Манастири,манастири...на северозапад

   За мен манастирите са едно специално място.Когато прекрача прага на тежките порти и пристъпя в каменните дворове ме изпълва едно чувство на спокойствие,което го няма никъде другаде.Която и страница от нашата история да отворим,манастирите винаги присъстват.Те са място където се е съхранила не само християнската ни принадлежност,но и играят важна роля в много исторически моменти на народа ни.
   Това са няколко от манастирите,които разгледах при една екскурзия на северозапад.
Клисурски манастир "Св Св.Кирил и Методий".Действащ девически манастир,основан през 1240 година.На няколко пъти разрушаван до основи от турците,в този си вид е възстановен през 1869 година.Има църкви,жилищна и стопанска част.Има прекрасен огромен двор,който в топлите месеци тъне в зеленина,а добрите ръце на монахините са наредили саксии с цветя навскъде.Като повечето манастири и този си има аязмо с вода,за която местните хора казват че е лековита.

Чипровски манастир "Св.Иван Рилски".Намира се близо до град Чипровци.Построен е през 10 век.Оттогава е разрушаван и построяван наново цели шест пъти.Днес в манастирския комплекс има черква,монашеска обител,гробище и триетажна кула-камбанария с костница на първия етаж.

Лопушански манастир "Св.Йоан Предтеча".Манастирът се намира на около 21км от Монтана.За историята на този манастир не се знае много,освен че на мястото на сега съществуващия е имало стар манастир построен още през Второто бългаско царство,но напълно разрушен по време на турското робство.Едва през 1850 година започва възстановяването му от трима монаси.В този манастир е имало килийно училище.Тук често е прибивавал Иван Вазов и част от "Под игото" той пише точно тук.

Манастир "Седемте престола".Официалното име на манастира е "Света Богородица" или "Рождество богородично".Името с което е известен идва от уникалната му църква,в която има седем параклиса (престола),като всеки е посветен на различен светец и си има собствени стенописи и иконостас,нещо което не се среща другаде.Манастирът е свързан и с много известни хора от нашата история.Софроний Врачански е пребививал тук и е служил литургия.Смята се,че Петър Делян е починал тук,а Иван Вазов е написал за него стихотворението "Клепалото бие".В двора на манастира се намира гроба на детския писател Змей Горянин.

Черепишки манастир "Успение Богородично".Както всички манастири по българските земи и този е бил опожаряван няколко пъти от турците и отново изграждан от местните хора.Надвиснал над буйните води на река Искър,днес в манастира са възстановени и построени много сгради.Много специално място заема Вазовият кът с любимата тераса на Иван Вазов,където той е обичал да стои и да пише.В този манастир той написва "Една българка".