Село по време на пандемия

   

   Настъпи време разделно.Време, в което уж да сме заедно срещу невидимия враг, но разделени в същото време.И по стечение на обстоятелствата и работни и защитни, се озовах на село.Няма да лъжа, през цялото време на изолацията си мислех как искам да забегна натам и да дишам, да дишам... Да не говорим, че да миеш три пъти на ден едно куче след разходка, сметката за вода е като да съм отворила автомивка.Така, че освен всичко друго имаше и практична страна да си отидем на село.И така отпуската ми по никое време започна.
   Къща на село, където не се живее постоянно е нещо много непостоянно и никога не знаеш какво ще откриеш всеки път щом пристигнем.Особено след зимните месеци когато изобщо никой не е стъпвал, първото влизане си е меко казано неспокойно и стискаме палци всичко да е наред.Цяла ли ще е къщата, как ще е двора, добре ли е старата ябълка, ами орехите? 
   От първи поглед нещата не бяха добре.Зимата макар и не много снежна тази година беше нанесла големи щети на сините ни сливи.Нямаше дръвче без счупен клон, а някои даже бяха целите прекършени.Имах чувството, че торнадо е минало през двора.А колкото до двора, той си беше истински цветен килим.Парички, глухарчета, иглика, че даже и няколко теменужки се спотайваха тук и там.Беше толкова красиво, че една част я окосихме чак след няколко дена, оставихме я така да си я гледаме.
   Старата ябълка, около която се случва всичко на село беше добре.За пръв път я наблюдавах как цъфти и се развива пред очите ми.
 

   На село много закуски приготвях.Някои снимах, някои не, някои ви показвах, но наистина бяха доста и все хубави.Като се замисля на село всичко се получава.Ами да, там е добрата стара печка Раховец, а това е най-добрата печка на света.Няма грешка това нещо.
   Любимата баница с юфка, нещо задължително на село:
- пакет юфка смесен със сирене, кисело мляко с бакпулвер, яйца и масло отгоре.Усещате ли аромата на двойно печена баница с масло?

      И содени мекички имаше.Това пък е такава бърза и лесна вкусотия, че дори със затворени очи би я правил човек, който за пръв път влиза в кухня:
- брашно, кисело мляко с шупнала сода и малко сол.

   И макарони със сирене и масло си правехме, защото това си е една закуска съвсем нормална за много хора.

   И много вкусотии си приготвяхме за обяд, който за разлика от градските ни навици, на село беше по скоро следобедна храна, защото след големите закуски всеки ден правихме големи преходи в планината за да ги разходим и освободим място за обяда.Тези преходи в планината бяха и причината да правя закуски без да се притеснявам, че ще се задържат дълго върху мен.Така да се каже нещата се уравновесяваха.Изядените калории бяха колкото и изразходените.
   И голям мерак беше да ядем навън под старата ябълка.В някои дни имаше вятър, облаци, но не, с дебелите дрехи ние сме там.Да обядваш под дъжд от ябълков цвят и постоянното жужене на пчелите е нещо безценно, едно от нещата, за които ще съм вечно благодарна на родителите ми, че я има тази къщичка на село.

   Запеканка с коприва:
- много коприва, стар лук, пресни лук и чесън, ориз.След изпичане заливка с яйца и кисело мляко.

   Добрата стара пилешка яхния с чубрица, чийто аромат трудно остава незабележим.

   Тъй като хляба свърши в един момент, оттам насетне всеки ден превех хлебчета за да са топли и меки.

   Не може да си на хубаво място и да не ядеш само любими ястия.Като бърканата мусака и таратора в чашки.

   Остана време и за експерименти все пак.Пилешки дробчета, каквито не бях прабвала, но станаха велики:

- в олио и масло изпържих поръсените с брашно дробчета.Още горещи посолих и поръсих с прясно смлян черен пипер, а при сервиране капнах лимонов сок. 

   Не се случва често да съм на село когато ябълката цъфти, не и за толкова дни, затова не можех да й се нарадвам и наснимам.

   Това е статия, която едва ли ще прочетат много хора, особено след време даже няма да бъде забелязвана.Но тези дни на село когато можах малко да дишам и живея без притеснение, ще ми останат хубав спомен , който реших да си запиша.

Бъдете здрави!