За сирене и домати и други забележителности в Елена

  Сигурно ви се е случвало да минавате през красиви места,но обикновено все бързате и си казвате, че другия път ще имате повече време и така всеки път.Това мое място е град Елена.Минаваме често през града,но единственото място където спираме е да си купим сирене от фирмения магазин на местната мандра.Останалото е за другия път.Един ден обаче се "отвори" време и освен за сирене остана време и за кратка разходка.

Часовниковата кула

  Елена е малък и много симпатичен планински град.В последните години все повече хора идват тук,защото освен че самия град предлага интересни туристически обекти,Еленския балкан е едно прекрасно място.В района има манастири,язовир,водопад,много туристически пътеки.Така че, ако обичате планината изобщо няма да ви е скучно.
  Навлязохме в града.Градския площад с кафенетата и фонтана ви очаква за разходка и кафе,но ние не бяхме тук за това и ги отминахме.Пред нас се появи стара къща където е туристическия информационен център.Намерихме си място за паркиране и продължихме пеш.Да продължиш пеш в Елена не означава много ходене,има няма стотина метра е цялото разстояние,което ни интересуваше в този ден.
  До туристическия център е Музея по палеонтология.Той се помещава в една невероятна стара къща,която е типичен представител на еленските възрожденски къщи и която можех да гледам с часове.Защо само слънцето светеше срещу нея...Заобиколихме музея и по кълдъръмената уличка се качихме към "Даскалоливницата",което представлява цял един комплекс състоящ се от Камбуров хан,самата къща "Даскалоливница",църквата "Свети Никола",която е вкопана в земята и църквата "Успение на Пресвета Богородица",която си е действаща църква и е една от най-големите в страната.Колкото тя е голяма,толкова другата е красива вътре.Най-интересна разбира се е къщата дала име на комплекса.Това е първото българско класно училище в страната,което някога Петко Рачев Славейков нарекъл "Даскалоливница" или училището от където се "изливат" даскали към цялата страна.До комплекса се намира и емблемата на град Елена,Часовниковата кула.Няма как да не я забележите,а като настъпи кръгъл час няма и как да не я чуете.
  Елена е бил богат град,големите къщи на няколко ката и големите красиви църкви говорят,че богати хора са участвали в построяването,украсяването и поддържането им.Но има и едно друго богатство,което е било и ще бъде и това е природата и чистия въздух.Дори само те си заслужават да се отбиете и да се разходите тук.
  И както се казва,следва продължение...До другия път.

Музеят по палеонтология

Колко ли даскали са минали по тези стълби за да носят после знание по цялата страна

  И накрая виновниците да бъдем в този край в този ден.От мандрата винаги си взимаме сиренце.А точно срещу магазина понякога застава някой да продава зеленчуци или плодове от градината си.А като видя истински български домати,пораснали в бабина градинка няма как да ги отмина.

А след Елена попътно разгледахме и Марянският малък манастир в голямата стара планина