На село,тема с бъдещо продължение

   Някои от рецептите,които правя се получават най-добре в селската ни печка.Докато описвах рецептата за селското ни гювече със сирене нахвърлях и думи за село.В последствие се оказа прекалено много текст за една рецепта,затова селския разказ го прехвърлих тук и със сигурност ще има продължение
  Когато бях дете завиждах на всички деца,които си имат баби и дядовци на село и през ваканциите ги изпращаха там.Имах чувството,че оставам сама в целия квартал.А когато се прибираха на есен имаха невероятни истории за катерене по дървета,гоненици с кучета,гушкане на малки животинки,все неща за които умирах да ми се случват.

  На големи години сега си наваксвам със селските истории.Ако си на село без да живееш там изпитваш само романтичната част от живота.Събуждаш се сутрин с птичи песни,разсънваш се с петела на съседите и ставаш с виковете на овчарите.

  На което и село да прекарате няколко дена,разбирате колко различно е там.От сутрин до вечер се случват събития,толкова далечни от градския живот,че почти имаш чувството че си в друг век,докато разбира се не погледнеш прогнозата за времето на лаптопа.

  Денят започва и свършва с животните и преминава в градините.От първия топъл ден в годината до последния през есента.

  В града няма да чуете звънци на овце и крави,нито цветистите ругатни на овчарите с които подкарват стадото си.Това си е техен ритуал и така си се разбират най добре човек и животни.Звуците на деня се сменят от механичните на резачки и косачки до веселия звън на камбаната по празник и тъжния когато някой почине.В селата където повечето хора са възрастни за съжаление тъжния звън на камбаната се чува все по често.Само аз която ходя чат пат в почивни дни съм присъствала на много такива тъжни известия.Което обаче е пак някаква мила част от живота тук,така всички научават че са намалели с още един,а новината за причинилия тъжната вест се разпространява преди още да заглъхне камбаната.

  "Кудкудяк-кудкудяк,днеска снесох утре пак".Така се снасят щастливи яйца и така продължава утрото на село.

  Деня продължава с преминаващи бусове по всички улици на селото да изкупуват това и онова,придружени с размазани от мегафоните гласове,които съобщават "изкупувам кожи,изкупувам орехи,купувам мас...".

  В летните дни следобедите са посветени на тишината и пчелите.Дори в планината жегата надвива и приспива всичко друго.
  Привечер когато животните се приберат от паша,започват седянките.На всяка улица ще видите насядали пред къщите съседи да обсъждат клюките на селото.Не ви трябва да минавате тогава покрай една такава сбирка,моментално ще станете обекта на поне половинчасово обсъждане.
  Накрая уличните лампи се включват,хората се прибират да гледат сериала и така всичко започва отначало на следващата сутрин.
 
   Манджите на село? Те стават по-вкусни и свършват по-бързо.
Кьопоолу по селски
Селското ни гювече със сирене
Барбекю на двора