Йордания - пясък в шишета,пясък в косите

   Прекрасна страна е Йордания.Вярно,че има много пясък на глава от населението,но пък какви чудесии крие този пясък.Не предполагах,че в този живот ще стигна до тези земи.За по-следващия имах някакви надежди,но за този не съм и помисляла, че ще се случи.Но ето че бях там и с най-голямо удоволствие ще Ви разкажа за моето пясъчно пътуване в хешемитското кралство Йордания.
   Всичко съм очаквала да видя в Йордания,но римски град не съм.При това много добре запазен.За Джераш ми е думата.Всъщност много,много години римските руини са били покрити с пластове почва и пясък,докато в един слънчев ден(че какъв друг да е по тези места) на 1806 година не бил открит и оттогава кога по-бързо кога не, започват да го разчистват и възстановяват такъв какъвто го виждаме днес.В действителност голяма част от града все още си стои там под пръстта.На много места се вижда как копаенето и разчистването просто е спряло,защото са достигнати жилищата на днешния град.Но дори и това което се вижда днес изобщо не е малко.Улици,храмове,театър,фонтан на който дори са запазени останки от цветовете с които е бил окрасен.
   През юли и август тук се провежда музикален фестивал с много танци и песни.Мисля си,че трябва да си голям ентусиаст и любител на песните и танците да за да се появиш с танцова стъпка на това място в най горещото време на годината.А тук е наистина горещо и без глобално затопляне.Хора всякакви...

Мозайките на Мадаба.Това градче Мадаба се намира на около 30км от йорданската столицата и е известно със своите мозайки.Въпреки,че е в арабска държава на мен ми беше много християнско там.Тя и основната забележителност в града е християнска.Това е една гръцка църква, на пода на която се намира една наистина уникална мозайка изобразяваща картата на Светите земи от 16 век.Картата е била огромна,а днес е запазена може би една четвърт от нея.С милиони малки камъчета на нея е изобразен Йерусалим,отбелязани са градове,всяко място е надписано,посочена е река Нил,има изобразени животни и дървета такива каквито е имало на съответните места.

   До Мадаба се намира и друго емблематично място.Планината Небо където се смята че Мойсей за първи път е видял Светите земи.Когато се качихме горе,разбрах защо е така.От високо се вижда далеч,далеч чак до хоризонта.

Мъртво море в далечината

   Сафари в пустинята по стъпките на Лорънс Арабски.Вади Рум е мястото на събитието.Безкраен пясък и скали,а до скалите бедуински селища.Вярно,че повечето са само за през деня и за туристите,но все пак са си автентични.Вечер така наречените бедуини се прибират на климатик и телевизор и сутрин отново отварят лагера за поредната порция туристи.В един такъв лагер ни почерпиха чай,имаше различни сувенири,парфюми и разни бедуински мазила церящи всякакви болежки.От миризмата на някои се излекуваш моментално,само и само да не се налага да го отваряш пак.
   На много места сред пустинята,върху скалите е изобразен Лорънс Арабски в знак на уважение от местните хора.Все пак неговата история е пряко свързана с тези места.
   На сафарито бяхме в открити джипове и без качулка или забрадка има опасност с години да намирате пясък по себе си.Тук видях и първата си пясъчна буря.

Петра.Не изпадам често в някакви емоционални състояния,нито припадам от възторг когато видя нещо забележително.Или поне гледам да не ми личи.Признавам си в Петра като ми се сви стомаха,като взех да преглъщам аха и да ревна.Бях пред Съкровищницата каквато я бях виждала на хиляди снимки и в много филми и ... просто си стоях безмълвна .Такова било значи усещането когато ти се сбъдне голяма мечта...
   И преди разказа ми да бъде използван за сценарий на сълзлив филм започвам със сериозната част.Има много за ходене в Петра и това се осъзнава на място.Ако човек иска да се предизвика може да го обиколи,не е страшно но има доста изкачвания,слизания,катерене, а терена е скали и пясък.Ние се предадохме на финала и не стигнахме до мястото наречено Манастира,но не съжалявам изобщо.
   Добре е да сте в Петра от отварянето до вечерта,освен че ще имате достатъчно време,може да видите как се мени цвета на скалите през различните части на деня.Пеш,на кон или с двуколка може да се мине разстоянието до прохода Сик,който се вие между скалите още около километър и половина.И когато изобщо не очакваш пред теб изниква в процепа най-забележителната сграда на Петра- Съкровищницата изсечена в скалите.И после защо ми се сви стомаха.Усещането е невероятно.
   Заобикаляйки Съкровищницата се излиза в долина,над която се извисяват скали, цвета на които се променя според слънцето,но и самите те имат много нюанси на жълто,червено,кафява...Местните хора,които още си живеят там в пещерите,през деня продават на туристите за сувенири камъчета от скалите.
   В края на долината започва едно сериозно изкачване към мястото наречено Манастира.Това е място високо горе,което първоначално е било построено за гробница на някой цар,но после е използвано от монаси и оттам идва името му.Има възможност половината път да се мине на гърба на магаре,но както винаги казвам,не мога да причиня себе си на едно такова мило същество.на всичкото отгоре нагоре са неравни стълби,пътека,хлъзгаво е и с очите си видях как на няколко пъти се подхлъзваха тези четириноги.
   Срам ме е,че го казвам но по възрастни от мен хора стигнаха догоре.Аз успях само до едно импровизирано кафене в скалите,а когато ми казаха че има още доста път просто реших,че лични рекорди няма да поставям.Още повече че има и слизане,което не е по-лесно в тези условия.Затова тръгнахме обратно.
    Много хора срещнахме в Петра,хора от целия свят.Някои подготвени за мястото,други меко казано не съвсем.Имаше една госпожа,която се беше нагласила като за коктейл с рокля и обувки на токче.В Петра да се изтупаш така не е глупаво,опасно е.Те и камилите я наплюха като я видяха.Аз поне се изложих само с ходенето.
   Няколко думи за Петра.Това е древен град,столицата на набатеите,която се намира в естествено укрепена долина наречена Вади Муса.Невероятно е,че от високо в скалите по никакъв начин не се разбира каква красота е скрита някъде там.Затова и дълги години той е останал скрит.За да не ставам досадна ето линк към Уикипедия където всичко си е разказано.
   Как се бутилира пясък в шишета? В Петра го разбират това.Наблюдавах им майстора който почти не гледаше и ги правеше като на конвеир.Сипва бял,черен,кафяв пясък в шишенца с различна форма и големина и с една пръчица изтегля насам натам черния и докато се усети човек, пред него се появяват камили,дюни,слънца...В момента докато пиша това си гледам моето и му се радвам.
   В Петра пих арабско кафе с кардамон.Много е приятно на вкус и чашките бяха симпатични с изрисувани картинки.Ако имате път към Йордания опитайте го.

Дотук ми стигнаха силите

Така изглежда Манастира до който не можах да стигна

Арабско кафенце с кардамон

Привечер,когато в Петра почти не са останали туристи

Последните външни хора напускат Петра с настъпването на вечерта

Така изглежда долината видяна от високо.Може ли да предположите,че там долу е прекрасния град Петра?

   Знаете ли,че в Йордания много обичат зелените бадеми? Така както ние си хапваме зелени сливи,те обичат зелени бадеми.Не зная дали в цялата страна е така,но пътувайки на околовръстното на столицата Аман имаше наредени на много места щайги с нещо зелено и на въпроса какво е това,водача ни отговори,че били зелени бадеми.
   Знаете ли,че много си обичат кралското семейство? Обичат си ги хората...като хора.Ама и те са хора на място и работят за страната си.Кралят им е готин човек,кара си мотора,обича екстремности,има си една от най-красивите кралици на планетата...Какво повече му трябва на един крал?Какво повече му трябва на един турист от всичко това,което видяхме в Йордания?


Пътеписите за Израел,който посетихме по време на тази екскурзия:
Как станах хаджийка... и Израел - кибичим след кибуци