Аз може и да съм малък турист, да не съм ходила кой знае на колко и високи места, но да съм на високо в планината е нещо много специално за мен.Има си едно такова по-особено усещане да си над нещата.И понеже не съм подготвена за покоряване на високи и сложни върхове, за мен е истинска радост и удоволствие когато си намеря по-лесни за достигане високи места из планините.
За тези, които си търсят такива препоръчвам
Чумерна: https://svetlalola.blogspot.com/2022/01/blog-post.html
Исполин: https://svetlalola.blogspot.com/2022/01/blog-post_5.html
Прехода към връх Васильов за нас започна от местността Богое, която се намира на пътя между Шипково и Рибарица.Мястото е доста широко, има табели и табелки, така че няма как да се пропусне.Пътя до върха е черен път, който на места беше доста кален и с локви, но какво е малко кал по обувките и по кучето, пред красивите гледки и камарите боровинки и диви ягоди, които имаше по пътя.А колко билки и всякакви цъфтящи растения имаше по този път, да не ви разказвам.През цялото време усещането е като да сме в билкова аптека.Сменяха се непрекъснато от сладникави до остри или нежни ухания.Дори не съм сигурна повечето откъде точно идваха.И толкова диви ягоди аз на едно място не бях виждала.Забавна история е, че тъй като в нашия край боровинки няма, ние буквално сме вървяли по тях, но без дори да ги забележим по простата причина, че не ги търсим.Добре че около върха имаше хора да берат с кофи, та се светнахме какво още имало на този връх.
Връх Васильов е най-високият връх на Предбалкана с височина 1490 метра.Като цяло прехода е много лек, единственото изкачване е няколко метра точно преди върха, но то тежи не толкова заради наклона, ами че избрах най-слънчевия и горещ ден да се катеря на този връх.Поради тази причина и снимките не са от най-добро качество, но пък така хубаво се заредих с гледки и раздвижих кокалите, че ми държи дни след това.Като време отиването и връщанто ми отне три часа, с почивки, мотаене по върха, ядене на ягоди и боровинки и чистене на кал от кучешки лапи.
Малко преди върха се намира и хижа Васильов, която от високо изглеждаше много колоритна, но бях с куче, а там се чуваше сериозен лай и затова само я снимах отдалече.По пътя пък срещнахме много свободни коне, някои от които така тичаха насам натам по склоновете, че на няколко пъти се наложи да се махнем от пътя, да не ни отнесат.А на връщане стадо телета не искаше да ни пусне, но се разбрахме и всички продължиха по пътя си.С една дума, този връх е съчетание от удоволствие да повървиш сред много представители на флората и фауната.
Този ми е в плановете,ние също търсим не много трудни места,Исполин и Чумерна са ми любими.
ОтговорИзтриване