За каквото и да е: Малки градчета и един странен замък /Пулия /

След като разказах и показах Матера и Алберобело в разказа с картинки --> Матера и Алберобело-единствени и неповторими,които за мен са наистина такива и заслужават да се видят и споделих едни бързи впечатления от Пулия като цяло -- > ТУК е ред на следващите малки и още по-малки градчета на токчето на италианския ботуш.Те като цяло много си приличат и в един момент може и да се объркате къде точно се намирате.Всяко от тях си има стара част с тесни улички,малки балкони със саксии и задължителния площад с църква, където освен нея задължително има едно две кафенета и малко ресторантче и всички може да ги разгледате за половин час.
Локоротондо е едно такова мини селище.Неговото най-голямо нещо е,че е вписано в книгата на Гинес за най-много "о"-та в името.Кацнало на високо,както впрочем повечето градчета тук,улиците се вият кръгообразно.Тъй като улиците или по точно уличките са доста тесни,къщите си нямат дворове,а хората обичат да им е красиво и затова си украсяват балконите.Всяка година се провежда състезание за най-красиво украсен с цветя балкон.В градчето може да се разгледа една напълно обновена църква,една не чак толкова,както и единствената барокова къща тук,някога принадлежала на кмета на града.И това е.Ние се изтърсихме следобед,когато всички спят следобеден сън и единственото отворено нещо беше една градина,с красива гледка към нивите и градините с тук там забелязващи се трули.
Въпреки тишината и прекаленото спокойствие,на Локоротондо заслужава да му се отдели внимание,защото точно малките детайли като саксиите,различни пана и рисунки по стените,украсените балкони,уличните лампи като фенери създаваха една такава приятна атмосфера,която липсваше в някои от другите градчета на Пулия.

Мартина Франка е сравнително по-голям град,което се разбира по широките улици и нови сгради.Има си стара част за туристи разбира се, иначе нямаше изобщо да стане дума за този град.В старата част се влиза през една красива врата,останала от някогашните стени обграждащи града.Запазен е двореца,който по размери не е голям,но има прекрасни стенописи и картини.Както разбрах малката градинка с фонтан пред него е единствената зелена площ тук,а площада пред църквата най-голямата открита такава.
От Мартина Франка ни остана спомена за дегустацията на един местен салам.Майсторът месар ни показа целия процес по приготвянето му,а накрая ни почерпиха много солидно с мезета и вино.А един нахранен турист не може да бъде недоволен.

Остуни или както го наричат Белия град.Бял, бял колко да е бял.Според мен имаше разминаване в това, че абсолютно всички сгради са бели,но няма значение.Те са бели не защото са изградени от бели камъни,а защото са варосани.Тази вар преди много години е спасила града и затова е на голяма почит тук.По време на чумата,благодарение на дезинфектиращото свойство на варта,в града не е имало нито един заразен и всички са се спасили.Оттогава до днес в общинския бюджет се заделят пари за варосване на сградите за да се запазва традицията града да се нарича бял.В Остуни се разхождахме доста време,хапнахме пихме следобедното кафе и точно преди да плисне силен дъжд му казахме сбогом.На мен лично не ми хареса кой знае колко самия град.В сравнение с останалите,които също бяха бели но бяха по приветливи.А уж историята с варосването би трябвало да го прави различен и по-интересен.Знаете обаче,че всеки гледа с различни очи и моите не успяха да го харесат.Но пък какви гледки се разкриваха от него към околността,просто прекрасни.

Полянино а Маре.Едно супер симпатично мини градче,надвесено над скалите и морето.Някога през него е минавала река,тя обаче пресъхва и сега коритото й там където се е вливала в морето е един от най-известните италиански плажове.За мен това не е плаж,а купчина камъни,обаче било голяма работа да опънеш хавлията там,нищо че после две седмици най вероятно ще имате синини по гърба.Когато отворите сайт с най-интересните и скъпи ресторанти в света,в повечето случаи ще попаднете на едно ресторантче намиращо се в пещера,точно то се намира в тези скали.Но понеже не си носехме дългите рокли и си бяхме оставили диамантите в хотела,нямаше как да го разгледаме.
Полянино а Маре освен с плажа,за италианците е известен и като родното градче на певеца Доменико Модуньо,изпял втората по любимост италианска песен на всички времена "Воларе" и той както си трябва е почетен с паметник.

И последно е един замък наречен Кастел дел Монте.Някога Фридрих Втори построява в цяла Пулия 114 замъка и една катедрала.Всички 113 са абсолютно еднакви,само един е напълно различен и той е точно този който видяхме.Защо изглежда по този начин явно не е напълно ясно,защото ни разказваха различни теории.За повечето неща като форма,разположение и предназначение има различни предположения,с които няма да ви занимавам.Интересното на тези замъци е,че всеки един е имал видимост към следващия,за да си предават съобщения кой какво ще вечеря или пък някакви си военни работи.Представете си цялата територия,равна и плоска без никакви високи сгради които да препречват погледа и кацналите замъци на височините.В един момент обаче,когато тези замъци вече не служели за нищо те са изоставени и напълно разграбени.Тъй като е много различен Кастел дел Монте е възстановен изцяло.Тук там се виждат останки от статуи,мозайки,от странни конусовидни камини,но като цяло няма нищо.Ако очаквате замък с богато украсени зали,мебели,картини и т.нат. както се очаква да бъде един замък,няма да ги намерите.Добре е да сте с гид,който разказва за замъка,защото иначе просто ще гледате каменни стени и прозорци.Точно гида ни разказа,че всички зали за били покрити с мрамор и от студа през зимата се е получавал такъв конденз,че стените буквално са били обливани с вода.Умните хора тогава решили,че тази вода не може просто така да си тече и в основите на стените били издълбани улеи, по които тя да се стича и събира и използва.Някои от тези улеи се виждат и днес.