До Метеора и обратно на земята

    Един разказ с картинки писан преди няколко години,забравен но случайно намерен,който с удоволствие си припомних и споделям в блога с всички,на които ще им е интересно.Годината е 2010,а времето почти лятно.

   Като изключим една еднодневна разходка до Александруполис преди време,това ми беше първото ходене в Гърция.Бях видяла в една градска агенция реклама за уикенд до Метеора,споменах го на няколко човека те на други и се събрахме доста хора компания.А с компания винаги е по-весело.
  Речено сторено нагласени и развеселени потеглихме в такова време,че пристигнахме на първата ни спирка Кавала точно когато бяха изнесли големите баници за закуска.Подкрепихме се и с едно силно гръцко кафе,от което или ти се накъдря косата или получаваш допълнителни сили за туристически обиколки,а в нашия случай и двете.

   В Кавала се разходихме до старата крепост намираща се в стария град,който е едно много приятно място.Тесни улички,къщи с много цветя,пролуки между сградите с красиви морски гледки,цъфнали липи и магнолии,опияняващ аромат навсякъде.А от едната от кулите на крепостта гледката беше поразителна,вижда се целия град,пристанището,остров Тасос(доста по голям от представите ми).
  След разходката из стария град направихме един тигел и по крайбрежната улица,както и малко залитания из търговските им улици.

   По обяд отпътувахме за Халкидики,по точно селището Нея Каликратия и след като се настанихме в хотелчето,повечето веднага отидохме да пробваме плажа и морето.Привечер разбира се последваха разходки и търсене на обекти за снимане.Между другото голямо строителство на нови църкви забелязах през всички места където минахме пътувайки към хотела и то от един и същ модел,което ги прави малко скучни и еднообразни.Така де, човек отива да прави снимки,а на всички в крайна сметка се виждат едни и същи църкви и после върви обяснявай, че са от различни места.Излят бетон,украсен с червени тухлички.Поне тухлите да бяха различен нюанс,но не.Както и да е.

   Следващият ден ставане рано,закуска и потегляме за Метеора.По пътя се изля доста дъжд,който за малко да развали всеобщото добро настроение,но като наближихме поне намаля дотолкова,че само да държим чадърите и качулките в готовност.Мъглата обаче доста сериозно застраши снимането.Но пък от време на време някак нереално се разпръскваше и разкриваше невероятните местни гледки.
   Бяха ми казвали,че Метеорите са страхотни и невероятни скални манастири,естествено бях виждала снимки,но само на място човек разбира колко са уникални. Сътворени от ръцете на съвсем обикновени хора само с вяра и късмет,защото да останеш жив катерейки се по тези скали си е именно това.Трудно се описват,дори снимките не са достатъчни да ги покажат колко са величествени тези скали с кацнали отгоре постройки.Уникална гледка и отдолу и отгоре (въпреки,че мъглата при нас малко намали ефекта).

  От запазените днес манастири действащите са шест.Ние посетихме големия Метеор и единия от женските манастири.Сега изкачването до тях е сравнително лесно чрез издълбани и направени в скалата стълби.А преди е било катерене с въже и дървени стълби,като старите монаси, които не са можели да се изкачват са ги издърпвали в мрежа.На големия Метеор се вижда въжето,по което са издърпвали провизии и хора нагоре.Там има музеи,църква,запазени предмети на монасите,костница на починали монаси.
   Разхождаш се там горе и в един момент осъзнаваш, че си на върха на стръмна скала с огромна пропаст около нея.От една страна може би беше добре, че имаше мъгла и тази пропаст не се виждаше в пълния си размер,защото си е доста страховито.
   В женския метох,който е много по малък веднага се разпознава, че там живеят жени.Цветята бяха навсякъде в отрупани в цвят саксии и красиво подредени градинки.
   Потеглихме към хотела заредени с невероятни впечатления.

   Вечерта голяма част от групата отиде на бар,да замеря певеца с цветенца.Незнам,друго си е да хлопнеш една чиния,някак по емоционално е отколкото да ръсиш цветенца.Затова ние седнахме в едно ресторантче,където хапнахме или по скоро преядохме с гръцки вкусотии.

  Следващ и последен ден в Солун.С автобуса обиколихме всички забележителности на града.Църкви,крепостни стени и исторически сгради.Повече време отделихме за разглеждане на църквата Свети Димитър.Някои хора от групата си наляха светена вода,други си написаха имената на листчета за да ги прочетат за здраве по време на молитвата,трети се спряха да погледат кръщенето на едно момиченце,което се провеждаше по същото време.
   Свободно време по крайбрежната улица,пиене на фрапе,ядене на гирос,последна разходка до Бялата кула,снимки и потегляне за България.

   В полунощ си бях в леглото.