Как се изгубихме в гората в търсене на една скала и как намерихме неочаквана пътека ще ви разкажа сега.
Село Кипилово е близо до нашето село.Затова не малко преходи в планината са свързани с него.Там ходим в местността Сайганица, разхождаме се до Кипиловското кале (разкази за него вече има в блога).А отдавна се каним да стигнем до една скала, която изглежда надвиснала над селото като козирка.
На всяка пътека близка или далечна, щом е набелязана, ще ѝ дойде реда.Така се случи и в една есенна неделя.Честно казано не очаквахме, че ще намерим пътека точно този път, но се оказа, че добри хора са маркирали пътя и както се лутахме в гората, вървейки само в посока към скалата изведнъж видяхме, че на няколко последователни дървета има сини стрелки.Тръгнахме по тях и сред листата се очерта пътека.Не много ясна както би била, ако бяха минавали много хора, но все пак пътека.
Разходката започна с това, че оставихме колата в края на селото близо до хотел Александрина.Тръгнахме по черен път и почти веднага излязохме на поляна, на която имаше извор.Ще го видите защото около него е подгизнало от вода.Пресякохме го и се отправихме към иглолистна гора, която после премина в широколистна.В началото се опитвахме сред храсти и дървета да държим някаква посока.Оказа се, че не е това начина и тръгнахме на обратно, решили, че няма да се случи днес тази наша разходка.Вървейки на обратно обаче, в един момент нашия Дарвин се отклони и тръгна настрани.Последвахме го и така открихме пътеката.Явно е надушил, че там са минавали хора.Оглеждайте се за сини стрелки.Намерите ли ги, пътеката вече ще се очертае пред вас.
В опадали сухи листа не се връви лесно, но все пак прехода не е дълъг, няма и час когато стигнахме скалата.Скалата се оказа с формата на козирка и точно под нея ще видите пресъхнала чешма и паметна плоча.Скалата може да се обиколи и да се качите на нея, но тъй като бяхме с кучето, предпочетох да не се катеря, защото той има навика да не ме изоставя, а не бях сигурна дали е безопасно за него.Но така или иначе нашата крайна цел беше тази скала, така че за мен няма значение че не съм се катерила по нея.А гледките са невероятни.
Снимките са в обратна посока, защото на изкачване и както се лутахме в началото сред драки и дървета, не ми беше удобно и да снимам.Но когато човек знае къде върви, може да изводи техниката и да запечата разходката.
За съжаление отдолу в мрачния ден, а и сред пожълтялата гора, скалата не се откроява така добре както се вижда през лятото.Надявам се и в лятно време да се разходим до нея и да ви я покажа как изглежда отдалеч и защо така ни привлече да стигнем до нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар