Страници

петък, 20 септември 2019 г.

Нейно Величество Англия: Кентърбъри

 
    Какъв тих и уютен контраст беше това малко градче в сравнение с лудия, шумен и пълен с всякакви човеци Лондон.Тук се чува всеки глас на съсед, всеки звънец на велосипед, всеки клаксон на кола.Тук се чува всичко, дори тишината.Докато в Лондон усещаш целия свят, тук определено виждаш само Англия.Типични къщи, типични улици, типични хора.И да, типично мрачно време.Можеше да ги направя слънчеви и светли снимките, но защо да развалям английското усещане.
   За английските градове е важно да се отбелязват къде се намират, затова ще кажем, че нашето градче Кентърбъри се намира в графство Кент и играе доста голяма рола в историята на страната.Той може и да е малък град, но е бил първото седалище и все още си е на архиепископа на Англия, който пък е най-важната религозна фигура в англиканската църква.Като такъв един религиозен център, Кентърбъри има една от най-грандиозните английски катедрали, която с всички сгради около нея е обект на Юнеско, което както знаете, не е шега работа.
   В края на главната улица на града, около която се намира и всичко забележимо тук,се извисява най-старата запазена порта в Англия, която е била част от крепостни стени.Там над реката се намира и най-старата църква с едно много старо гробище.Някои от надгробните плочи са меко казани интересни.А самата река е много романтична с красивите стари къщи около нея, патета които си плуват насам-натам, цветя наоколо и т.нат. По реката може да се направи и разходка с лодка, за което преживяване само мога да предполагам колко е невероятно.
   Малкия парк точно покрай реката започващ от старата порта е едно малко английско бижу.Затова си заслужава да преминете по цялата главна улица и да стигнете до него.Със старите къщи, гледката към водата, английската градина и останките от старите стени.Това е точното описание на една английска картина за мен.Идваше ми да сложа бонето, дйлгятя ракля с волани, ръкавици до лакътя и да пия чай в градината.
   Кентърбъри е известен и на четящите хора с това, че е вдъхновил книгата "Кентърбърийски разкази" на Джефри Чосър.Това е една от първите печатни книги на Острова и си има разбира се специален музей и всякакви събития свързани с книгата през годината.То си е отговорно градът ти да е споменат в заглавието на цяла една книга.
   С една дума, ако сте били в Лондон и сте решили да се връщате на континента през Дувър, Кентърбъри ще ви се издпречи на пътя и съвсем сериозно ви съветвам да не го отминавате.


За други мои английски разходки, ако ви е интересно може да прочетете само с един клик на връзката:



























































































   Благодаря на всички, които разгледахте снимките до края.На такива места всичко е интересно и после ми е много трудно да отсея снимки, затова качвам всички.









6 коментара:

  1. Обичам точно такива места, които пазят духа на страната, соято посещаваш. За съжаление в големите градове е пренаселено с чужденци.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вярно си е, понякога не можеш да срешнеш и един местен човек.Да не говорим за магазини и ресторанти.Всичко е мешано вече.

      Изтриване
  2. Харесва ми да пътешествам с теб, а тук все едно минах през всички улички. Много красиви снимки, Светле! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Светле,
    благодаря за виртуалната разходка .Не съм посещавала никога Англия и ми беше много интересно да разгледам.Имам толкова познати, които живеят там.Само не разбрах кои снимки от къде са.Все от едно и също градче ли ? Доколкото разбирам това е едно градче с различни снимки от там.
    Поздрави сърдечни !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, в тази статия всичките снимки са само от Кентърбъри.Радвам се,че ти е било интересно.Поздрави! :)

      Изтриване