Усещане за Париж

  Тези дни попаднах на едни черно бели снимки от Париж,после видях в един магазин макарони и като за капак по радиото в таксито чух онази прекрасна песен на Далида,в която й припява Ален Делон.И в главата ми нахлуха едни спомени далечни. А като повечето неща,които се появят там бързам да си ги запиша,защото имат свойството бързо да изчезват.

     Иска ми се да бях видяла Париж от времето на тези черно-бели снимки и дори още по-назад в годините. Като главния герой във филма на Уди Алън "Полунощ в Париж". Оживен, аристократичен, артистичен и модерен.Представям си как Айфел върви с молив зад ухото в мисли дали не е прекалил с бордото и да е объркал изчисленията и кулата му да падне.Или художник трескаво си брои последните монети и си мисли дали не е време да умре и да стане най-накрая известен.Или писател,който раздава мъдри мисли върху салфетки в бистрото без да предполага,че след години милионери ще точат лиги по точно тази салфетка.Или Коко Шанел отиваща към ателието си с нови идеи за разкошни дрехи.
   Такъв Париж бих искала да видя.Предполагам,че много парижани биха искали същото.Но какво да се прави,света е такъв какъвто е, смесен и различен.Вече нищо не е само френско или само европейско,вече сме едно голямо мешано село.

    Няма да пиша и да ви занимавам със забележителностите на Париж.Ей така само ще си разкажа какво ми идва отвътре когато си спомня за френската столица.

    В Париж и във Франция изобщо е много приятно да се разхожда човек рано сутрин, когато още не са се изсипали тълпите туристи.Когато улиците са влажни от нощното почистване,въздуха е някак по-чист,а от време на време долавяте миризмата на прясно изпечени кроасани.Когато се чува шума от двигането на ролетните щори на магазинчетата,а продавачите на зарзават нареждат свежата си стока.Собствениците на кафенета забърсват масите и нареждат столовете в очакване на първите си клиенти.Машините на кафе започват да загряват и аромата на кафе ви примамва да откриете деня с чашка кафе и кроасан или защо не да се поглезите с намазана топла франзела с масло и мармалад.Така,по френски.И цялата тази френска атмосфера няма да е пълна без напевните подвиквания "бонжур мадам" и "бонжур мосю",които си отправят всички тези участници в сутрешния ритуал по събуждането на града.

   Френската столица си има няколко емблематични забележителности,до болка познати от снимки,картички и лични наблюдения.Айфеловата кула,несъмнено най-познатия силует на Париж и си мисля,че на това място ако застанеш с карта на света и започнеш да отбелязваш хора от кои националности минават покрай теб,не след дълго поне две трети ще е запълнена.Много народ,много нещо.

   Квартала Монмартър.Няма такова място на света.Тъкмо решаваш,че туристите са прекалено голямо количество и виждаш художник с накривена барета да рисува поредния си шедьовър(за него всяка картина е такава) с надеждата някой американец да пожелае да си го сложи в дневната.И в този момент се чувстваш погълнат от тази невероятна атмосфера.На това място ако не постоиш на кафенце поне час и да наблюдаваш превзето тълпата,все едно не си бил в Париж.Веднъж докопал се до свободна масичка,пък ако ще и да сте почти в скута на съседа и да си дишате изпаренията,стоиш и не мърдаш.Ти си в Париж и нищо друго няма значение.

    Най-добрият начин да бъде видян Монмартър е през очите на някои от стотиците знайни и незнайни художници там.Това са напълно произволно взети от нета картини

    

  Лувъра e един прекрасен музей,но според мен все пак е място за ценители.Останалите,кажете ми какво си спомняте,кой художник или скулптор ви впечатли? Освен Мона Лиза,която снимахте? Защото 99% от посетителите прекарват цялото си време да се блъскат пред нея за да я снимат,но колко от тях я видяха наистина? Да ви кажа ли какво аз най-харесвам на Лувъра? Тримата мускетари харесвам.Тази книга ми е най-любима и тук и във Версай си представях сцени от книгата.И още нещо си харесах.Картини на картини.Незнам защо,но съм ги запомнила.Много ми хареса как художника е вмъкнал в своята картина други картини.Изобщо аз и изобразителното изкуство нещо не сме на една вълна.Докато скулптурите са друго нещо.Да накараш камъка да ти покаже какво се крие в него.Забележително.Какво беше казал великия Микеланджело? Аз само премахвам излишното от мрамора.

    Люксембурските градини са ми е едно от любимите места в Париж.Статуите и старите и новите.И езерото с патетата.И всичките онези млади парижани насядали в обедно време да хапнат по една франзела с камамбер и салата.
   Парижката Света богородица или Нотр Дам е красива,но звука от камбаните е просто удивителен.Изобщо има едни такива подробности,които понякога остават незабелязани,а всъщност те правят Париж красив.Звуци,аромати,хора.Дори решетките на френските прозорци по сградите в центъра ако намерите време и за тях,забележете колко са красиви и неповторими.

  Изобщо Париж е наблъскан със забележителности,стари и нови,красиви и малко ексцентрични,познати и не толкова.Ако имате достатъчно време там,може и да видите половината.

   Аз като любител кулинар не мога да не отбележа,че в Париж се намира най-доброто готварско училище в света Кордон Бльо.Ако искате да се научите да готвите завъртяни горме манджи,от тези дето купчината пари които струват е по голяма от самата порция,там ви е мястото.Шегувам се,ако можех и аз бих минала няколко урока там.Поне да ме научат да правя съвършени топящи се в устата макарони.

   И като стана дума за храна,в Париж много харесвам тези техни сандвичи които са на всеки ъгъл.Огромна франзела с някакъв пълнеж.Това попътно,а иначе си е задължително да изсърбате една лучена чорбичка в едно от многото симпатчни ресторантчета.И крем брюле за десерт.Може да е клише,но така де колко пъти ходим в Париж все пак.Редно си е да опитаме най известните им специалитети.И вино разбира се,една чаша може да е,но спомена за всяка отпита глътка ще ви топли години наред.А ако сте във времето на божолето,изобщо не му мислете,пийте.

   Пекарните и сладкарниците в Париж заслужават едно отделно внимание.Освен познатите франзели се пекат невероятни хлябове от шуплести в които маслото просто се разтапя и попива навсякъде,до обикновени направени необикновено.А френските сладкиши не ми се коментират,че си вдигам кръвната захар само от мисли за тях.В Кордон Бльо има отделен клас само за майстори сладкари,които изучават приготвянето на торти и сладкиши до съвършенство.Масарони,еклери,тарталети...Нали сте гледали филма "Шоколад" на Ласе Халстрьом,по едноименния роман? Сън ли е,мечта ли е да се събудя на витрината на френска сладкарница...
     И накрая имам нещо като списък какво да направя в Париж следващият път.Да отида на плаж на река Сена,какъвто правят през лятото.Да вечерям в корабче-ресторант по реката и цигулар да ми свири до масата.Да ме нарисуват в Монмартър.Да гледам кабаре в Мулен Руж.Да видя коледната украса на Галериите Лафайет,която всяка година е по-приказна и по-пищна от предишната.Или просто да се разхождам без да бързам,без карта и посока,без фотоапарат.
     

   Забележка: Голяма част от снимките са взети напълно произволно и без никакви лоши намерения от Интернет.Трябваше някак си да илюстрирам мислите си с картинки.