Това не е пътепис с точни обяснения за всяка част от тази пътека, това е по скоро фото разходка и то до мястото, преди да започне спускането.Надолу честно казано възожности за снимане нямах, тъй като се бях съсредоточила да не се подхлъзна и да приключа туристическата си дейност без време.
В някакъв момент още преди година когато ми се искаше да минем тази екопътека си бях решила, че много ще ми хареса.Истината е, че преди това бях направила прехода до Козя стена и някак всичко друго ми бледнееше пред това, дори пътека с течаща вода.За това да не ми хареса особено допринесе и факта, че това не е много фотографска пътека, а за любител фотограф желанието да се учи навсякъде понякога подвежда при оценката на едно място.
Пътеката започва на няколко километра след Смолян.Тя официално започва от един изграден инфо център, но реално си започва от тази отбивка от главния път.
Оставяйки колата някъде на подходящо място разбира се до пътя, тръгвате по черен път.Тук местните хора ви дават избор дали да вървите до този инфо център пеш или да се качите на джипове.Ние разбира се предпочетохме да си вървим пеш.Пътя не е малко все пак, така че ако смятате че ще ви трябат сили за пътеката, възползвайте се.
Както винаги ние бяхме първи по тези места и въпросния инфо център все още беше затворен.Като цяло моят съвет е , ако не искате да се блъккате с много народ по такива известни екопътеки да отидете рано.Ако пък и пътеката е кръгова може да не срещнете никой.
Тази пътека я направихме почти цялата, т.е. не стигнахме до върха, а след последния водопад се включихме в пътеката за връщане.
Много, ама много е важно да сте с добри обувки.По цялата пътека има доста камъни, за които ви трябва стабилност, а пътеката на връщане си е надолу и все надолу по доста ронлива пътека, така че внимавайте.
Който ви каже, че това е една лека пътека, не бих се подвела така.В планината всъщност никоя пътека не трябва да се подценява.Затова имайте си обувки, имайте си и вода, защото тя водата може и да тече покрай вас, но чешма няма.Освен това не ми хареса това, че нямаше табели къде точно се намира човек.Не че може да се заблудите, но в някакъв момент се чудихме къде сме и въпреки, че виждахме пътеката, все пак ни се искаше малко ориентиране.
Няма коментари:
Публикуване на коментар