За каквото и да е: Резерват Козя стена, в царството на еделвайса и умопомрачителните гледки на Централен балкан

     
   През годините съм чела и гледала къде ли не за еделвайсите.Как растат на високо, как се намират трудно и само на определени места и как за да стигнеш до тях си иска доста вървене в планината.Това всичкото ми изглеждаше толкова недостижимо, толкова далечно от моя живот, че дори не съм си и мечтала да видя истински еделвайс.Не че е недостъпно и невероятно, просто аз нямаше как да стигна до тях тогава.
   И ето, че тези дни си сбъднах немечтана мечта.Видях тези прекрасни малки пухкави цветчета и стигнах до тях на тези два мои крака, нещо което също мислех за невъзможно преди години.
  Сигурно се повтарям и потретвам, но със сигурност ще постотна, защото си го мисля всеки път след преход в планината в последно време.Да оставим настрана крайните точки, първите крачки са важни.Човек трябва да повярва в себе си, да даде възможност на възможностите си и най вече да направи тази първата крачка, после още една и ще установи, че сам си е поставял граници.
   За това обаче да се сбъдват немечтани мечти имат заслуги хората, с които бях.Това съдбата е голяма работа, да те събере с точните хора, с които да можеш да си сбъдваш желанията.Затова ви пожелавам хора, с които да ви се случват мечти.

    За Козя стена се готвя от миналата година.Не че е нещо специално, просто тогава не бях уверена, а после съжалявах както винаги.Затова предупредих, в момента в който цъфнат еделвайсите, да ме имат предвид за един преход до тях.

   Ако знаете само колко публикации и клипчета изгледах миналата година да разбера като колко е труден този преход.И още тогава разбрах, че напразно съм се притеснявала.Прехода е много приятен.Да, добре е да си имате навъртяни километри в планина, но по пътеката се движат хора на всякакви възрасти и подготовка, така че евентуално времето, за което ще стигнат подготвените и неподготвените ще е различно.

   Прехода обикновено е до хижа Козя стена, но много хора продължават и към хижа Ехо.Всичко започва на Беклемето, това е местност на прохода Троян-Кърнаре, която ако никога не сте идвали по тези места, ще познаете по Арката на свободата, която се вижда отстрани на пътя.Мястото е широко и често има и разни сергии с диви плодове, мед и т.нат.Оставяте автомобила, задължително си правите снимка на табелата Централен балкан и "хващате" пътя.

   Този преход е уникален с това, че вървите или по билото или отстрани на планината по тясна пътека и около вас и под вас са всички онези спиращи дъха гледки.Всичко ви е в краката.

  Хубавото на този преход е, че има избор на пътеки, ако не искате да изкачвате възвишенията.Те ги подсичат и може да си ги спестите.Аз обаче ви съветвам да не го правите, освен ако не се налага.Изкачванията не са нещо непреодолимо, а усещането е невероятно.Да не споменавам, че това за което повечето хора ще отидат там, еделвайсите цъфтят точно на високото.

   Целият преход продължава приблизително три часа нормален ход в едната посока със спиране за въздишки, снимки и бране на боровинки и ягоди.

   Пътеките са такива, че просто няма как да се объркате.Те са така добре отъпкани и на ключовите места има табелки, че просто няма къде другаде да отидете.

   Накратко маршрута: равен черен път започващ от таблата Централен балкан, който обаче минава през стадо крави където внимавате за кучетата.Пътеката после става по-тясна, но все така равна.Излизате на широко и се стига до една паметна плоча и тук може да решите или да тръгнете нагоре или да подсечете възвишението.Тръгвайки нагоре тази пътека ще ви отведе до така известната траверса на Козя стена.После надолу и нагоре за да стигнете и стъпите на връх Боба.Слизате от него и по криволичеща пътека с бодра стъпка ще стигнете хижа Козя стена.

   Траверсата на Козя стена.В повечето статии доста плашат с нея.Аз само ще кажа, че щом аз я минах, всеки ще може.Да не говорим с колко деца се разминахме там.Аз си я представях като един ръб с въже, за което ще трябва да се вкопча, ако искам да оцелея, оказа се, че дори няма нужда да се държа за него през цялото време.За това място обаче добрите обувки са задължителни.Ако се притеснявате, може да си вземете ръкавици за въжето за да сте по стабилни, но аз си минах и без такива екстри.Важно е обаче да не вървите един до друг, защото въжето си е въже и се люлее и може да притесни някой, който все пак се страхува от мястото.

   После следва по-лек път, който даже няма да усетите все още под влияние на страхотното усещане, че били на ръба.Ще стигнете до връх Боба, а отбелязване от връх винаги си е върхово изживяване.Да не говорим, че там на високото са и целта на нашето идване тук, еделвайсите.Следва спускане и равни пътеки докато след един завой така да се каже, пред вас ще се появи хижа Козя стена.В хижата може да хапнете, видях хората да сърбат бобена чорбаица, скара.Ние си носехме изхранването с нас и се настанихме на сянка отзад на хижата, където гледките са не по-малко възхитителни.

   Напълнихме си вода и след като си починахме добре, потеглихме обратно.На връщане си спестихме изкачванията и вървяхме по пътеките подсичащи възвишенията.Това че няма изкачване обаче, не трябва да ви кара да подценявате пътеките, те са доста каменисти и трябва да се внимава да не се прехласвате прекалено по гледките около вас.А те са наистина умопомрачителни.През цялото време около вас освен гледки, има тучна зеленина, цветя и билки.

   В заключение и с удоволствие ще си кажа, ако обичате планината, но не сте като мен  планинар с голяма подготовка и възможности, този преход ще ви зареди невероятно.Не само с емоции, но и с вяра в силите ви и още повече желание за следващи посоки.

Важни моменти:

бъдете с правилните обувки, на места ще вървите по скали и камъни и грайферите ще ви трябват.
носете си вода, защото вода има чак на хижата
проверете времето предварително, защото ще вървите през цялото време на открито и ако има опасност от дъжд и гръмотевици, по добре не тръгвайте
в началото на прехода има стадо крави, съответно няколко кучета, които избирателно решават да лаят и дори да се засилват заплашително срещу хората.Действайте спокойно и няма да имате проблеми, но имайте едно на ум.
на това място май винаги духа вятър, а при нас беше доста силен.Нищо, че е лято, ветровка или просто яке с качулка ще ви предпазят, затова имайте такова в раницата.
тъй като целия преход е изцяло на открито, може да се намажете със слънцезащитен крем и сложете в раницата шапка, ако почне да ви напича по-сериозно.