Страници

четвъртък, 3 юни 2021 г.

Пролет на село

 

   Това е от статиите, които си пиша основно за себе си.Не че са нещо тайно и не искам никой да ги види, ами защо им е на хората да четат какво е правила Светла в почивните си дни.Затова и обикновено тези статии почти никой не ги чете, но аз така да се каже си ги разказвам за да си ги запомня.Нещо като "Мило дневнице, много от почивните дни на пролетта на 2021ва година прекарах така..."
   Всеки един сезон на село е различен.За зимата не мога много да говоря, защото тя е истинска по тези места и не се случва да идвам често.Най много веднъж в месеца или попътно по работа някой да се отбие да види дали всичко си е там.Пролетта е друго нещо.В началото, пролетта е само около обяд, сурин и вечер си е истински студ и няма начин да не палим печката.Което за градски човек като мен си е истинско преживяване.Тишината, вятъра който се чува в комина, пукането на дърветата, светлината на огъня...На село да ви призная всички градски звуци ме дразнят, направо ми се напрягат ушите, ако някой пусне телевизор или дори музика.Всичко ми е някак неестествено, освен ако не е родено там.
   Постепенно пролетта измества изцяло зимата, вятъра става по-топъл, дърветата макар и доста по-късно от града започват да го настигат и цъфтят в цялата си прелест.Тогава към шума на селото добавяме и жуженето на пчеличките.Има ли пчели, има и живот.И така вървим към лятото.


   Ако някога сте се питали, защо толкова го харесвам това мое село, ами защото излизаш извън него и пред очите ти това.Вярно, че в последните години се надлъгваме с многото стада овце и най вече техните верни кучешки пазачи, но момента, в който се ослушаме и не чуем звън и подвикване на овчар, това е моето време.






    Сливите цъфтяха, старата ябълка ни засипваше с цвят по цял ден, тревата напомни за себе си, че трябва да се вади косачката.Но не и преди да си я поснимам.





    И разбира се, храната на село.На село никога не пр вим някакви сложни ястия.Възможно най-познати, любими и бързи, защото много често се готвят след като сме се върнали от планината, а знаете когато си зареден с чист въздух и апетита се отваря по един друг начин.







4 коментара:

  1. Аз пък обичам такива публикации. Нещо тайно ми шептят.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се,че някой намери нещо за себе си в моите работи ;)

      Изтриване
  2. Светла,
    Не е вярно,че няма кой да чете такива публикации.За жалост българското село е оставено на доизживяване.Всичко тъне в разруха.Това е план .Явно на нашите управници това не им прави никакво впечатление.Хората се трупат в няколко големи града за да търсят препитание, но дишат прах и мръсотия.А селата колко хубави са били ! Със старите къщи, със зеленината, с животните и цветните и зеленчукови градини ! Истински рай за сърцето и душата.Един ден тези, които съсипаха селата ще отговярят.Но сега все още отговор няма.Само пълна разруха на читалища, училища, магазини и фурни по селата.
    Дано има някой ден хора, които да възстановят поне това, което е останало.В нашето село и всички къщи една по една рухват.
    Много се краде в тази държава, няма отговорност.Има пълна колективна безотговорност.Само не разбрах кое е твоето село ? Ние сме от Ботево, Варнеския край.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Права си за доста села е така, но забелязвам че е до райони.В еленския край където е моето село, много къщи се купиха, дойдоха хора, вярно че някои живеят повечето време през лятото само, но доста къщи се спасиха.Много семейства отглеждат животни, дават им субсидии и стадата с крави и овце доста се увеличиха.В селото има огромен супермаркет, магазин за стоителни материали, идват от всички села при нас.Покрай пандемията и в търновския край доста села живнаха.Не е по хубав повод, но пак е нещо.
      Благодаря ти, че прочете статията.Поздрави :)

      Изтриване