любимци? И навсякъде имаше предупредителни табели, че е голям грях да се късат цветя.Явно много набези има към манастирските цветя.


   Завършихме нашият уикенд с една разходка в местност Узана, край Габрово географския център на нашата Родина.



Още идеи за кратки екскурзии:















Няма коментари:

Публикуване на коментар