Швейцария екскурзионно

  Щом ще пиша за Швейцария ще го направя стриктно,точно,подредено и дисциплинирано.Сигурно затова чак сега някак си ми дойде музата за този разказ,защото аз не съм нито едно от изброените и най-вероятно нищо подредено няма да има в разказа,но ще се постарая.

  Тъй като случилата се екскурзия се случи преди доста вече време,няма да се спирам на забележителности и полезна информация,по простата причина че не искам да заблудя някой в опити да съм полезна,а и тогава решението да тръгнем беше в последния момент и нямах никакво време за лична подготовка.Бяхме се оставили изцяло в ръцете а водача и програмата.

  Беше месец септември,любимия ми месец за екскурзии.Вече не е горещо,но и не е студено за да се носят излишни връхни дрехи,заради които да мисля колко ли ще ми тежи багажа.

  Полетът ни беше до Милано,преспиване там,малка разходка из града и потегляне с автобус към Швейцария през Стреза,където разгледахме освен градчето и Изола Белла.
За острова вече съм ви разказвала Изола Белла - много красота на малък остров.

Берн.Първите срещи в Берн бяха с едни мечки.Те са символ на града и си живеят в едно заградено пространство до реката.Те са първото и последното нещо,което организираните туристи виждат,защото до техния дом се събират групите от близо и далече.По тази причина предполагам,че присъстват в най-различни пози в много снимки.
   А мечките не са случайни и заради името на града,свързано с немската дума за мечка.Една от легендите разказва,че основателят му херцог някой си,който явно бил много затруднен с избора на име за град,казал че ще го кръсти на първото животно което срещне на първия си лов по тези земи.Ясно е вече,че това било мечка.Та така с името...И като се замисля май повече мечки видях в Берн,отколкото швейцарци.Улиците в центъра бяха почти празни,заведенията също.Ами те хората си бяха на работа,какво друго да се очаква в делничен ден в Швейцария.

    В Берн най-много снимахме едно куче,което се забавляваше с водата.Ама голям акробат беше и така да си правеше кефа,както много хора не могат,особено в Швейцария.

Лозана.В Лозана валя дъжд и единственото което видяхме на сухо беше Олимпийския музей.Който пък си е задължителен за нас,за да се снимаме до табелката с рекорда на Стефка Костадинова.

Женева.В Женева да отидеш и да не видиш фонтана в езерото,значи не си бил там.Да вдигат ръце тези,които са били в Женева и фонтана е бил развален.Няма? Така си мислите...Аз вдигам ръка.Добре,че съм го виждала преди.

Цермат или Зермат и аз незнам.Затова за по-сигурно Zermatt.За това място нарочно преди време написах отделен разказ.Така де,кога друг път ще се отбележа аз от някое световно тузарско място?
   В Zermatt се снима много.Ако човек не е скиор и зимните спортове не го вълнуват толкова както е в моя случай,идеалното време да се посети този курорт е в топъл месец.Защото само тогава ще видите тези невероятни,прекрасни фонтани от цветя,които се изливат от всеки прозорец,от всяка тераса на къщи и хотели.
  Тук бяхме решили да си поръчаме фондю,но като видяхме тези огромни съдове със сирене,а ние двама човека и се отказахме.Щяхме да изтопим хляб на половин хлебозавод.Затова хапнахме наденички,ох какви наденички бяха.Наденички от месо ха ха ха

За цветята,въздуха и наденичките: Zermatt - алпийски въздух за напреднали

Веве и Монтрьо.Тях ги разгледахме набързо в две поредни вечери когато се прибирахме към Лейзин (курорта където ни беше хотела).Вечерни лежерни езерни разходки.

Цюрих.Честно да си призная от Цюрих не помня кой знае какво.Беше почивен ден,имаше нещо като битак където сигурно половината град се беше събрал да си избира стари предмети,дрехи и дрънкулки..Около езерото също имаше страшно много хора, които ядяха наденички,а хляба хвърляха на лебедите.Във водата бяха излезли много яхти и лодки,защото езерото все пак трябва да се използва.Там все пак видяхме и фонтан.Не влизахме никъде,само се разхождахме.Понякога и това е достатъчно за да усетиш един град и едни хора,особено ако няма много време.

   Когато до заведението ти има чешма,защо ти е да ползваш бутилирана.

Люцерн е града, който най-много ми хареса.Тук имаше най-много млади и весели хора,беше шумно и забавно без да е претъпкано и досадно.Имаше си атмосфера града.Може би и духовия оркестър,който ни съпровождаше накрая помогна за добрите впечатления.
   Люцерн е на брега на едно друго езеро.Който го произнесе от първия път има един шоколад от мене:Фирвалдщетското езеро.В Люцерн има и река и затова има и мостове,а най-известния е на всички картички от този град.Освен че е интересен,дървен и с рисунки вътре,той винаги е украсен с хиляди цветя,които преливат от него.Незная дали е най-дългия,но определено е много дълъг този мост 204 метра,което си е доста за мост по моите скромни стандарти.
   Освен моста, в стария град трябва да се разгледат изрисуваните фасади на старите къщи,някои от тях разказват цели истории.А на известно разстояние от центъра е един друг емблематичен паметник за Люцерн,този на един много тъжен и изтерзан лъв.Паметникът е изсечен в една скала и без да изпадам в подробни исторически сведения само ще отбележа, че е посветен на загинали швейцарски войници,защитавали Луи ХVI при обсадата на двореца Тюйлери.

Грюер. И няма как да сме в Швейцария и да не хапнем сиренце.За Грюер освен сиренето,замъка и малкия му размер,няма да забравя пътя до и от него.Тучни зелени ливади,където всяка тревичка като че ли е специално подредена да стои красива и зелена.Крави си пасат тихо и спокойно,а всяка къща покрай която минем прилича на алпийска картичка.Всеки един момент човек очаква да види Хайди и дядо й.
   За Грюер последвайте линка,заслужава си:

Грюер - ...

 Накрая ще спомена и Лейзин,мястото където ни беше хотела,който имаше възможно най неалпийски вид в едно абсолютно алпийско място.Но беше удобен и храната беше превъзходна и сутрин и вечер.А самия курорт се оказа симпатично местенце, около което има зелени поляни,сърнички,елени,мармоти,дървени къщи с цветенца...Швейцарска природна идилия.