Ще започнем с главната виновница за тази екскурзия,маслодайната роза Rosa Damascena.Името й произлиза от името на града Дамаск,откъдето е донесена по нашите земи.Като цяло тази роза е непретенциозно растение,но все пак си има някои изисквания за да може маслото,което се извлича от нея да е в високо качество.Това е почвата,от която тя черпи сили за своя аромат и мястото.Терена трябва да е на много слънчево място и по възможност наклонен на изток.Брането на розите става през месец май,само много рано сутрин когато има роса по цветовете.Тя съхранява розовото масло и е от особена важност за извличането на екстракта.
Според намерени писмени данни промишлено производство на розово масло в българските земи е имало още през 1650 година,а през 1740 година е първата пратка износ за френска парфюмерийна фирма.
По това време на годината в розоварните и около тях работата кипи усилено и е възможно не навсякъде да ви пуснат да разгледате.Но спокойно,аромата понякога е достатъчен да се потопите в работната им атмосфера.В една такава розоварна ударихме на затворена врата,защото се оказа че в този ден пускат само групи и то с резервация,но все пак надникнахме през оградата.
 |
| Розоварната Еньо Бончев в село Търничене |
Оттук насетне всички врати бяха отворени и ароматното ни пътуване продължи към село Скобелево.В етнографския комплекс "Дамасцена" могат да се разгледат както съвременни съдове и уреди за варене на розово масло,така и стари от преди векове.Експозицията е доста богата и има наистина интересни стари реликви.Там може да си купите всякакви розови нещица,сапунчета,парфюми и какво ли още не.Има и прекрасна розова градина,не само с маслодайни рози а всякакви други видове.
И какво е един ден посветен на розите и розовото масло,ако не се посети Музеят на розата в Казанлък,любимо място на всички японски групи,които посещават града по това време на годината.В прашните витрини на музея могат да се видят уникални предмети,съдове свързани и с розобера и с варенето на розово масло.А по стените има невероятни пожълтели вече снимки показващи историята на розовото масло по нашите земи.Музеят е създаден през 1967 година първо като малка експозиция,а през 1967 година е вече действащ самостоятелен музей.
И след като се надъхахме патриотично в единствения в света розов музей,така де музей на розата, се отправихме към етнографския комплекс Кулата.Той не е толкова свързан в розите,но тук освен че ще рагледате възрожденски къщи,ще ви почерпят с разкошно розово сладко и розов ликьор,така че посещението му си е точно на място в розовия ден.
И накрая няма по съвършен завършек на един такъв ден без разходка из розовите насаждения.Както се казва да вдъхнем аромата от извора.
 |
| Получаване на розово масло по стария метод |
 |
| Розова вода с утаено розово масло |
 |
| Съвременна инсталация за добив на розово масло |
И какво е един ден посветен на розите и розовото масло,ако не се посети Музеят на розата в Казанлък,любимо място на всички японски групи,които посещават града по това време на годината.В прашните витрини на музея могат да се видят уникални предмети,съдове свързани и с розобера и с варенето на розово масло.А по стените има невероятни пожълтели вече снимки показващи историята на розовото масло по нашите земи.Музеят е създаден през 1967 година първо като малка експозиция,а през 1967 година е вече действащ самостоятелен музей.
И след като се надъхахме патриотично в единствения в света розов музей,така де музей на розата, се отправихме към етнографския комплекс Кулата.Той не е толкова свързан в розите,но тук освен че ще рагледате възрожденски къщи,ще ви почерпят с разкошно розово сладко и розов ликьор,така че посещението му си е точно на място в розовия ден.
И накрая няма по съвършен завършек на един такъв ден без разходка из розовите насаждения.Както се казва да вдъхнем аромата от извора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар