Страници

петък, 5 юли 2019 г.

Просто разходка в холандския Харлем

 

   Започвам историите от едно от най-хубавите ми пътувания напоследък.Започвам ги отзад напред с една разходка в Харлем, Холандия.Понякога човек решава да кривне от туристичския път и просто да се разходи в един град.Особено когато не ти се влиза в музей (тук си имат много стар такъв даже най-стария в страната, както и музей с картини на холански художници), катедралата е затворена, а екскурзовода предлага да ви покаже местната известна напоследък бирария, направена в стара църква.Че кой отказва студена местна бира в един горещ ден, при това в интересно място.
   Харлем е град, който бих предпочела за живеене.Близо до Амстердам, близо до море.Има си всичко, но без да е пренаселен с туристи и столичани в повече.А какви улички имат, тихи и спокойни.Главния вход с наредени саксии и всякакви джунджурии, които хората искат да им видят, а задния вход излиза в голям общ двор с градина.И толкова няма скрито покрито преитях, че на предните прозорци не виждаш пердета и всеки може да ти гледа в къщата.Дори били поласкани, че си отделил поглед за тях.
   В Харлем така се случи, че за няколко часа правихме много холандски работи.Пихме местна бира в бирария, направена в изоставена църква.Нищо не прахосват холандците.Щом една сграда не се използва по предназначение, веднага се превръща в нещо друго, което е полезно.А какво по полезно от чаша бира.Замезихме с битербален и крокетен, едни такива пържени и врели вкусотийки.И тъй като бяхме там в почивен ден, на площада имаше пазар.Как да не опитаме херингата и как да не потопим пържено картофче в майонеза.Почти се изкушихме да си купим еделвайс в саксии и разни чудни хлябове с плънки.На това му казвам аз един добре прекаран ден.
















   А за да е още по-пълноценно пребиваването ни в това градче, срещнахме и интересен човек.Холандец, който говори най-правилния български за чужденец, който съм чувала.Научил го е от приятели като идвал у нас.Ей така само от разговори.Може би това е правилото за добро владеене на езика, общувай с местните и не ти трябва учебник.Не зная кой се развълнува повече от тази среща.Ние или той.Дочул позната реч и се провикна към нас "Вие говорите български?" и така.Показа ни къде живее и ни покани да минем през неговия вход за да излезем на другата улица.Точно така видяхме,че къщите им имат два входа.Един главен, който не ползват често и един заден, излизащ в двор.А в двора с градина, едно семейство си беше изнесло столове и четеше.Друго си нареждаше саксии, пред трета врата имаше играчки.Нормален харлемски живот.
   Разхождайки се така от улица на улица ни направи впечатление, че на някои врати има закачено холандското знаме, а на него виси чанта.Оказа се, че това е начина на холндците да покажат, че в тази къща някой е завършил средното си образование и те се гордеят с него.Винаги се смесвайте с местните хора и ще научите дори по интересни неща от тези в музеите.

















Очаквайте и следващите разкази с картинки от една прекрасна екскурзия започнала в Лондон и завършила в Амстердам.




Снимки и бързи разкази винаги споделям в страничката на блога, където всички сте добре дошли:










4 коментара:

  1. Надявам се в този живот да мога поне още веднъж да отида в Холандия.
    Истински се развълнувах, докато четях и гледах снимките ти. Спомените ми, макар и много далечни, се съживиха.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Спомените са такова едно нещо, дето уж ни радват, ама и тайничко се надяваме пак да ни се случат :) Пожелавам в скоро време, Ил :)

      Изтриване
  2. Много ми беше приятно да ви чета! Поздрави от Холандия. Антония

    ОтговорИзтриване