Яхниите са ми слабост, какво да отричам.Да затопя хляб, да се накапя, да обера чинията с последната хапка, да въздъхна доволно накрая.Това за мен е вкусно ядене.През лятото ще има свежа салата, през зимата ще извъдя от буркана туршия и люти чушлета.
Бих добавила, че много искам тази маса, която ви обрисувах през зимата да е в селска къща, печката с дърва да бумти, прозорците да разкриват падащ на парцали сняг, който затрупва целия двор.Ние обаче сме си на топло, заредили сме се с дърва, въпросната яхния е гореща, разсипвам я с черпака в чините, хляба не го режем, директно чупим и топим.По челото избива пот ото горщото ястие и лютите чушки.През лятото сменяме интериора и излизаме навън под старата ябълка.Птиците пеят, мухи и пчели се надпреварват да търсят храна и внимание.Пренасям храната от къщата, вървя по тревата с боси крака.Зеленчуците ги измивам на външната чешма, режа домати и краставици са салата под зоркия поглед на съседска котка, която ме наблюдава от оградата.
Не отказвам яхния през нито един сезон на годината.Яхниите са различни, но винаги налични и покрай тях се сменят зимата със студ и печка, ябълков цвят пада в салатата от марули на пролет, гоня мухи през лятото, намятам жилетка през есента.
Бих добавила, че много искам тази маса, която ви обрисувах през зимата да е в селска къща, печката с дърва да бумти, прозорците да разкриват падащ на парцали сняг, който затрупва целия двор.Ние обаче сме си на топло, заредили сме се с дърва, въпросната яхния е гореща, разсипвам я с черпака в чините, хляба не го режем, директно чупим и топим.По челото избива пот ото горщото ястие и лютите чушки.През лятото сменяме интериора и излизаме навън под старата ябълка.Птиците пеят, мухи и пчели се надпреварват да търсят храна и внимание.Пренасям храната от къщата, вървя по тревата с боси крака.Зеленчуците ги измивам на външната чешма, режа домати и краставици са салата под зоркия поглед на съседска котка, която ме наблюдава от оградата.
Не отказвам яхния през нито един сезон на годината.Яхниите са различни, но винаги налични и покрай тях се сменят зимата със студ и печка, ябълков цвят пада в салатата от марули на пролет, гоня мухи през лятото, намятам жилетка през есента.
Яхнията със суджук се случва много често у нас когато суджука поизсъхне и стане доста твърд.Но и с полусух много я обичам.
Какво е необходимо:
парче суджук нарязан на тънки резени
глава лук
два моркова
чаена чаша грах или колкото обичате
чаена лъжичка червен пипер
подправки: понякога е риган, понякога е джоджен
сол
олио
- Ако суджука е сух го накисвам в топла вода за час (тази вода използвам после в соса)
- Ако още не е сух, резените леко ги запържвам с капка олио.
- В супена лъжица олио и супена лъжица вода задушавам много ситно нарязан лук.
- Прибавям суджука, моркови нарязани на тънки резени, чаена лъжичка червен пипер, подправка (джоджен или риган) и грах (моят винаги е замразен)
- Разбърквам добре всичко и заливам с гореща вода според порциите (моите обикновено са четири).Ако съм накисвала суджук във вода, използам и нея.
- Оставям да къкри на слаб котлон докато граха и морковите омекнат добре.
- Посолявам накрая и оставям още една минута.Спирам котлона и оставям яхнията.Това го правя и за супи и за яхнии, никога не сервирам веднага
Няма коментари:
Публикуване на коментар