Преходът до хижа Мазалат ще остане завинаги в сърцето и душата ми.Причина за това лирично отклонение или по скоро начало е, че това беше моето планинско кръщение.Планината винаги ми е била на сърце, но през лятото на 2021ва започнах да я опознавам по-сериозно.Вървя повече, изкачвам се повече, преходите стават все по-дълги.И знаете ли какво? Всеки следващ път се чувствам все по заредена с енергия и готова за още километри.Ако някога съм минавала няколко километра и съм се чувствала зле, краката ме болят, после с дни съм имала мускулна треска, то след това мое планинско лято всички такива неудобства просто изчезнаха.Не съм имала мускулна треска дори след най-дългото ходене, а напротив имам чувството че мускулите ми са като пружини, готови да понесат още и още.
Но стига лични признания.До хижа Мазалат започнахме нашата разходка от хижа Партизанска песен.Това е мястото където повечето хора оставят автомобилите, нагласят раниците, разгъват щеките и тръгват.Посоката няма как да объркате нито в началото, нито по пътя защото указателни табелки има навсякъде, а и самата пътека е добре отъпкана.Започва се с изкачване по един черен път, минава се през гора, излиза се на открито, после пак гора...Изобщо през целия път се редуват всякви гледки и всичките ми се искаше да запечатам в главата си.
Преходът до хижата е три часа в едната посока.Преди това бях чела, че има едно изкачване в средата, което било зор за повечето хора.Честно казано на мен точно то не ми беше толкова трудно колкото изкачването по черния път в началото.Но това е нормално докато хванеш темпото и организма ти започне да се наслаждава на натоварването.По пътеката срещнахме хора на всякакви възрасти, включително малки дечица, така че това наистина е един много приятен преход за всички и идеално за първо бойно планинско кръщение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар